Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.12.2021, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
659/2021
Подписан
29.12.2021
В сила
01.02.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за здравето
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45 гр. Русе, 29.12.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, 6 ти състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: ЕЛИЦА

Д. при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 659 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на С.В.С. *** чрез адв. Д.М. от РАК срещу Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 458,98лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди, и 500лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, причинени от бездействието на директора на РЗИ-Варна да издаде заповед за отмяна на предписание № 210225/429589 за поставянето му под карантина за 10 дни, чийто мълчалив отказ е отменен с решение 37/ 25.08.2021г. по адм.д. 167/2021г.по описа на АдмС-Русе, влязло в сила на 18.09.2021г. Претендират се и разноски по представен списък.

Ищецът твърди, че на 25.02.2021 г. пристигнал на Летище Варна с полет от Великобритания, поради което и изпълнявайки заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, след като бил поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от 25.02.2021 г., с предписание за поставяне под карантина № 210225/429589, издадено от директора на РЗИ – Варна, извършил изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по посочения метод, което изследване с резултата изпратил на РЗИ- Варна на посочения от тях e-mail, при което му бил върнат обратен, че съобщението му е прието/получено/. Твърди, че престоят му в РБългария е следвало да бъде до 05.03.2021г., за когато имал закупен обратен билет до Лондон, поради и което се явил на летище Варна на 05.03.2021г. Там обаче бил спрян от органите на ГПУ Летище Варна, които му съобщили, че е под карантина до 06.03.2021г. и не може да осъществи плануваното пътуване, поради и което му било връчено Разпореждане № 3988/05.032021г.

Съгласно последното трябвало до 5 часа да се придвижи до гр.Русе на адреса по предписанието от РЗИ-Варна и там да остане до изтичане на 10 дневния срок на карантината.Така установил, че въпреки, че попада в кръга лица на т.8 и т.9, изр.първо от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на здравеопазването и изпълнил задълженията си за представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 още на 25.02.2021г, и за което уведомил РЗИ-Варна, Директорът на РЗИ-Варна не издал Заповед за отмяна на предписанието за поставянето му под карантина.

Твърди, че изпитал силен стрес, нервно напрежение и гняв, притеснение от провалените му планове за пътуване в личен и служебен аспект, загуба на вече платен самолетен билет, което го принудило да закупи нов такъв за 07.03.2021г., да наеме автомобил за обратно придвижване, като заплати и гориво до Русе и обратно, да доплати за багаж и опаковане и да направи нов тест.

Подал жалба пред АдмС-Русе срещу мълчалив отказ на директора на РЗИ –

Варна да издаде заповед за отмяна на предписанието за поставянето предписание № 210225/429589, за поставянето му под карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021 г. издадено от същия орган, който отказ бил формиран след изтичане на предвидения срок от 24 часа след представяне на 25.02.2021 г. на обявената електронна поща на РЗИ – Варна, а именно ******@*********.*** на документ, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция (Polymerase Chain Reaction, PCR) за доказване на COVID-19, съгласно т.9, изр.второ от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, който мълчалив отказ бил отменен с решение 37/ 25.08.2021г. по адм.д. 167/2021г.по описа на АдмС-Русе, влязло в сила на 18.09.2021г.

Претенциите за наличие на предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДВ са формулирани : 1. Наличие на незаконосъобразен акт на орган, отменен по съответния ред- посочено е съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Директора на РЗИ-Варна, 2. Вреда от отменения акт, действие или бездействие – т.е от мълчаливия отказ за издаване на заповед за отмяна на издаденото предписание за поставяне под карантина се претендират : закупуването на нов самолетен билет за 07.03.2021г. на стойност 155,99лв. плюс добавка за багаж от 87.00лв. и опаковане на багаж на стойност 15лв., наем на автомобил за дистанция Летище Варна-Русе и обратно на стойност 60лв.,зареждане на гориво на стойност 49,99лв. за двете посоки, платени тестове за излитане – два броя бързи антигенни тестове на стойност общо в размер на 91лв., съответно за 04.03.2021г. платен в размер на 44лв. и

06.03.2021г. в размер на 47лв. , или общо имуществени вреди в размер на 458,98лв., и неимуществени вреди в размер на 500лв, изразяващи се в стрес, нервно напрежение, притеснения, психическо и душевно терзание, неудобства от промяна на планове и ангажименти, стресова ситуация бързо да се придвижи до гр.Русе, отново да се подложи на тестване, да търси нови билети, недължими на негово виновно поведение, 3. Причинно следствена връзка, описана в исковата молба- ако директорът на РЗИ-Варна е бил изпълнил задълженията си да отмени наложената му карантина, след като отговарял на всички изисквания, е можел да отлети още на 05.03.2021г., без да се налагат промяна на плановете, допълнителните финансови разходи, неудобства и притеснения. Така счита, че всичко се дължи на незаконосъобразни действия на директора на РЗИ-Варна, извършени при осъществяване на дейността му. Приложени са писмени доказателства- фактури, касови бележки, договор за наем на л.а.

Ответникът – РЗИ – Варна, представлявано от директора, с отговор на исковата молба (л. 27 от делото) поддържа становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Настоява се, че липсва правен интерес, доколкото е погрешно отъждествяването на възникнал правен интерес и повод на завеждане на делото, като наличието на отменен мълчалив отказ на директора на РЗИ-Варна за отмяна на предписание за поставяне под карантина не може да обуславя правен интерес от предявяване на иска, предвид обстоятелството, че в исковата молба ищецът се позовава на действия, извършени от длъжностни лица и органи, различни от РЗИ – Варна- извършената проверка от полицейски служители на ГПУ-Летище Варна и издадено от тях полицейско разпореждане № 3988/05.03.2021г., което не кореспондира с действия, бездействия и актове на директора на РЗИ-Варна. Твърди, че не съществува каузалност между твърдяното наличие на отменен акт и заявените имуществени и неимуществени вреди, които счита за недоказани, както и че предписанието № 210225/42958 от 25.02.2021г. за поставянето под карантина има предварително изпълнение и ищецът знаейки, че не е било отменено по надлежния ред е извършил плащания на свой риск. Не е била надлежно доказана необходимост от отпътуване на 05.03.2021г., като се твърдят и несъответствия по часове в представените писмени доказателства и недоказаност на претенцията на неимуществени вреди.

Искането е да се отхвърли като недопустим и неоснователен искът.

Прокуратурата на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, счита, че е налице състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, искът е доказан по основание и размер и следва напълно да бъде уважен.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Спор по фактите не е формиран. А именно: че на

25.02.2021 г. ищецът пристигнал на Летище Варна с полет от зона, считана към него момент за рискова – от Лондон, Великобритания, влязъл в страната без при влизането си да представи отрицателен документ от проведено до 72 часа преди това изследване за доказване на COVID-19 по метода на PCR, поради което и съгласно т.8 от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването бил поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от 25.02.2021 г., с предписание за поставяне под карантина № 210225/429589 , издадено от директора на РЗИ – Варна , въведено в Националната информационна система за борба с COVID-19, но неотменено съгласно т.9 от същата заповед в срок от 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19, който е изпратен и получен от ответната страна още на 25.02.2021г. На 05.03.2021г. при яваването си за обратен полет не е бил допуснат от служители на ГПУ-Летище Варна,с аргумент неизтекла карантина и след издадено полицейско разпореждане № 3988/05.03.2021г. от командир на отделение при ГПУ Летище Варна по силата на което е следвало в срок до 5 часа да се завърне на адреса, където е поставен под карантина т.е гр.Русе и да остане там до изтичането, и неговото предварително изпълнение, го изпълнил. На 07.03.2021г. след закупуване на нов билет, доплащане за багаж и опаковането му, извършване на нов антигенен тест, наемане на автомобил и заплащане на гориво и наемна цена, ищецът напуснал България.

От приобщеното адм.д. 167/2021г. и приложената кореспонденция с РЗИ-Варна, се установява, че следствие на предписание № 210225/429589 от 25.02.2021г., за поставянето на ищеца под карантина за срок от 10 дни ищецът е изпълнил дължимото съгласно т.8 и т.9 на раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването свое задължение и е изпратил електронното изявление до компетентен административен орган – до директора на РЗИ – Варна, в чиито правомощия, съгласно т.9, изр.второ от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването е да издаде искания индивидуален административен акт за отмяна на предписанието. Административния орган е отговорил на изпратеното писмо, че същото е прието , а видно от самия log файл, статусът на полученото писмо в сървъра на ответника е променен от „видяно“ (seen) на

„отговорено“ (answered/seen)

Също от приобщените доказателства по адм.д.

167/2021г.по описа на АдмС-Русе е видно, че ищецът, чрез упълномощен процесуален представител е подал жалба пред АдмС-Русе срещу мълчалив отказ на директора на РЗИ –

Варна да издаде заповед за отмяна на предписанието за поставянето предписание № 210225/429589, за поставянето му под карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021 г. издадено от същия орган, който мълчалив отказ бил отменен с решение 37/ 25.08.2021г., влязло в сила на 18.09.2021г. От същите доказателства е видно, че ищецът е изпратил имейли с гневно съдържание към РЗИ-Варна на 06.03.2021г в 01:08ч и 07:36ч., с които ги уведомил за създадените неудобства-финансови и психически от неотменената карантина и невъзможността му да осъществи плануваното пътуване на 05.03.2021г.

Представените от ищеца документи за извършени разходи не са оспорени по надлежния ред от ответната страна, поради което и с оглед на характера им на фактури, касови бележки и заплатена сума по договор наем на автомобил съдът ги кредитира като достоверни.

Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени и в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; в/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействието и вредата. Под "вреда" се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска, както се посочи, е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК.