Решение № 2963 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100509501 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. П. П. срещу решение № 9530/05.06.2023г. постановено по гр.д. № 2747/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 126 състав, и с което са отхвърлени предявените от него срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР искове, както следва:

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед №3282з-4267/25-11.2022г., издадена от главен Комисар Р.Д. на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ;

- с правно основание чл. 344 ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Д. П. П., на длъжността заемана от него преди незаконното уволнение - „младши специалист“ /водач на автобус, ГКПП – Калотина/;

-с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение на Д. П. П., ЕГН ********** за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение за периода 28.11.2022г. -28.01.2023г. в брутен размер на 2582,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. и с което е осъден да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на въззивника. Сочи, че първоинстанционният съд не е подложил на анализ представените писмени доказателства от страна на ответника и съпоставил с релевираните възражения от страна на ищеца, поради което безкритично е приел както липсата на процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство срещу ищеца, така и истинността и доказаността на фактическите констатации и твърдения в заповедта за уволнение. Поддържа подробно развитите в исковата молба и становища пред първоинстанционният съд доводи за нарушение на разпоредбите на чл.195 ал.1 от КТ, чл.194 ал.1 от КТ при издаване на заповедта за налагане на най – тежкото 1 дисциплинарно наказание, както и липса на пълно доказване на фактите, които работодателят счита, че изпълват състава на дисциплинарни нарушения, включително и неправилната квалификация на фактите - какъв вид нарушение на трудовата дисциплина съставляват и преценка на обстоятелствата по чл.189 от КТ. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира отговор на въззивната жалба, като с писмено становище депозирано преди приключване на устните състезания по делото твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, а и се установява от представения трудов договор, че към дата 28.11.2022г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „младши специалист" /водач на автобус ГКПП-Калотина/ в сектор „Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника“ /АИТ и ТЕС и В“/ при регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман към МВР.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330 ал.1 т.6 вр. чл.358 ал.2 т.1 от КТ считано от 25.02.2020г. с връчване на ищеца на заповед №3282з-4267/2511.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ издадена от главен Комисар Р.Д. ВПД -Директор.

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението.

Императивно задължение на работодателя е да поиска обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ, като няма задължение нито да уведомява служителя, че срещу него е започнало дисциплинарно производство, нито има задължение да му предоставя събраните до момента на поискване на обясненията доказателства, достатъчно е обясненията да бъдат поискани във връзка с нарушенията, които са индивидуализирани, така че да е ясно за работника/служителя за какви действия/ бездействия се искат обяснения и именно за същите да е наложено дисциплинарно наказание.

В настоящият случай се установява от приложените доказателства, а и не е спорно между страните, че на ищеца са връчвани справки и доклади с изричното му уведомяване, че същия може да даде обяснения и направи възражения, а именно: на 28.09.2022г. – запознат със заповед № 3282з3293/20.09.2022г. – л.31 от делото на СРС – гръб, на 26.10.2022г. – справка с рег. № 4078р16756/25.10.2022г. – л.61 от делото на СРС, на 18.11.2022г. на - запознат със справка относно извършена допълнителна проверка с рег. № 40178р-18200/18.11.2022г-л.34-42 от делото на СРС, депозиране на писмени обяснения от ищеца пред работодателя на 21.11.2022г. – л.43-45 от делото на СРС.

2

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор и което основание за прекратяване на трудовото правоотношение от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на наказание „уволнение”.

Във връзка с възражението в исковата молба и въззивната жалба за неправилно цитиране от работодателя в заповедта за уволнение на състави на дисциплинарни нарушения и немотивираност на заповедта, е необходимо се посочи, че е ирелевантно е обстоятелството ако работодателят неправилно е квалифицирал нарушенията - в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС, според които:

„преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства“.

Към настоящият момент с множество решения постановени по реда на чл.290 от ГПК е уеднаквена съдебната практика и се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се счита мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ , когато препраща към конкретен акт, изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. /Решение № 122 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 975/2012 г., III г. о., ГК , Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г. о., ГК /. В процесната заповед за уволнение има препращане към доклади, които са представени по делото и които следва да се считат, че са част от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение.

Съгласно установената съдебна практика /например решения по гр. д. № 1835/2017 г. на ІV г. о., гр. д. № 1962/2010 г. на ІV г. о., гр. д. № 67/2016 г. на ІV г. о., гр. д. № 162/2016 г. на ІV г. о. / заповедта е надлежно мотивирана когато от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят е имал възможност да разбере причината, поради която е прекратено трудовото му правоотношение, съответно съда – е имал възможност да извърши необходимата проверка за законосъобразността на уволнението. Установеното в закона задължение на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ако изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта се счита за мотивирана, по смисъла на чл. 195 КТ.

Както изрично е прието в решение № 310827.05.2024г. по гр.д. № 2163/2023г. на III г.о. на ВКС, решение № 50003 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., IV г.о. няма строго формално изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа винаги всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи.

Не е налице нарушение на процедурните правила извършване от страна на работодателя на 3 проверка, съответно изискване на обяснения по чл.193 от КТ за извършвани нарушения в определен период от време и налагане на наказание за нарушения на трудовата дисциплина за част от същия период / не целия/.

В настоящият случай връчената на ищеца справка с рег. № 4078р-18200/18.11.2022г. обхваща проверка на дейността по експлоатация на превозните средства в гараж №10 на МВР, както и разходването на материални активи и отчитането им във връзка с използване и поддържане на превозните средства за период от 01.01.2020г. – 31.12.2021г., а видно от заповедта за дисциплинарно уволнение периода, за който е мотивирано извършването на нарушения на трудовите задължения от страна на ищеца е 06.09.2021 - 26.10.2021г. до 22.11.2021г.

В цитираната заповед са описани две нарушения на трудовата дисциплина:

1.за периода 06.09.2021г. – 22.11.2021г. Д. П. фиктивно е изписал недействително отчетени километри в пътни книжки на числящият се на ДУССД автобус „Чавдар“ с рег. № *********, с което неправомерно е отчел изразходвано гориво, възлизащо на приблизителна стойност 4691 лв.;

2. за периода 26.10.2021г. – 22.11.2022г. Д. П. е съставил официални документи /пътни книжки/, в които е удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство, че автобус „Чавдар“ с рег. № ********* е използван по предназначение и в описания в пътните книжи обем.

При така описаните деяния, приети от работодателя за нарушения на трудовата дисциплина, следва да се извърши и преценката за спазване на сроковете предвидени в разпоредбата на чл.194 от КТ, доколкото е налице изрично възражение от страна на ищеца, а съдът не следи служебно за спазването им – решение № 23/02.02.2016г. по гр.д. №4553/2015г. на IV г.о на ВКС.