Определение № 16489 от 03.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16489 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505708 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 73883/02.06.2026 г. по описа на СГС, подадена от адв. Л.К.Б, срещу Определение № 9530 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 31662/2025 г., по описа на СРС, 175 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адв. Борисова за изменение на решение № 33/04.01.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката счита, че решението в частта за разноските, с което се определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, е неправилно и незаконосъобразно.

Намира, че адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с предвидените минимуми по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Заявява, че по делото са уважени три иска - два срещу „Кредисимо“ АД - за обявяване на нищожността на Договора за потребителски кредит на стойност от 1 550,77 лева и за връщане на сумата от 197,03 лв., като получена без основание и един срещу „Ай Тръст“ ЕООД за обявяване на нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство на стойност от 739,68 лв. От това следва, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 адвокатският хонорар по всеки от исковете следва да бъде - по първият иск 455 лв., по вторият иск - 400 лв. и по третият иск - 400 лв., което общо възлиза на 1 255 лв. Навежда доводи, че като пълномощник на ищеца е извършила множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, в която е направено обстойно изложение на обстоятелствата, на които се основават твърденията им и с която са предявени няколко обективно съединени иска и са ангажирани доказателства, депозиране на молба преди съдебно заседание, както и депозиране на уточняваща молба. Действително, делото не се откроявало с фактическа и правна сложност, но отчитайки освен предвидените размери на адвокатските възнаграждения по посочената Наредба, следва да се отчете и положения труд 1 от адвоката. Макар и протекло в едно публично съдебно заседание и неусложнено от допълнителни процесуални действия на страните, представляващият ищеца адвокат е представил множество становища и писмени бележки, представил е и множество писмени доказателства. С тези доводи моли съда да отмени Определение № 9530/10.03.2025 г. и да измени Решение № 33/04.01.2026 г. в частта за разноските, като увеличи определеното адвокатско възнаграждение, съгласно размера на уважените искове и съобразно положения труд от адвоката.

Насрещната страна по частната жалба „Кредисимо“ ЕАД, редовно уведомена, не подава отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства.

Насрещната страна по частната жалба „Ай Тръст“ ЕООД, редовно уведомена, не подава отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба от М. С. М. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С решение № 33/04.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 31662/2025 по описа на СРС, 175 с-в, съдът е прогласил по предявения от М. С. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2779218 от 24.05.2023 г. и е прогласил по предявения от М. С. М. срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на сключения между страните Договор за поръчителство от 24.05.2023 г.

С решението „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на М. С. М. сума в размер на 197,03 лв., като е отхвърлен искът за разликата над 197,03 лв. до пълния предявен размер от 840,45 лв. като неоснователен.

С решението „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на М. С. М., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сума в размер на 50 лв. - разноски по делото, а „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на М. С. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 50 лв. - разноски по делото.

М. С. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 114, 83 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 са осъдени да заплатят на адв. Л.К.Б, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер на 200 лв., представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото на М. С. М..

След постановяване на съдебното решение е постъпила молба с вх.№ 24008/27.01.2026 г., подадена от адв. Л.К.Б, с която на основание чл. 248 ГПК е поискала изменение на решението в частта за разноските, като вместо присъдените й 200 лв. за адв.възнаграждение, да й бъдат присъдени 1 255 лв. по трите уважени иска.

2

С обжалваното определение № 9530/10.03.2026 г. на СРС, 175 с-в, съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че първоначално определеният размер от 200 лв. съответства на действителния обем и характер на извършената работа. Делото е от сравнително рутинен вид, свързано с типичен потребителски спор; разгледано е в едно открито съдебно заседание; самият молител признава липсата на особена фактическа и правна сложност, а процесуалната дейност, макар и включваща искова молба и допълнителни писмени изявления, не обосновава присъждане на значително по-висока сума само въз основа на тарифни изчисления.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, според които делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В случая между страните не е имало спор относно обстоятелствата, обуславящи фактическата обстановка по делото.

Спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР и цялостното спазване на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, следва ли разходите за възнаграждение за уговореното поръчителство да се включват в ГПР, по който въпрос е налице богата съдебна практика. Макар и да са предявени три иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на договора за потребителски кредит, предвид акцесорния му обезпечителен характер, а третият иск е уважен частично.

Независимо от гореизложените мотиви, мнозинството от настоящия състав прие, че определението следва да бъде изменено относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение и същото да се увеличи до размера на 542.77 лева, поради следните съображения:

Определеният размер на адвокатско възнаграждение от 200 лева не съотвества на цялостната защита по делото. Действително искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на договора за потребителски кредит, предвид акцесорния му обезпечителен характер/по двата иска е събрана обща даръжавна такса от 50 лева/, поради което правилно е становището на районния съд, че за тези два иска трябва да се определи общо адвокатско възнаграждение. При определянето на адвокатското възнаграждение настоящият състав съобрази Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която служи за ориентир при определяне на адвокатските възнагрждения, които самите адвокати са приели за справедливи за извършената от тях работа, с оглед на материалния интерес на спора. В конкретния случай съдът съобрази чл.7, ал.2, т.2 от наредбата в редакцията, която е била в сила към датата на сключване на договора за правна помощ, при което определи размер на адвокатското възнаграждение по първите два иска общо от 449 лева. За третия иск се дължи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 93.77 лева(уважената част от иска от 197.03 лева, умножена по минималния размер на адвокатско възнаграждение по наредбата от 400 лева, като получената стойност е разделена на цената на иска от 840.45 лева). Така общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото съдът определи на 542.77 лв.(дължимото адвокатското възнаграждение за първите два иска за прогласяване нищожност на потребителски договори в общ размер от 449 лева + 93.77 лева за частично 3 уважения осъдителен иск).

По изложените съображения определението на районния съд следва да бъде отменено частично и вместо това да се измени постановеното по делото решение в частта на присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвокат Борисова, като се увеличи същото на 542.77 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9530 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 31662/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба на адвокат Л.К.Б с вх. № 24008/27.01.2026 г. за изменение на постановеното по делото решение № 33/04.01.2026 г. по гр.д. № 31662/2025 г. на СРС в частта на присъдните разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, чрез увеличаване на техния размер до 542.77 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 33/04.01.2026 г. по гр.д. № 31662/2025 г. на СРС, в частта, относно разноските, като ОСЪЖДА „Кредисимо „ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на адвокат Л.К.Б., ЕГН **********, адвокатско възнаграждние, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 542.77 лева.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение в останалата част.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4