Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 08.08.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 497/2025
Вид
Решение № 191
Подписан
08.08.2025
В сила
05.09.2025
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Хасково, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200497 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на С. Я. Т., ЕГН: **********, от ********, срещу Наказателно постановление № 24-1253-004386 от 05.05.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, в каквато насока се излагат конкретни доводи. Изложено е, че в НП липсвало описание на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено. В обстоятелствената му част били описани три различни нарушения и за жалбоподателя не ставало ясно точно за какво нарушение бил санкциониран, което осуетявало правото му на защита. Твърди се липсата на субективна страна на деянието, тъй като автомобилът не бил собственост на жалбоподателя, а на „********, при което той нямало как да знае за служебно прекратената регистрация на МПС. Също така, в НП липсвала преценка на АНО дали не се касае за маловажен случай по чл.28 ЗАНН. НП не отговаряло на изискванията за форма и съдържание по чл. 57 ЗАНН. Въз основа на всички изложени в жалбата доводи, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Началник Група в ОД на МВР - Хасково Сектор „Пътна полиция“ и да му 1 присъди разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С писмена молба по делото, упълномощеният от него процесуален представител- адв.Т. Н. от АК-Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и излага съображения по същество в рамките на посочените в жалбата доводи. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Административно-наказващият орган– Началник Група в ОД -МВРХасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо за представяне на административно-наказателната преписка изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид, като същата бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид данните по делото, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 29.12.2024г. св.А. О. Ч.- заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при Сектор „ПП“-Хасково, заедно с колегата си св.В. К. В., били на работа и осъществявали наряд в кв.“Орфей“ в гр.Хасково. Около 18:20 часа те спрели за проверка товарен автомобил ******** с рег. № Х 36-09 КТ, преминаващ до блок №24 в кв.“Орфей“ и движещ се в посока към ул.

„Пловдивска“, който бил управляван от жалбоподателя С. Я. Т.. В хода на проверката, след справка в информационната система, полицейските служители установили, че превозното средство е собственост на „******** и същият е със служебно прекратена регистрация от 27.09.2024г., поради неизвършена в срок пререгистрация след смяна на собственика на превозното средство. Водачът заявил на проверяващите, че автомобилът не е негова собственост и им обяснил, че работи като шофьор при собственика на автомобила и не знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация.

След осъществена връзка със собственика, същият дал обяснение, че автомобилът бил лизингов и наскоро го е изплатил, но не му останало време да го пререгистрира.

С оглед тези констатации при проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие и в присъствие на св.В., бил съставен от св.Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3391654, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано МПС, който жалбоподателят С. Т. подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 7–дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 2

29.12.2024 г., според отразеното в приложената разписка. Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети СРМПС № 011546096 и два броя регистрационни табели с № ********.

На основание мотивирана резолюция от 16.01.2025г. за прекратяване на административно-наказателното производство, материалите по случая били изпратени на РП– Хасково по компетентност, поради това, че деянието съдържало признаци на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Въз основа на тях била образувана прокурорска преписка № 270/2025г. по описа на РП-Хасково, по която с постановление от 22.04.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство зам.районен прокурор в Районна прокуратура - Хасково приел, че извършеното от жалбоподателя деяние не съставлява престъпление, а нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК и чл.199 НПК отказал образуване на досъдебно производство и прекратил образуваната преписка.

Разпоредено било препис от постановлението да се изпрати на ОД на МВР Хасково, за преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по ЗДвП.

На 05.05.2025г. е издадено атакуваното НП с № 24-1253-004386, като при издаването му, административно-наказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.04.2025г. и за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр. преписка № 270/2025г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно- наказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. О. Ч. и В. К. В. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, установеното относно собствеността му и констатираната служебна дерегистрация на същото. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите от всеки от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително и възприетото от тях поведение и реакции на водача на проверяваното МПС, както и обясненията, които е дал по време на проверката.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са 3 изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на действащата към момента разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като деянието е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е посочено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено фактическото основание за това– служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП-непререгистрирано ПС. Налице е дописване с химикал на нормативния акт, чиято разпоредба се сочи за нарушена, но правната квалификация освен цифрово, е отразена и словесно, като е описано с думи какво е вмененото нарушение, поради което съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият е бил наясно, че нарушението е именно по ЗДвП, което се установява и от изложението в жалбата му.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При преценката дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, в хипотезата на прекратена от прокурора образувана прокурорска преписка и отказ да се образува досъдебно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган и при спазване на предвидения в ЗАНН преклузивен срок за издаване на НП. При издаването му са спазени формата и редът за издаване на НП, а по съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието. Посочена е нарушената разпоредба на закона, налице е словесно изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което и не е налице никакво съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за това за какво точно нарушение налага процесната санкция на нарушителя. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АНО не е обсъдил и преценил възможността за 4 приложение на чл.28 от ЗАНН. Към момента на издаване на НП с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е въведена забрана за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което АНО не е могъл да обсъжда тази хипотеза.