Определение № 928 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс

Обжалва се определение на Панагюрски районен съд №367 от 27.06.2025г. постановено по гр.д.№522/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2893 от 27.05.2025г. подадена от “Кредирект” ЕООД ЕИК:207024290, за изменение на Решение № 65 от 25.04.2025 г. постановено по гр.д. № 522/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№3977 от 21.07.2025г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция „Кредирект” ЕООД ЕИК:207024290 чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. от Адв.д-во „Нестори, Углянов, М.“, с БУЛСТАТ 177280936, се поддържа, че постановения съдебен акт е неправилен. Твърди се на първо място, че е невъзможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело, доколкото в представения по делото договор за правна помощ е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие./ Въззивната 1 инстанция констатира ,че пълномощното и договора за правна защита и съдействие са представени заедно с исковата молба и изрично посочени като приложение към последната, като учредената на адвоката представителната власт е общо пълномощие за защита по всички договори за потребителски кредит, по които страна е потребителят /упълномощителят/ и въз основа на която ИМ е образувано процесното исковото производство/.

Жалбоподателят обръща внимание, че в раздел „предмет“ на договора е посочено, че дължимата правна помощ се изразява в „в изготвянето и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит”.

Заключава, че така представения договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по процесното дело между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици. Поддържа още, че представения по делото договор за правна помощ е сключен на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, а ищецът с молбата от 11.04. 2025г. претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и че така въведеното с молбата по чл. 248 от ГПК възражение от дружеството въобще не е разгледано и обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното определение. На следващо място по въпроса за материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт като е отказал да уважи доказателствените искания от молбата по хода на делото от 11.04.2025 г. на ответното дружество в тази насока, с което съдът постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДВ без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки представените доказателства в оспорване на качеството му на материално затруднено лице и поисканите конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото. Счита, че процесуалният етап за изследване на тези доказателства е точно производството по чл. 248 ГПК съобразно практиката на ВКС /Определение №163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело №2266 от 2016г. на ВКС/, според която противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да 2 установи. че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице“. Според жалбоподателя най-актуалната практика на ВКС от Определение №50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. №2662/2021 г.. II т.о.. ТК пояснява и доразвива още повече тази от 2016 г. по начин: че, действително, при липса на спор между страните, достатъчно Доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, са съвпадащите волеизявления на страните по Договора за правна помощ. А Когато обаче по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока. С частната жалба са направени доказателствени искания с обосновка, че доколкото отказът да бъдат своевременно уважени доказателствените му искания по т. 1.2.1-1.2.3, релевирани за първи път с молба по хода на делото от 11.04.2025 г., се дължи на неправилно прилагане на закона и съдебната практика от страна на първоинстанционния съд, същите се отправят отново пред настоящата въззивна инстанция с молба за произнасяне. По отношение размера на присъденото възнаграждение се поддържа, че Присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г по дело С-438/22. а именно: Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. И че в Допълнителните разпоредби на „Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. /В този смисъл Определение №50015/ 16.02.2024 г. по т.д. №1908/2022 г. на ТК. I отделение на ВКС/. Поддържа, че съгласно §1a, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска 3 работа при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Заключава, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от конкретната специфика на спора, доколкото по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.); Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, и без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящото дело въпреки че са налице предпоставките за сключване на споразумение. Смята, че изброеното в своята съвкупност налага извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Допълва, че първоинстанционният съд при постановяване на своето решение в частта за разноските не е оценил правилно представените доказателства, опровергаващи материалната затрудненост на ищеца, приложимите процесуални правила и съдебна практика. Моли да бъдат уважени 4 направените доказателствени искани с жалбата. Моли да се отмени Определение №367 от 27.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 522/2024 г. на РС гр.Панагюрище, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл. 248 ГПК и се постанови друго, с което се да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да бъдат намалени значително.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор /становище/ от насрещната по спора страна Л. И. Н., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-Ловеч, с вх.№4968 от 23.09.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, жалбоподателят депозирайки жалбата си забавя/шиканира/ делото в частта за разноските по начин, че насрещната страна няма да получи навреме присъдената й държавна такса, а адвокатът й възнаграждението си. Счита, че н а РС-Панагюрище е служебно известно, че ищцата и въззиваема страна е освободена от заплащането на ДТ и деловодни разноски по други дела които води срещу други финансови институции след завеждането на процесното дело./гр.. д. №928/2024, 1019/2024, 6/2025, 7/2025 и др.) и предвид на това нямало никакво съмнение, че същата е материално затруднена. Относно доказателствените искания с частната жалба, страната намира същите за преклудирани на този етап. Прилага като доказателство молбата на Л. Н. за освобождаване от ДТ, декларация и решение от ТЕЛК. На следващо място, се поддържа, че предвид, че ищцата само е платила държавна такса , с имена и подпис, видно от платежното в кориците на делото, сама е предоставила материали за делото на адвоката си поради което няма основание да се твърди, че липса договореност между страните-адвокат-клиент по процесното дело. Допълва, че по отношение на размера на възнаграждението, съдът се е съобразил с решението на СЕС и вече е определил наполовина по-ниско възнаграждение от това, което се следва по Наредба, като счита, че намаляването му още веднъж намира за неоснователно. Моли да се отхвърли жалбата за изменение на Решението в частта за разноските като неоснователно.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Панагюрски районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№3403 от 08.07.2024г. - гр.д.№522/2024г. по описа на същия съд/, подадена от ищцата в производството Л. И. Н., ЕГН-********** от гр.Панагюрище чрез надлежно упълномощен за целта адвокат при 5 надлежно учредена безплатна представителна власт в полза на адвоката си по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице/страна в процеса/ с искане, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че чл. 18 ал.1 от Договор за потребителски кредит №1069136 от 08.05.2024 г., сключен между Л. И. Н., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД; И да се признае за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договора за заем от Договор за потребителски кредит №1069136 от 08.05.2024г., сключен между Л. И. Н., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Направено е и искане да бъдат присъдени на ищеца разноски по чл. 80 ГПК, списък за които ще се представи по-късно с цел най-точното им изчисляване.