Решение № 5223 от 01.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5223 гр. София, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110213416 по описа за 2024 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-016393 от 16.07.2024г., издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. М. К. с ЕГН:********** са му наложени кумулативно 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и 2.). административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (данадесет) месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП). Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.

Претендират се разноски.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана 1 писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.

Претендират се разноски.

II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.08.2024г. в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 19.08.2024г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Въззивният жалбоподател М. М. К. е роден на 17.06.2001г. Същият станал правоспособен водач на моторно превозно средство - категория „В“ на 19.08.2019г., когато му било издадено от МВР свидетелство за правоуправление. На името на жалбоподателя К. със заявление с рег. № *********/28.01.2021г. било регистрирано в негова собственост моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № ******. В периода 29.08.2020г. - 30.10.2023г. жалбоподателят К. бил санкциониран с фишове по ЗДвп за извършени от него 10 (десет) административни нарушения като водач на МПС - по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП; по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ; по чл.21, ал.2 от ЗДвП; по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП; по чл.70, ал.3 от ЗДвП (два пъти); по чл.74, ал.1 от ЗДвП; по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП (два пъти); по чл.76 от ЗДвП. С влязло в сила наказателно постановление от 04.01.2019г. на жалбоподателя К. били наложени административни наказания по ЗДвП за извършени 4 (четири) административни нарушения по чл.103 от ЗДвП; по чл.150 от ЗДвП; по чл.137е от ЗДвП и по чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

Свидетелите К. на длъжност „Командир на Отделение“ при 07 РУ-СДВР и К. - полицейски инспектор при 07 РУ-СДВР патрулирали в зачислен служебен полицейски автомобил на 07.07.2024г., сутринно време около 09:27 часа, при сухи условия, в гр.София, ж.к. „Студентски град“ по улица „Проф.др Иван Странски“. От дясната страна на улица „Проф.д-р Иван Странски“ в района на кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“, непредствено след пешеходната пътека, в права линия били разположени множество от паркирани леки автомобили. Пътното платно по улица „Проф.д-р Иван 2

Странски“ и в района на кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“ било равно, без влажности (мокрота), без дупки и/или препятствия. Движели се свидетелите Д. и К. с полицейския автомобил в права посока по улица „Проф.д-р Иван Странски“. Докато патрулирали в този пътен участък в движение в полицейския им автомобил, свидетелите Д. и К. възприели в същия времеви момент и на същото инкриминирано място пред тях (свидетелите виждат добре с очите си и не носят очила) на около разстояние от 15 (петнадесет) метра, при ясно и видимо време, да се движи (технически изправен) при скорост от около 20-30 км/ч. лек лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя М. М. К.. Последният бил сам в автомобила си. Движението в този пътен участък било спокойно.

Нямало пешеходци около и покрай паркиралите автомобили или до и по пътното платно на улица „Проф.д-р Иван Странски“, и/или около кръстовището на тази улица с улица „Акад.Борис Стефанов“. Свидетелите Д. и К. възприели със сетивата си (видели и чули), че автомобила на жалбоподателя К., който бил изфорсиран (натиска се педала на газта, задържа се педала на съединителя и се чува завишен звук от работещия двигател на МПС), на няколко пъти (между два и три) пъти умишлено е поднасял - при завой надясно, обусловен от траекторията на пътно платно, водачът на лекия автомобил въртял управляващия волан наобратно в лява посока, при което задната част на автомобила се приплъзвала (поднасяла) с триене, поради въртеливото движение на колелата на МПС наляво по пътното платно, а предната част на автомобила се движела напред и надясно под лек ъгъл; след това, водачът с форсиращ двигател изправял автомобила, извъртвайки наобратно волана му надясно, за да продължи по дясното платно на пътния участък, повтаряйки бързо и секундно същото „дрифтово“ действие от началото до края (общо между два и три пъти). Лекият автомобил на жалбоподателя К. от серията марка „БМВ“ имало задно предаване - силата на автомобила била съсредоточена в задната част на конструкцията му.

Свидетелите Д. и К. последвали автомобила на жалбоподателя К.. Спрели го за проверка със съответна звукова и светлинна сигнализация на полицейския им автомобил. Такава административна проверка била реализирана, като бил съставен АУАН № Серия GA с № 866190 от 07.07.2024г. от актосъставителя К.

Л. Д. - виж т.72 на л.11 от делото от Заповед № 513д-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР за възлагане на компетентност по ЗДвП за съставяне на АУАН, в присъствието на свидетеля К. Жалбоподателят К. бил спокоен. Пред свидетелите Дамянов и Костадинов същият не възразил, нито оспорил констатациите в АУАН.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите К. и К. - полицейски служители към 07 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната 3 писмена документация по делото. Фактическите констатации от показанията н а свидетелите К. и К. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. Свидетелите Д. и К. са преки очевидци на административното нарушение на жалбоподателя К.. То е било извършено пред тях в тяхно лично присъствие, като е без значение дали жалбоподателят К. ги е видял или не успял да ги възприеме в огледалата за задно виждане на своя автомобил. Възприятията полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с предмета на доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото.

Свидетелите Д. и К. са високо квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит. Същите са виждали в практика си множество случаи на „дрифтене“ на автомобили. Свидетелят Д. е възприел, че конкретния „дрифт“ на жалбоподателя К. не е бил обусловен от технически причини. Автомобилът на последния е бил изправен, тъй като преди „дрифтенето“ на жалбоподателя К., свидетелите Д. и К. са го наблюдавали известно време - привлекли им вниманието, че двигателя на въпросното „БМВ“ се изфорсирал (скоростта на работещия автомобил рязко се увеличавала - натиска се педала на скоростта, като се задържа задействан едновременно педала на съединителя; чува се и шум на форсиращия двигател). Свидетелят К. възприел „дрифтещите действия“ на жалбоподателя К. да са били проявени на няколко пъти наляво и надясно - между два и три пъти. Т.е. автомобилът на жалбоподателя К. е поднасял между два и три пъти наляво и надясно (водачът върти волана на автомобила в посока обратна и противостояща на движещата се в противоположната посока задна част на МПС). Жалбоподателят К. форсирал двигателя на автомобила си с неговото поднасяне два-три пъти наляво и надясно в инкриминирания пътен участък.

Логични са възприятията на свидетелите Д. и К., че не автомобила сам по себе си по технически причини или неизправности; или поради условията на пътното платно (а те са били сухи, равни и без препятствия) можел да поднася странично, а единствено - от действията на водача К., който е боравел с уредите за управлението на МПС. От тях (от действията му) е настъпило въпросното „дрифтене“. Това „дрфитене“ е напълно забранено по пътищата за движение и съгласно нормите на ЗДвП. Според решаващата инстанция на съда със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство 4

(визират се показанията на свидетелите К. и К. ) – събрани са писмени доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че показанията на свидетелите К. и К. , пред които от непосредствена близост жалбоподателят М. М. К. е „дрифтел“ с автомобила си в гр.София в ж.к.