Решение № 48 от 20.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДиА. Д. Митева

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от ДиА. Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000606 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за разглеждане три въззивни жалби, подадени самостоятелно от името на Д. И. Д. (Ответник), Й. Н. Д. (Ответник) и Д. И. И.

(Ответник) срещу решение №79/17.07.2023 г. по електронно дело № 20213200900203 от ЕИСС (ТД203/2021) по описа на ОС – Д, с което е бил уважен предявения общо срещу тях иск на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка, увреждаща интересите на кредитор, сключена от длъжник с недобросъвестно лице, на осн. чл. 135 ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД и са определени разноски.

В поредица от подготвителни заседания (с определения № 809/17.11.2023г.,

873/18.12.2023г. и №874/18.2.2023г.) въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството, отстранил е посочен от въззивниците процесуален пропуск на Пта инстанция по доклада на възраженията на ответниците и е осигурил на насрещните страни гарантираните от процесуалния закон възможности за попълване на делото с доказателства след указание за тежест на доказване.

В хода на подготовката е била отдЕ. частта от въззивните жалби на Д.и, съответна на обжалване на самостоятелно определение за определяне на разноски по приключила вече част от съдебното производство, като тази част от исканията е разгледА. по новообразуваното ЧВТД 669/2023 на АС – Варна.

1

Въззивниците Д. И. Д. и Й. Н. Д., всеки от тях чрез пълномощника адв. А., и въззивникът Д. И. И., чрез адв. Т. излагат самостоятелно идентични оплаквания за недопустимост на обжалвания акт, в частта, с която е бил уважен оттеглен от ищеца иск за отмяна на разпореждането с един от общо петте имота, прехвърлени от съпрузите Д.и. Като необоснован е посочен изводът за задължаване и на двамата прехвърлители спрямо ищеца, като всички въззивници сочат, че няма доказателства за дълг на Й. Д., която само е обезпечила чужд дълг като ипотекарен гарант. Позовават се на нарушение на закона, изключващ според задължително тълкуване, упражняване на потестативно, облигационно по характера си, право на кредитора срещу съпруг-недължник. Считат за неправилно и заключението за обективно увреждащ характер на сделката, като сочат, че съдът не е отчел, че задълженията на съдлъжника Д. Д. са били достатъчно, дори и прекомерно, обезпечени с ипотека върху други имоти и особени залози на вземания на значителна стойност, учредени от главния длъжник, както и удовлетворяването на кредитора в хода на водено принудително изпълнени по първото задължение и насочено изпълнение върху други имоти, достатъчни за погасяване и на втория дълг. Също така, сами по себе си два от прехвърлените имоти вече са били обременени в полза на други кредитори и не биха послужили обективно за удовлетворяване на ищеца. Неправилен според всички ответници е изводът за общото знание за увреждане на страните по процесната сделка, тъй като от една стрА. като съдлъжник Д. не е имал информация за обслужването на кредитните задължения от главния длъжник – търговско дружество, предсрочната изискуемост на дълга не е била обявена на този съдлъжник, а съпрузите Д.и не са целели да увреждат вече обезпечения с друга ипотека кредитор, а само да си осигурят грижи и издръжка за в бъдеще. От друга стрА. приобретателят е бил непълнолетен и дори и да е знаел за увреждането, неговото намерение е без правно значение, а презумпция за знание между роднини не следва да се прилага спрямо бивша снаха, дала решаващото съгласие по договора.

В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд по поясняване на възражението срещу презумирано знание на непълнолетен приобретател и неговия законен представител за увреждане на кредитора, въззивникът Д. И., чрез пълномощника си е заявил, че родителите му са разведени от 2012 г., и от тогава детето, предоставено за отглеждане на майката, е живяло в други населени места и семейните връзки са прекъснати, като контактите му с дядото и бабата са били минимални.

Пълномощникът на Д.и пледира за отмяна на неправилното решение, отчасти произнесено плюс петитум по отношение на част от сделката, за която искът е бил оттеглен, като обосновава неоснователност на иска поради липсата на посочената от кредитора материална легитимация за частите от прехвърлените права, притежавани от съпругата – недлъжник и неоснователното претендиране на отмяна на остА.лата част поради липса на конкретен вредоносен резултат от сключения от солидарния длъжник сделка и липса на общо знание на ответниците за увреждането, което биха причинили на обезпечения с други имущества кредитор.

Пълномощникът на Д. И. поддържа бланкетно искане за цялостна отмяна на отчасти недопустимо и неправилно произнасяне и цялостно 2 отхвърляне на предявения от банката- кредитор иск.

Въззиваемата стрА. ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД

(ищец), чрез юрк. П. оспорва жалбите на тримата задължителни другари с идентични доводи за необосновано оплакване за установено задължение на кредитора и спрямо съпругата Д., като счита, че спрямо нея съдът е отчел само качеството на съпруга, притежаваща прехвърлените имоти в бездялова съпружеска общност с длъжника. Обосновава правилно (въпреки тълкуването, възприето в т.1 от ТРОСГТК 5/21013г. на ВКС) приложени законови правила, относно режима на СИО и ограничените възможности за прекратяването

, както и реда за принудително изпълнение върху съпритежавани от съпрузи имоти. Оспорва доводите за свръхобезпеченост на кредитора, като принципно неотносими към възможността разпоредителната сделка да увреди интереси на кредитор и се позовава на презумпционно знание на договарящите се близки родственици.

След дадените от въззивния съд указания, ищецът е навел твърдения, които според него представляват индиция за знание на всички договарящи се за увреждането на кредитора. Обосновава твърденията си с обстоятелството, че на 15.01.2019 г. е подписан анекс между банката и Д. Д., към договор за банков кредит – овърдрафт, с който банката като кредитор е направила отстъпки поради влошеното финансово състояние на кредитополучателя „Земеделие БГ“ ЕООД /представлявано и управлявано от сина на този съдлъжник/. Само два дни след подписването на анекса на 17.01.2019 г., Д. Д. и Й. Д. прехвърлят на непълнолетния си внук Д. И., процесните имоти срещу задължението за издръжка и гледане. Тези фактически действия на ответниците обуславят твърдяното от банката знание за увреждане на кредиторовия интерес.

По същество юрисконсултът на банката бланкетно пледира за потвърждаване на обжалваното решение като в подробни писмени бележки поддържа доводите си за обосноваване на правото на банката да търси чрез Павлов иск обезпечение на вземането си към единият от съпрузите върху правата, съществували към момента на атакувА.та сделка, съответно върху цялата бездялова общност на съпрузите, което обосновава и пасивната легитимация на съпругата – недлъжник в този процес. Счита, че събраните гласни доказателства, депозирани от лица които нямат преки впечатления от отношенията между роднините, не само че не опровергават презумпцията за знание на увреждащия характер, а наред с другите специфики на отношенията по това прехвърляне (очаквания за подобна сделка от стрА. на майката на детето още към момента на прекратяване на брака, сключване на процесния договор за издръжка и гледане четири години след установеното злокачествено заболяване на сина на прехвърлителите, но непосредствено след споразумението за облекчаване на обслужването на кредита от затрудненото негово предприятие, извършения отказ от право на ползване от стрА. на прехвърлителите за улесняване на следващо разпореждане) потвърждават, че основната цел на сделката е била намаляване на имуществото на длъжника за осуетяване на събирането на задължението на банката.

3

Всяка от насрещните страни е заявила претенция за определяне на разноски за тази инстанция, но само адв. Т. е представила списък (л. 142), а юрисконсултът на въззиваемата банка е конкретизирал в последното заседание поисканото до

150 лв. юрисконсултско възнаграждение(увеличаването на този размер до 450лв. не своевременно обявено по делото).

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г., на ВКС).

След заявено с вх. № 369/16.01.2023 г., оттегляне на предявения иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпорлеждането с правата върху апартамент № 3, находящ се в гр. Б, ***, първоинстанционният съд, с определение от съдебното заседание от 26.01.2023г.(протоколирано и съобщено на страните с № 18/27.01.2023 г.), е прекратил производството в тази му част, на основание чл. 232 ГПК. Определението е влязло в законна сила. Това десезиране е било обявено от съда в мотивите на обжалваното решение и липсват каквито и да изводи по отношение на факти и правни изводи, отнасящи се до тази част от сделката. Напротив, съдът е обсъждал експертната оценка само на четири от продадените пет имота, като липсва именно жилището, за което искът е бил вече оттеглен, а всички остА.ли доводи са изложени по отношение на сделката по принцип. Липсва каквато и да е воля, формирА. по съществото на тази част от сделката, която да съответства на обявенота вече за прекратена поради оттегляне част от претенцията. Въпреки, че изрично е обявил в мотивите си това вече стабилно прекратяване, с решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е произнесъл диспозитив, в който предметът на упражненото с уважения Павлов иск потестативно право е индивидуализирано без от увреждащия договор да се изключи прехвърлянето и на апартамент № 3, описан в пункт 2 от нотариалния акт. При това положение, не може да се приеме, че Пта инстанция е разгледала по същество вече прекратената част от претенцията и съответно обявения диспозитив на констутитивното решение е произнесен при липса на процесуална предпоставка за упражняване на потестативно право. Налице е съществено смислово разминаване между изразената воля на съда в двете части на съдебния акт (мотивите за ограничаване на решаването на спора по същество до непрекратена със стабилно определение част и диспозитива за уважаване на иска за цялото съдържание на отчасти атакувА. от кредитора разпоредителна сделка). Това несъответствие обаче не се дължи на неправилно преценена допустимост на иска, а на погрешно двусмислено изразяване на формирА.та воля (решение №50050/03.05.2023 по дело №2389/2022 на ВКС, I г.о.). Грешката от този тип не касае изводите по същество на съда и подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК, а не на въззивен контрол, който изисква да се сравнят ясно изразено и мотивирано становище на първоинстанционния съд и резултата от действията на въззивната инстанция по отстраняване на евентуално допуснати нарушения, посочени от жалбоподателите или констатирани в рамките на служебно 4 приложени императивни норми. Затова оплакването на въззивниците за недопустимо разглеждане на искане, с което първоинстанционния съд вече е бил десезиран е неоснователно.

Подлежащото на корекция първоинстанционно решение е допустимо (съответно на обявеното в мотивите сезиране), а въпросът за произнасяне на диспозитив plus petitum, би се поставил само ако при разглеждане на искане на ищците за отстраняване на грешката се изложат мотиви за разпростиране на признатото потестативно право на ищеца и по отношение на прехвърления със същия нотариален акт апартамент № 3, находящ се в гр. Б, ***. Поправката е в изключителната компетентност на първоинстанционния съд като автор на акта (решение №60092/27.01.2022 по дело №3549/2020 на ВКС , I г.о.).

Евентуално постановено от Пта инстанция решение за поправка би подлежало на нов въззивен контрол.