Решение № 113 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201117 по описа за 2025 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по подадени срещу въззивна присъда № 27/11.11.2024 г., по В Н ОХ Д № 1113/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, както следва:

Протест на Апелативна прокуратура София, с който са заявени основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на АС София.

Предвиденото в чл.348, ал.1, т.2 от НПК касационно основание е мотивирано с доводи за опороченост на формираното от съда вътрешно убеждение. В допълнението към протеста се настоява, че са останали неоценени според действителния им смисъл най - значимите за изхода на делото доказателства: сериозният личен психоемоционален мотив за подсъдимия да извърши инкриминираното престъпление; - установената фактическа възможност да го осъществи, предвид отсъствието му от дома на св.Б.К. за времевия интервал, сходен с интервала на причинените на пострадалия смъртоносни увреждания;

-установените по ръцете на подсъдимия отделни единици микрокапсулни частици със състав, сходен с този на голямото количество микрокапсулни частици върху пострадалия и на изследваните гилзи от местопроизшествието, както и откритите по волана, по скоростния лост на личния автомобил на подсъдимия и върху две от дрехите, открити във вътрешността на автомобила; - установеният по повърхността на 1 лява стелка под шофьорската седалка на личния автомобил на подсъдимия клетъчен материал, съвпадащ с ДНК профила на пострадалия Б.. Твърди се, че незаконосъобразно САС е изключил от съвкупността изброените доказателства от последните два съществени пункта, понеже въвеждането им в процеса е било с годни доказателствени източници каквито са протокол за оглед на веществено доказателство (лек автомобил„М.“) и за претърсване и изземване от същия лек автомобил. Изложени са подкрепящи доводи основани върху функцията на поемните лица, както и е оспорена оценъчната дейност на апелативния съд относно показанията на разпитаните във въззивното следствие три поемни лица. Сочи се, че същата е извършена в отклонение на чл.107 от НПК, предвид факта, че свидетелите са разпитани за първи път 7 – 8 години след събитията, за които свидетелстват. Твърди се, че ако за съда е съществувало съмнение след разпита на поемните лица, по силата на служебното начало е следвало да разпита всички останали участници в процесуално следствените действия (без разследващия полицай) и отделно от това, че след като поемните лица са се подписали без възражения, а протоколът за претърсване и изземване е получил последващо одобрение, то и съдът не е имал основание да го изключи като негодно доказателствено средство. Сочи се също така, че дори и при негоден протокол, установените в хода на извършеното и обективирано в него процесуално следствено действие, доказателства не стават автоматично негодни, доколкото могат да бъдат приобщени и чрез други предвидени в НПК средства и способи, за което обстоятелство въззивната инстанция не е изложила никакви мотиви.

В подкрепа на развитите доводи и изразената в протеста позиция за незаконосъобразна доказателствена и оценъчна дейност на апелативния съд се сочат решения на ВКС - 482/ 2008, 162/2010 г. по н.д. № 7/2010 г. на І н.о., Р 578/2024 г. по н.д. № 840/24г. на ІІ н.о.

Направен е по - нататък подробен преглед на съображенията, с които въззивният съд е намерил обвинението за недоказано, като са изложени доводи в противоположна насока по всеки пункт - относно факта на ненамиране оръжията на престъплението, неизключващ според прокурора възможността за доказаност на деянието; - относно еднопосочната дейност по разследването, фокусирана единствено и само върху подсъдимия без да са изследвани други версии, включително и неизползването на предвидените в НПК способи за събиране на доказателства, каквито съставляват специалните разузнавателни средства, на които обвинението противопоставя липсата на йерархия в отделните доказателствени източници, каквато НПК не само не предвижда, но и съгласно чл.14, ал.2 не допуска; - относно приетата за недоказана действителна възможност, в рамките на времевия интервал на убийството, подсъдимият да се придвижи, да го осъществи и се върне обратно в дома на св.К., изключена и от самия въззивен съд без да я провери чрез следствен експеримент, за неизвършването на който е упрекнал първия съд, което е придало голословност и на обратните фактически изводи на въззивната инстанция; - относно, свързаният с предходния пункт анализ на свидетелските показания, установяващи алиби на подсъдимия, на които 2 прокурорът е противопоставил своя прочит (стр. 12 – стр.16, допълнението към протеста), с акцент върху тяхната противоречивост; - относно непропуснатата, а проверена възможност св.М.Н. да е автор на престъплението, но напълно изключена от липсата на мотив, поведението на последния при намиране на пострадалия Б., включително подадения от него на сигнал на тел. 112 и обясняващо установените върху св.Н. следи – биологични (кръв на пострадалия) и балистични (микрокапсулни частици със състав, сходен с този на намерените върху убития и по намерените гилзи).

Обобщено е заключено, че доказателствата, макар и косвени, не са получили адекватна оценка и че аналитичната дейност на въззивния съд е извършена в противоречие с практиката на ВКС ( Р № 482/2008г.), според която “Присъдата е правилна, ако всички събрани косвени доказателства, водят до извод за участие на подсъдимия в извършване на престъплението“ Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона, е аргументирано на плоскостта на заявените съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че с допускането им въззивният съд се е лишил от възможността да приложи правилно закона. Иначе казано, материалната незаконосъобразност на контролирания съдебен акт е съзряна в оправдателните изводи, обективирани в атакуваната присъда.

Жалби на частните обвинители и граждански ищци - Р. Б., съпруга на починалия Б. Б., подадена в лично качество и като майка и законна представителка на малолетния й син Б. Б. и от Н. Б., син на починалия Б. Б., подадени съответно от упълномощените им повереници - адв.М. А. за първите двама и адв.С. С. за последния. В жалбите и допълненията към тях са изтъкнати доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения по всички, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, касационни поводи за проверка.

Прегледът им позволява да се обобщи, че недоволството на частните обвинители и граждански ищци е насочено към оценъчната дейност на въззивната инстанция, която е формирала изводи за различна фактология и от тук до различни изводи по правото, въз основа на съществени нарушения в доказателствено - аналитичната си дейност. Отправените в жалбите еднопосочни искания са за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция , прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по заявените в него касационни основания и подкрепящите ги доводи и пледира за неговото уважаване. Взема становище за основателност и на двете касационни жалби, като акцентира върху идентичността на съображенията в допълнението към касационната жалба изготвена от адв.С.С. с тези, изложени в допълнението към касационния протест, резултат от дословния препис на доводите на прокурора, изготвил протеста и допълнението към него.

Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани не се явяват в заседанието пред ВКС. Упълномощените им повереници поддържат подадените - адв. А. за Р.Б. действаща лично и като майка и законна представителка на малолетния й син Б.Б., а адв.С. - за Н.Б. касационни жалби и молят да бъдат уважени. Изразяват становище за основателност на така 3 подадения касационен протест. Молят за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

Подсъдимият Я. Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.М. М.. В лична защита подсъдимият споделя изразената от защитника му подробно мотивирана позиция за неоснователност на протеста и жалбите и я подкрепя изцяло.

В последна дума подс. Х. моли да бъде потвърдена присъдата на Софийския апелативен съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 26.05.2023 г., постановена по НОХД № 1842/19 г., Софийският градски съд признал подсъдимия Я. С. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 пр. трето във връзка с чл.115 и чл.54 от НК, за което му наложил наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Групирал така наложеното наказание с определеното на подсъдимия, с влязла в сила на 10.07.2019 г. присъда на Софийския районен съд по н.д. № 15140/ 2016 г., наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от четири години, като му определил едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдът зачел, на основание чл.59, ал.1 от НК, задържането на подсъдимия и го приспаднал от така наложеното наказание. Уважил предявените от гражданските ищци искове срещу подсъдимия, като го осъдил да заплати както следва – 100 000 лв. на Н.Б. и по 200 000 лв. на Р. Б. лично и като майка и законна представителка на малолетния й син Б. Б., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие загубата на техния баща и съпруг.

С атакуваната въззивна присъда, постановена на 11.11.2024 г. по ВНОХД № 1113/ 2023 г. Софийският апелативен съд отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението му за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 пр. трето във връзка с чл.115 от НК, а предявените граждански искове отхвърлил като неоснователни.

Развитите в протеста и в касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци съображения, които обяснимо са сходни по аргументация, дори идентични ( допълнението към протеста и допълнението към жалбата на частния обвинител Н.Б.) позволяват общото им разглеждане.

С уточнението, че релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е аргументирано от касаторите като проявление на допуснатото с оправдаването на подсъдимия нарушение и в този смисъл като проекция на незаконосъобразната аналитична дейност на въззивната инстанция, то и на първо място ВКС следва да вземе отношение именно по оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Прегледът на осъществената от контролираната инстанция доказателствено 4

- аналитична дейност в аспекта на изложените в допълнението към касационния протест и жалби подкрепящи доводи, сочи на тяхната основателност.

За да постанови атакуваната присъда АС София е провел въззивно съдебно следствие, в което разпитал нови девет свидетеля и преразпитал св.Р. Б..

Анализирал отново съдържанието на свидетелските показания, установяващи движението на подсъдимия на инкриминираната дата - 21.11.2017 г. и въпреки, че споделил изводите на първата инстанция приемайки, че „найвероятно подсъдимият Я. Х. е излязъл от дома на св.Б. К. в интервала след 18,30 до 18.45“ (л.25, мотиви) и не е бил забелязан за времето „приблизително 18.30 - 18.45 часа до 19.20 - 19.30часа“(л.26,мотиви) достигнал до извод за недоказаност подсъдимият да е имал „действителната възможност да осъществи вмененото му престъпно посегателство“ (л.27, мотиви). Счел за негодни установените чрез процесуално следствените действия оглед на л.а.“М.“ и извършено претърсване и изземване по отношение на същия автомобил, поради неизвършването им в съответствие със заложения в НПК ред, основание за което установил от показанията на разпитаните поемни лица. Изключил констатациите от посочените процесуално следствени действия и съответно събраните с тях доказателства. В резултат на това, според апелативният съд останали само два доказателствени пункта от общо петте приети от СГС - субективния мотив на подсъдимия за извършване на инкриминираното посегателство и намерените по ръцете му капсулни микрочастици със състав, съответен на тези, намерени по гилзите и починалия Б.. Тях обаче въззивната инстанция оценила като създаващи само предположение за връзка на подсъдимия с престъплението, но не и като покриващи изискуемия по чл.303, ал.2 от НПК стандарт за доказаност на обвинението, поради което и в заключение апелативният съд оправдал подсъдимия.