Решение № 106 от 17.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 376/2022
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл.103, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.129, ал.1, пр.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.133 · Закон за обществените поръчки
- чл.14, ал.1, т.2 · Закон за обществените поръчки
- чл.8, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- член 220 · Наказателен кодекс
- чл.220, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600376 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия П. А. К., чрез неговия защитник срещу присъда №2/11.02.2022г. по НОХД №159/2021г. по описа на Добричкия окръжен съд.
С атакуваната присъда подсъдимият К. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.220, ал.1 от НК за това, че на 07.08.2015г. в гр.София в качеството си на длъжностно лице - управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ЕИК 834026369 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от 07.08.2015г. с лизингодател „Мото-Пфое“ ЕООД ЕИК 000646811 и лизингополучател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ЕИК 834026369 с предмет "отдаване на автомобил при условията на оперативен лизинг" и Поръчка №1 към Договора с референтен номер №59816 за автомобил „VOLVO XC 60“ с рег. № СВ1876АP на стойност 48829,25 евро с ДДС, като от това произлязла значителна вреда за „Водоснабдяване и канализация Добрич“ в размер на 48 059,92лв., поради което и на основание чл.54 от НК му e наложено наказание 1 лишаване от свобода за срок от една година изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е частично оправдан по обвинението за произлязла значителна вреда над сумата от 48 059,92лв.
Със същата присъда подсъдимият П. К. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД сумата от 48 059,92лв., представляваща обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2015г. до окончателно изплащане на сумата, като гражданският иск над тази сума е отхвърлен. В тежест на подсъдимия са възложени държавната такса върху уважената част от иска, както и разноските по делото.
Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение №152/24.11.2022 г. по к.н.д. №752 по описа за 2022 година, Върховният касационен съд е отменил решение №122/25.07.2022 г. по ВНОХД №113 по описа за 2022 година на Варненския апелативен съд. В отменителното решение са дадени указания производството пред въззивната инстанция да започне от стадия на съдебното заседание.
Във въззивна жалба от подсъдимия К. се излагат доводи за недоказаност на обвинението, за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. По делото са постъпили допълнения към жалбата, в които са доразвити изложените съображенията.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на подсъдимия, така и от самия него. Иска се постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, съответно да бъде отхвърлен гражданския иск.
Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което и пледира присъдата като законосъобразна да бъде потвърдена.
Процесуалният представител на гражданския ищец „ВиК“ЕООДДобрич също счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
2
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. А. К. бил назначен за управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.Добрич на 27.02.2015г. Това се осъществило с договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала №РД-02-16ф7/27.02.2015г., сключен между Министъра на МРРБ и подсъдимия.
Промените в управлението на дружеството били вписани в Търговския регистър на 11.03.2015г., според които подсъдимият К. бил управител и представляващ дружеството. Към този момент собственик на 100 % от капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич била държавата чрез МРРБ. Предметът на дейност на дружеството бил поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, реконструкция и модернизация на стопанисваните основни фондове, провеждане на химико-бактериологичен контрол на качествата на питейната и отпадъчната вода, съгласно БДС, инженерингова дейност, проучване и други дейности, изрично описани в Търговския регистър.
Подсъдимият К. представлявал дружеството до 21.03.2017г., след което за изпълнителен директор бил назначен св.Д.Р.. Това обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 22.03.2017г. Докато подсъдимият К. изпълнявал длъжността управител и представлявал дружеството били извършени промени в правноорганизационната му форма, като на 03.02.2016г. било преобразувано в дружество с ограничена отговорност, а на 24.08.2016г. е вписано преобразуването му в акционерно дружество. В съответствие с това подсъдимият първоначално бил управител на дружеството, а след преобразуването му в акционерно дружество изпълнителен директор. През периода от 11.03.2015г. до 21.03.2017г. подсъдимият К. управлявал и представлявал дружеството, като разполагал с правомощия, позволяващи му да сключва сделки в полза на представляваното от него предприятие.
3
На 07.08.2015г. подсъдимият П. К. в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич сключил в гр.София с „Мото Пфое“ ЕООД договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг, както и Поръчка №1 към Договора с референтен номер №59816 за автомобил „VOLVO XC 60“ модификация „Inscription“. Съгласно договора, „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател се задължавало да предостави за ползване при условията на оперативен лизинг на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич, представлявано от подсъдимия К. като лизингополучател фабрично нови и употребявани автомобили, чиято поръчка се извършва чрез подписани между страните поръчки за доставка на всеки отделен автомобил, неразделна част от договора, в която се конкретизират марката, модела, конкретните условия на доставка и лизингови условия, цена, гаранционен срок, срок на оперативния лизинг, размер на месечните вноски, условия и начин на плащане и др.
Съгласно посочения договор за всеки поръчан автомобил лизингополучателят заплаща на лизингодателя парична гаранция, чиято стойност е различна в зависимост от срока на лизинга, като при лизингов срок от 48 месеца е седем лизингови вноски. С Поръчка №1 към Договора с референтен номер №59816 от лизингополучателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич, представлявано от подсъдимия К. е поръчан посочения нов автомобил „VOLVO XC 60“ модификация „Inscription“. Видно от поръчката лизинговият срок за автомобила е 48 месеца с дължими 48 месечни лизингови вноски по 771 евро без ДДС, гаранционна вноска 6476,40 евро с ДДС, платима в 5дневен срок от подписване на поръчката. В нея е посочена стойността на автомобила при плащане в брой с уточнението, че е само за застрахователни цели - 48 829,25 евро с ДДС. След плащане на гаранцията автомобилът „VOLVO XC 60“ с рег. № СВ1876АР бил доставен - предаден от лизингодателя на подсъдимия К.. По времето когато К. бил управител на дружеството автомобилът се ползвал и редовно се плащали лизинговите вноски.
След като разбрал, че предстои смяната му като изпълнителен директор на дружеството на 15.03.2017г. подсъдимият К., с писмо уведомил лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД , че желае да прекрати договора, поради невъзможност да се гарантира изплащане на вноските, считано от 15.03.2017г., като с приемо-предавателен протокол от същата дата автомобилът бил предаден от лизингополучателя на представителството 4
„Мото Пфое“ ЕООД в гр.Варна. На 16.03.2017г. било проведено общо събрание на акционерите на „В и К Добрич“ АД, на което подсъдимият бил освободен като член на съвета на директорите на дружеството и бил избран нов член. Посочените промени в обстоятелствата по партидата на дружеството били вписани на 22.03.2017г., като от тази дата дружеството се представлявало от св.Д.Р. Р.. На 23.03.2017г. св. Д.Р. като изпълнителен директор и представляващ „В и К Добрич“ АД с писмо до лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД поискал отношенията по договора за оперативен лизинг на процесния автомобил да бъдат продължени. На основание посоченото писмо автомобилът „VOLVO XC 60“ с рег.№ СВ1876АР бил отново предаден от лизингодателя „Мото Пфое“ ЕООД за ползване на „В и К Добрич“ АД при условията на оперативен лизинг. При следващото управление на дружеството „В и К Добрич“ АД от св.Т.Г. към договора за лизинг били сключвани допълнителни споразумения. На 11.02.2020г. било сключено тристранно споразумение между „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател, „В и К Добрич“ АД като лизингополучател и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, според което лизинговият автомобил е бил върнат на лизингодателя, платени били 52 месечни вноски в размер на 83947,27 лв. с ДДС, извършени са взаимни прихващания на дължими суми и уговорени неустойки. При извършена планова проверка на дейността на „В и К Добрич“ АД за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. от КЕВР на 24.04.2017 е изготвен протокол от проверката с вписана констатация и препоръка досежно процесния договор за оперативен лизинг и поръчка към него за автомобила „VOLVO XC 60“, че „В и К Добрич“ АД следва да обоснове икономическата целесъобразност и причината за сключване на този договор. В констатация при проверката е вписано и че разходът по процесния договор за лизинг и поръчка е отчетен през 2015г. и е включен в признатите годишни разходи при определяне на цените на В и К услугите за новия регулаторен период 2017-2021г. С влязло в сила НП, издадено от Директора на АДФИ- София на подсъдимия П. К. била наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение по чл.8, ал.1, чл.103, ал.1 и чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП /отм./ на осн.чл.129, ал.1, пр.1 във вр. с чл.133 от ЗОП - за това, че е възложена на „Мото Пфое“ ЕООД гр.София доставка на автомобила „VOLVO XC 60“ при условията на оперативен лизинг, без преди това да е взето решение и без да е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното 5 следствие комплексна съдебно-кономическа и автотехническа експертиза реално заплатените суми за процесния автомобил от „В и К Добрич“ АД, считано от сключване на договора до 15.03.2017г. /гаранционна вноска по оперативен лизинг, застраховки, лизингови вноски без ДДС, разходи за сервизно обслужване/ са в общ размер на 48 059, 92 лв. Към 15.03.2017г. не била възстановена гаранционната вноска /нито част от нея/.
Приетата от първоинстанционния съд с фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция. Фактите по делото не се оспорват от страните, включително от подсъдимия и неговия защитник. Спорът е за правните изводи, които следват от установените по делото факти. С въззивната жалба са въведени доводи за процесуални нарушения, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото, отнасящи се до нарушение на правилата за местната подсъдност и нарушаване на принципа „не бис ин идем“. Твърденията за тези допуснати нарушения са разгледани подробно и аргументирано от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция при предходното произнасяне по жалбата на подсъдимия. В решението на Върховния касационен съд въпросът за тези процесуални нарушения е обсъден обстойно и е даден отрицателен отговор на твърденията на защитата на подсъдимия. Въпросът е окончателно решен, поради това настоящата съдебна инстанция намира, че не е необходимо отново да даде отговор тези въпроси.