Протокол № 9 от 19.01.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Перник, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

В. Б. Г.

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА и прокурора Б. Й. М.

Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600475 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят и подсъдим В. Ж. Д., редовно призован и осигурен от ОЗ „Охрана“, се явява лично.

Явява се адв. Н. Г., редовно призован, служебен защитник на подсъдимия.

Явява се адв. Р. З., резервен защитник на жалбоподателя и подсъдим.

Явява се свидетелят Ф. В. Г., редовно призован.

Не се явяват свидетелите И. Х. И., С. Б. С..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Продължава съдебното следствие.

Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността както следва:

Ф. В. Г. – на ** години, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като управител на заведение – ресторант „Т.“ в гр. Перник, без дела и родство със страните.

Самоличността се сне по лична карта № ****, изд. на 1*** г. от МВР – Перник.

Съдът разясни на свидетеля правата и задълженията му по НПК, като го 1 предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза: Не познавам подсъдимия.

Става въпрос, че с моя приятел А., това беше по време на пандемията, затварят заведения, а ние сме готвачи, и той ми предложи да започнем работа в чужбина, като той плати всички пари, по около 100 лв. на човек. Ние си дадохме данните. Те ни искаха номер на обувките и на дрехите. Той пусна парите през „И.“ в К.. Аз понеже не съм дал пари и не съм обърнал внимание, и нищо не е станало спрямо мен. Не съм ходил в чужбина.

Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Знаех за пътуването, трябваше да ни звъннат след няколко дни и тъй като аз не съм платил, не съм бил заинтересован.

Свидетелят на въпроси на подсъдимия: Не съм контактувал с никого по телефона. Зная, че трябваше да вършим строителни дейности, във фабрика, с работни дрехи и обувки. Не мога да се сетя кога беше, беше преди две или три години. Датата на заминаване не мога да кажа кога беше. Беше за строителна дейност или работа в производството, защото ще ни дадат дрехи и обувки. Платихме в И.. Работил съм в чужбина - Г. Х., И., А.. Започнал съм работа от 18 години. В И. работих откъм 18 години до 2023 година, после работих в Германия съм работил с А. заедно. Преди две години съм работил в Х.. По-миналата година, на 15.01.2022 г. заминах за Х.. Януари 2021 г. може би съм работил в „Д. д.“ гр. П.. Не съм сигурен да съм работил в чужбина, мисля че не. Не съм контактувал с никой за работа, връзката ставаше през А.. Той ми каза, че има оферта за работа в чужбина. От нас трябваше само парите, данните и размера за облекло и обувките. Размера на парите беше около 100 лв., аз не съм ги давал. Дадох данните на А., за да ги изпрати. Той контактуваше с тях. От него зная за тази работа и от него зная, че не е могъл да се свърже с тях. Не зная дали А. се е явявал на датата на заминаване на автогарата. Аз не съм се явявал. Не се явих, защото никой не ни се обади да се явим. Не съм говорил с никой, не съм си давал телефонния номер, не съм разговарял с никого нищо. Не съм разбрал за нова дата.

Съдът докладва, че свидетелите И. Х. И. и С. С. са се съгласили да дадат показания чрез видеоконференция, за което страните по делото са се съгласили. Съдът намира, че са налице условията на чл.139, ал. 7 от НПК по отношение на свидетеля И.

Х. И., доколкото същият се намира от дълго време в чужбина /Р.Че./ и не възнамерява скоро да се връща в страната, поради което разпитът по този ред се явява допустим.

Предпоставките на чл.139, ал.7 от НПК са налице и по отношение на свидетелката С.

С., тъй като същата се намира в чужбина /Федерална Република Германия/ и също не планира да се връща скоро в България. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска разпитът на свидетелите И. Х. И. и С. Х.а да се проведе чрез видеоконференция, в условията на чл.139, ал.7 от НПК, чрез интернет приложението „Вайбър“.

Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото се сне самоличността както следва:

И. Х. И. – роден ** г. в С. З., българин, български гражданин, неженен, реабилитиран, със средно образование, работи като такси-куриер в гр. П., Р. Ч., без дела и родство със страните, с ЕГН: **********.

Самоличността се сне по лична карта №***, изд. на *** г. от МВР – Р.. Личната карта бе показана от свидетеля – първо лицевата страна, а след това обратната й страна, при което се възприеха нормално снимката на личната карта и изписаните върху нея 2 текстове, букви и цифри.

Съдът разясни на свидетеля правата и задълженията му по НПК, като го предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза: Преди време започнахме да набираме хора за работа за чужбина чрез негов приятел се запознах с В.. Набирахме хора за работа в Чехия.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Не си спомням коя година, може би 2013-2014 г., когато се запознахме с В.. Ако става дума за фирмата на А. В. „М.“, видяхме се на автогарата за около 10 минути. Веднъж изпращах А. на автогарата в гр. С. за работа в П., там се запознах с В.. В. дойде на автогарата, а аз посрещнах А. в гр. С. и случайно се срещнахме. Нямаше повод, случайна среща. Давал съм документи от фирмата „М.“ на В., аз съм ги подписал. Бях упълномощен от А. В.. Когато се отвори фирмата „М.“, ние бяхме отворили фирмата „Е.“ в гр. С. и мислехме да изпращаме хора на работа в чужбина, чрез фирма „М.“. А. се съгласи, каза, че няма проблем. Това беше за много кратко, за около месец, месец и половина. Хората от Б. се изпращаха чрез фирмата „М.“ и тук ги разпределяхме на работа в агентурата. Това е в Ч. фирма, която посреща работниците, настанява ги и им осигурява работа. Ние бяхме посредници между агентурите и работниците, чрез фирмата „М.“ Работихме около месец, месец и половина. Звъннахме на В., лично аз му се обадих и му казах, че приключваме работата. След около две седмици му звъннахме на В. да върне договора, който има и той каза, че го е унищожил. Не помня коя година беше. Мисля, че „Е.“ я създадохме 2015 г., значи преди седем – осем години беше това. Там с В. бяхме съдружници, но аз се отказах и продадох своите дружествени дялове на В. – „Е.“. Документите за продажбата на дружествените дялове, нотариално заверено, всичко е изпратено в България.

Свидетелят на въпроси на подсъдимия В. Д.: Документите за „М.“ не си спомням да съм предоставял в 9-то РПУ, не съм казвал такова нещо. Там казах, че документа, с който е упълномощен В., аз съм го подписал 2015 г., но след това сме го развалили. През 2019 г. В. беше отворил някакъв офис. Когато се занимаваш с работа в чужбина, следиш постоянно обявите в интернет и тогава, понеже той се представя с такива имена, на футболисти, разбрах че е той и му звъннах. Предлагаше работа и ми стана интересно, като в интерес на истината беше, че ако действително има такава работа, аз да се свържа с работодателя и да си назнача мои хора там. Отидох тогава при В.. Чакаше някакъв човек, който да се върне от някъде и В. ме помоли да отидем да го вземем с моя автомобил като каза да се представя като клиент пред него и ще ми даде 90 лв. мисля, че беше, или 80 лв., не си спомням колко пред този клиент и това беше.

На излизане С. В., така се казва полицая, ни каза да, че е от икономическа полиция и ни отведоха. После се наложи да помогна малко на икономическа полиция, имаше документи, които В. беше изхвърлил. Аз ги взех и ги отнесох там. Оказа се, че са документи на хора, на които е върнал пари. И започнахме пак „приятелски отношения“ с него. Една вечер всичко беше пияно, и на него му изпадна от джоба му изпадна една такава тетрадка, която в момента е в мен. Аз я прибрах, защото тук има записани много имена, телефони, адреси, и ако имате интерес, мога да я снимам и да ви я изпратя, с почерка на В. е всичко. Бях задържан в 9-то РУ за 24 часа, след това ме освободиха. Получавал съм пари по сметка на Първа инвестиционна банка, това са мои пари. Мога да обясня. След като се изпращаха хората в Ч., получавахме пари за всеки работник по 60-70 евро. Когато отработи 1, 2, 3 месеца, аз получавах за този човек по 3

40 евро. Другото, от билетите, групите плащаха по 20 евро, Ж. даваше по 15 евро за всеки човек, тези пари ги деляхме с В.. С фирмата „М.“ изпратихме 7-8 човека максимално за работа в Ч.. Нямаше толкова пари, за да дадем на А.. Давах му това, което му бях обещал, но бяха малко. От името на фирмата „М.“ не сме изпращали за Г.

Никога не съм разпитван във ІІ-ро районно във връзка с 9 човека, изпращани в Г. По делегация съм разпитван в гр.Р. Не съм се прибирал в Б. много отдавна, 2019 г. излязох, върнах се за Нова година и пак заминах, може да се провери на границата.

Подсъдимият Д.: Не считам, че е необходимо да разпитваме свидетелката С..

Моля да я заличите.

Адв. Г.: Понеже обстоятелството по повод, на което изискахме разпит на С. С. се установи от разпита на свидетеля И. И., отказваме се от разпита на свидетелката С. С. и моля да бъде заличена от списъка за призоваване.

Прокурорът: С оглед направеното, считам, че не следва да се разпитва свидетелката. Да се заличи от списъка за призоваване.

Съдът намира, че с оглед направеното изявление от страна на защитника на подсъдимия и самият подсъдим, и становището на прокурора, че доколкото обстоятелството е установено от свидетеля И. И., следва свидетелката С. С. да бъде заличена от списъка за призоваване, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Заличава от списъка за призоваване свидетелката С. Б. С..

Прокурорът: Нямам други доказателствени искания

Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.

Подсъдимият Д.: Желая да дам обяснения. Според мен свидетеля Ф., разпитан днес, според мен не е лицето, което е трябвало да замине за чужбина. Продължавам да твърдя, че тези хора не са измамени, не са се явили на тази дата. В хода на досъдебно производство съм обяснил, че съм комуникирал само с единият, като съм се опитвал да се свържа, неговия телефон беше изключен. На друг човек съм изпратил съобщение за смяната на дата. Твърдя, че не са се явили и не са заминали. Това беше по време на пандемията. Имаше организационни дела, включително и със свидетеля И. И..

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Г.: Нямам въпроси.

Подсъдимият на въпроси на съда: От името на фирмата „Ма.“ беше за Ч. и Г. Не мога да кажа точната бройка на хората, но са доста. С това съм се занимавал от 2013 г.

– 2014 г. за Германия сме изпратили над 200 човека от 2015 г. до 2021 г. от името на фирмата „М.“. Тогава комуникирах с И. Х. И. за Г., а за Ч. с Ж. и със С.. Парите за капаро ги превеждаха на мен, в сметка на мое име, или на ръка или през И., или Еконт.