Решение № 567 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20265300100338 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.

Ищецът М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати следните суми:

- 7650 лв., представляваща ½ от месечната наемна цена в размер на 450 лв. за съсобствения за страните СОС с идентификатор ***, находящ се в ***, за периода от 01.02.2022г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- 26 758 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ½ идеална част от съсобствения за страните СОС с идентификатор ***, находящ се в ***,съставляващо разликата между уговорената месечна наемна цена и средната месечна наемна цена на имота за периода от 01.02.2022г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Исковата претенция се основава на твърденията, че страните са съсобственици на недвижим имот СОС с идентификатор ***, находящ се в ***. Твърди се, че след преустройство на сградата и промяна на 1 предназначението за търговска дейност в к. а. ответникът отдал имота под наем без знанието и съгласието на ищеца. Наемател на имота е дружеството ***, като заплащаната наемна цена е в размер на 450 лв. Ищецът твърди, че ответникът отказва да му заплаща половината от получавания наем, поради което е изпратил на ответника нотариална покана, връчена на *** г., да му бъде заплатена половината от наемната цена. Ищецът твърди, че средният пазарен наем за имота е по- висок от договорения от ответника, предвид на което претендира обезщетение за ползата, от която е лишен поради това, че имотът се ползва само от ответника, в размер на половината от разликата между уговорената месечна наемна цена и средната месечна пазарна цена за имота.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че с ищеца са съсобственици на описания недвижим имот, не оспорва, че отдава имота под наем при месечна наемна цена в размер на 450 лв., както и че не предава получената наемна цена на ищеца.

Оспорва исковата претенция по чл.31, ал.2 от ЗС по основание и размер, оспорва, че е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът, по съображения от правен характер, изложени в отговора.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответната част от нея. В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.30, ал.3 от ЗС е да установи правото си на собственост в съсобствената вещ, както и че ответникът е извлякъл полза от вещта.

Предвид изложеното в отговора на исковата молба този иск не се оспорва от ответника нито по основание, нито по размер.

2

Ответникът не оспорва, че процесният недвижим имот е съсобствен между него и ищеца, както и не оспорва, че е сключил договор, по силата на който отдава имота под наем на дружеството ***. От събраните по делото писмени доказателства (нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***г.; удостоверение за наследници от *** г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена от *** г.) се установява фактът на съсобственост между страните, като същите са с равни права по ½ идеална част. Имотът е придобит по наследството от тяхната м. Щ.

Ч. Ответникът не оспорва факта, че е сключил договор за наем за процесния недвижим имот с дружеството ***, при договорена месечна наемна цена в размер на 450 лв. Посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства – договор за наем от *** г. и годишните данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, подадени от ответника за съответните данъчни години, съответни на исковия период 01.02.2022г. – 01.12.2024г. Ответникът не твърди, че давал половината от получавания наем за съсобствения имот на ищеца, напротив с отговора на исковата молба твърди, че не е предавал половината от получената полза от имота на ищеца.

Ищецът притежава ½ идеална част от правото на собственост по отношение на отдадения под наем имот, поради което има правото да получи половината от получената наемна цена за процесния период 01.02.2022г. – 01.12.2024г., или по 225 лв. месечно, за 34 месеца, сума в общ размер на 7 650 лв. (3911,38 евро).

Гореизложеното обосновава основателността на предявения иск по чл.30, ал.3 от ЗС, предвид на което същият следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице.

Източник на вземането е едно фактическо положение- реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. Съгласно приетото с ТР № 7/ 2.11.2012г., т.д. № 7/ 2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви или граждански плодове.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.31, ал.2 от ЗС е да установи, че имотът е съсобствен с ответника; че е отправил писмена покана; че ответникът ползва имота изцяло или площ, по- голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, като е достатъчно да бъде доказано, че ответникът има фактическа власт в момента на отправяне на поканата;

3 ползата, която ищецът е пропуснал след поканата, която е в размер на средния месечен наем за имота. Ответникът по този иск не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по- малка полза в сравнение с пропусната, тъй като е без правно значение по този иск дали ползващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата, е извлякъл някаква полза от имота.

В настоящия случай е доказано по делото, по съображенията, изложени по- горе в мотивите, че страните са съсобственици, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху целия имот, без да е предоставил достъп на ищеца до имота. Съгласно установената съдебна практика за лично ползване се приема и случаите на отдаване под наем, каквато е настоящата хипотеза.

За да е дължимо обезщетение на ищеца по реда на чл.31, ал.3 от ЗС, следва да е отправена покана до ползващия собственик. Законът изисква поканата да е писмена. Съдържанието на поканата не е нормативно установено. Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС. Веднъж отправена писмената покана действа занапред без ограничение във времето.

По делото е приета като писмено доказателство нотариална покана рег.

№ ***, том ***, акт № *** от ***г., достигнала до ответника на *** г. Същата съдържа изрично волеизявление на ищеца до ответника да му бъде осигурено реално ползване на съсобствения имот, както и искане за заплащане на обезщетение, считано от датата на получаване на поканата до постигане на съгласие за разпределение реалното ползване на съсобствения имота. Така отправената покана изпълнява изискването на закона за отправяне на искане до съсобственика, ползващ лично имота. Същата е произвела изискуемото от закона действие смисъла на чл.31, ал.2 ЗС и от получаването на поканата ищецът има право на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. За определяне размера на иска следва да се съобрази заключението по СТЕ. Съгласно заключението, което е неоспорено от страните, средният месечен наем за процесния недвижим имот за исковия период възлиза на 2024 лв. Ищецът притежава ½ идеална част, предвид на което за неговата част в съсобствеността възлиза на сумата 1012 лв. От тази сума следва да се извади припадащата се част на ищеца от получавания наем за имота в размер на 225 лв., при което се получава 787 лв. Исковият период обхваща период от 34 месеца, при което дължимото обезщетение за периода 01.02.2022г. – 01.12.2024г. е в размер на 26 758 лв. (13681,15 евро).

Гореизложеното обосновава основателността на предявения иск, предвид на което искът следва да бъде уважен.

В частта по разноските.

С оглед изхода от спора – основателност на предявените искове, 4 своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направени от ищеца разноски в размер на 2352,17 евро (4600,34 лв.).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 3 911,38 евро /три хиляди деветстотин и единадесет евро и тридесет и осем евроцента/, представляваща ½ от месечната наемна цена за съсобствения за страните СОС с идентификатор ***, находящ се в ***, за периода от 01.02.2022г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2024г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 13 681,15 евро /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и един евро и петнадесет евроцента/ представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ½ идеална част от съсобствения за страните СОС с идентификатор ***, находящ се в ***, съставляващо разликата между уговорената месечна наемна цена и средната месечна наемна цена на имота за периода от 01.02.2022г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2024г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА А. С. Ч., ЕГН ***********, с адрес ***, да заплати на М. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2 352,17 евро /две хиляди триста петдесет и две евро и седемнадесет евроцента/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 338/ 2026г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5