Решение № 6888 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6888 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100513302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8626/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 46474/2023 г. на Софийски районен съд, 156 състав, съдът е осъдил Столична община да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 180,14 лева, представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за това, че на 25.04.2023 г. лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № ********, се движи по ул. „Шипченски проход“, в посока ул.

„Коста Лулчев“, където преминава през необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са нанесени имуществени вреди по предна и задна лява гума, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, ведно със законната лихва от 18.08.2024 г. до окончателното плащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Столична община срещу „Хидрострой“ АД, ЕИК 103029862, обратен иск за осъждане на „Хидрострой“ АД, ЕИК 103029862, да заплати на Столична община сумата от 180,14 лева, представляващи имуществени вреди под формата на претърпени загуби поради виновното неизпълнение на Договор от 11.06.2019 г., сключен между Столична община и „Хидрострой“ АД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Столична община да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 755 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Горепосоченото решение е постановено при участието на третото лице помагач 1 на ответника – „Хидрострой“ АД, ЕИК 103029862.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е немотивирано, а СРС не е обсъдил доводите на страните, както и всички събрани по делото доказателства.

Поддържа се, че съдът е длъжен да установи действителното състояние на правото към момента, в който е даден ход на устните състезания. Твърди се, че по делото е допуснат свидетел, но същият не е разпитан, защото не се е явил, поради което е останал недоказан твърденият от ищеца механизъм на процесното ПТП. Заявява се, че по делото не е представена административна преписка от СДВР, респ. не е представен надлежно попълнен протокол за ПТП. Излагат се съображения, че не се установява наличието на дупка с посочените размери. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника срещу формата на застрахователния договор и общите условия към същия. Твърди се, че в случая изобщо не са представени застрахователен договор и общи условия. Твърди се, че Столична община е предприела всички необходими действия за привеждане на пътната настилка в съответствие с изискванията, което се доказва от Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. Твърди се, че по силата на този договор е възложено на „Хидрострой“ АД да извършва ремонтни дейности и дейности по поддръжка на пътната мрежа в зоната, където се намира процесната улица. Твърди се, че от договора е видно чия е отговорността за неизпълнението на възложената работа. Заявява се, че Столична община има право на рекламации по изпълнението, което не е взето предвид от СРС. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да отхвърлят уважените от първоинстанционния съд искове. При условията на евентуалност се моли да се намалят присъдените суми поради съпричиняване. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание от 03.11.2025 г. процесуалният представител на Столична община е уточнил, че жалбата е насочена и срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен обратният иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че по делото е представена застрахователна полица, от която е видно увреденото имущество. Заявява се, че попадането в необезопасено препятствие представлява ПТП. Заявява се, че е невярно твърдението, че по делото не са представени общи условия. Поддържа се, че безспорно е установено, че ПТП е настъпило на участък от пътната мрежа, за чиято поддръжка е отговорна Столична община. Поддържа се, че механизмът на ПТП е установен от САТЕ. Излагат се подробни съображения за това, че възражението за съпричиняване е неоснователно. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от третото лице помагач „Хидрострой“ АД. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на „Хидрострой“ АД е оспорил жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в 2 жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в която е разгледан главният иск:

Софийски районен съд е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задълженията на ответника за обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че с конкретно свое поведение пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Въззивният съд намира за несъстоятелни доводите на въззивника Столична община, че СРС не се е произнесъл по наведени възражения за недействителност на договора за застраховка и общите условия към него. Столична община като трето за застрахователния договор лице не може да оспорва валидността му, след като съконтрахентите не спорят, че са обвързани от застрахователно правоотношение.

От друга страна, по делото е представена застрахователна полица № 4704230200008721, от която се установява, че е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Тойота Айго”, рег. № ********, рама № JTDKGNEC00N398298. Покритието по договора за застраховка е за периода 29.03.2023 г. – 28.03.2024 г. Противно на твърденията във въззивната жалба, по делото са представени и общи условия на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Следователно по делото безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД и собственика на увреденото МПС към датата на процесното ПТП.

Необоснован е доводът на Столична община, че в случая не е установен механизмът на процесното ПТП.

Към исковата молба е представен нечетлив и значително избледнял препис от протокол за ПТП. В тази връзка на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с цялата административна преписка от МВР относно процесното ПТП. Първоинстанционният съд не е определил на основание 158 ГПК краен срок за събиране на доказателствата по издаденото съдебно удостоверение. В този смисъл съдът е допуснал съществено 3 процесуално нарушение, като е отказал да приобщи като доказателство по делото представената от „ЗЕАД Виена Иншурънс Груп“ ЕАД в последното съдебно заседание от 15.04.2024 г. преписка на МВР относно процесното ПТП. На основание чл. 266 ГПК въззивният съд е поправил допуснатото от СРС нарушение.

Установява се от Протокол за ПТП № 1834593 от 25.04.2023 г., съставен от М.Ж., служител на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, че лек автомобил „Тойота Айго”, рег. № ********, рама № JTDKGNEC00N398298, е попаднал в необезопасена и необозначена дупка. Служителят на СДВР е посочил, че събитието е настъпило, докато МПС се е движело по ул. „Шипченски проход“ в посока от ул. „Калина Малина“ към ул. „Коста Лулчев“. Дупката се намира според записаното от служителя на СДВР на ул.

„Шипченски проход“, пред № 6. Служителят на СДВР е изготвил схема на възприетото от него местоположение на дупката и процесното увредено МПС. Служителят на СДВР е вписал, че вреди са констатирани по МПС в областта на предна и задна леви гуми и джанти.

Според трайната съдебна практика протоколът за ПТП, съставен от полицейски служители, представлява официален удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на правомощията ме, по предвидени в закона ред и форма и удостоверява обстоятелства, възприети от длъжностното лице. Протоколът за ПТП има характер на официален документ в частта, в която се установява от полицейския служител мястото на настъпване на ПТП, участвалите МПС и водачите им, настъпилите видими щети по МПС, наличните пътни знаци, маркировка, неравности по пътищата. Тоест съдът е длъжен да приеме, че изброените обстоятелства, пряко възприети от длъжностното лице, са се осъществили така, както е посочено от полицейските служители, доколкото по реда на чл. 193 ГПК не е била оборена материалната доказателствена сила на протокола.Аргументи в този смисъл се извличат от Решение № 136/07.08.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на I I Т.О. на ВКС, Решение № 20/22.03.2017 г. по гр.д. № 50128/2016 г. на III Г.О. на ВКС и др.

В процесния случай не е оборена верността на представения по делото протокол за ПТП, поради което може да се приемат за установени датата и мястото на ПТП, участвалото в ПТП превозно средство, настъпилите видими щети по МПС, наличието на дупка на бул. „Шипченски проход“, пред № 6, в посока към ул. „Коста Лулчев“.

Тоест неоснователни са възраженията на Столична община, че в случая не е установено наличието на дупка (пътна неравност), в която е попаднал лек автомобил „Тойота Айго”, рег. № ********. С оглед посочения характер на констативния протокол за ПТП е ирелевантно дали по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на участвалия в ПТП водач.

В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от страните автотехническа експертиза на инж. Й., от която се установява, че причините за процесното ПТП се изразяват в преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вещото лице сочи, че причинените вреди, изразяващи се в увреждане на предна и задна лява гума, се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 25.04.2023 г. на бул. „Шипченски проход“ в посока ул. „Коста Лулчев“. Вещото лице е изчислило, че средната пазарна стойност на щетите към датата на ПТП (02.02.2019 г.) възлиза на 185,26 лева.