Присъда № 41 от 16.12.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 541/2025
- Вид
- Присъда № 41
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Димитър Стефанов Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.189, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда по НОХД N 541 по описа за 2025 год. на Провадийски районен съд.
На 25.11.2025 год. ВРП ТО-П. е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №14070/2024г. по описа на РП-П., ведно с материалите по ДП №372/2024г. по описа на РУ-П., по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.Х.А. за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВРП ТО-П. поддържа обвинението така, както е отразено в обвинителния акт. Предвид факта, че делото се гледа при условията на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция и подсъдимия приема изцяло констатациите по делото и не оспорва фактическата обстановка прокуратурата моли да се определи наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да бъде намалено с 1/3 и същото да бъде изтърпяно ефективно.
Гражданския ищец Б.Г.Г. е предявил граждански иск, който поддържа.
Подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и желае делото да бъде гледано при условията на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
Защитника на подс. Г.Х.А. -адв.С.Н. от АК-В. пледира за налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалите лица- св. Б.Г. и св. Г.Г., били съпрузи. Същите живеели в къща, находяща се в с. Х., общ. П., обл. В. и ползвали в дома си телефон с телефонен номер ***, с абонат св. Г.Г.. Св. Б.Г. ползвала и мобилен телефон с телефонен номер ***.
Подс. Г.Х.А. живеел съпружески със св. Е.И. в жилище, находящо се в с. Б., общ. П., обл. В., ул. „Петдесета“ № 12. Към месец септември 2024 г. подс. Г.Х.А. управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с per. № ****, собственост на Р.Г.Р..
Към този месец подс. Г.Х.А. ползвал телефон с телефонен номер ***.
На неустановена дата през месец септември 2024 г., преди двадесет и трети септември, подс. Г.Х.А. и други, неустановени по делото лица, взели решение да набавят за себе си имотна облага, като възбуждат и поддържат заблуждение у различни лица и с това да им причинят имотна вреда.
В изпълнение на взетото решение от подс. Г.Х.А. и неустановените по делото лица, едно от неустановените лица от женски пол, на 23.09.2024 г. в 11,10 часа от телефонен номер *** набрало телефонния номер на свидетелите Б.Г. и Г.Г.- ***. Целта на това лице била да намери чрез телефонни разговори лица, които да бъдат въведени в заблуждение и от тях да се набави имотна облага. По същото време и двамата пострадали били в дома си в с. Х.. Разговорът приел св. Г. и лицето от женски пол, се представило за служител на енергото и му казало, че в гр. П. имало ел. авария и трябвало да изключат електрическите си уреди. В това време св. Г.а влязла в стаята и продължила телефонния разговор с лицето от женски пол. Лицето от женски пол попитало св. Г.а дали в дома си имат ток, защото в гр. П. имало авария и много хора се били обадили, че уредите им били изгорели. Св. Г.а отговорила, че живеят в с. Х., на центъра, зад магазина. Лицето попитало дали има мобилен телефонен номер и св. Г.а продиктувала телефонния си номер ***. Лицето казало на св. Г.а, че имала да плаща 1 стара сметка в размер на 247 лева, на което тя отговорила, че е платила всички свои сметки. Лицето й казало, че ще провери и ще й се обади след около пет минути. След като се снабдило с телефонните номера на пострадалите, това лице ги предоставил на други неустановени по делото лица, негови съучастници, които да се свържат с пострадалите, да въведат и да поддържат у тях заблуждение, за да си набавят имотна облага.
След няколко минути св. Г.а приела телефонно обаждане на телефонния си номер ***, от телефонен номер *** от неустановено по делото лице от мъжки пол, който й се представил като Г. Ц., дознател в полицейско управление в П.. Същият й казал, че за да й спаси парите, трябва да се прибере в дома си и да заключат всичко, защото разговора проведен по- рано на домашния й телефон бил записан. Лицето, представило се за Г. Ц. й казал, че лицата, които провели по- рано разговор с нея били въоръжени украинци, които предната вечер били пребили възрастно семейство в гр. П. и им взели 30 000 лева. Казал й също да не затваря телефона.
По това време позвънил стационарния телефон на св. Г.а с телефонен номер *** и тя видяла, че й звънят от телефонен номер ***. Св. Г.а приела обаждането и друго неустановено по делото лице от мъжки пол започнал да й крещи да приготви 40 000 лева, ако не ги приготви ще я откара в джип във В., ще я пребие и ще я хвърли в морето, а съпругът й щял да изнасили пред нея. Св. Г.а се притеснила от тези закани.
След това св. Г.а продължила разговора с лицето, представящо се за дознател Г. Ц., който й казал, че е изпратил хора да задържат лицето, което я е заплашило, но трябвало да се пазят, защото можело да има изстрели. Лицето представило се като Ц. й казал, че посредством специално устройство са разбрали, че в дома си има около 70 000 лева. Тя му отговорила, че има само 7 000 лева. След като у Св. Г.а било възбудено заблуждение, че ще съдейства за полицейска акция по задържането на лицето, което й се заканило, приготвила сумата от 7 000 лева, която поставила в три хартиени плика, които поставила в найлонова торба. Посочената сума била съпружеска имуществена общност. След това св. Г.а взела с торбичката с парите и излязла на улицата, като през цялото време продължавала разговора по мобилния си телефон. Лицето, представящо се за Г. Ц. й казал, че пред дома й ще дойде момче с колело, на което трябва да даде парите.
Междувременно, подс. Г.Х.А. вече бил уведомен по телефона си от едно от неустановените по делото лица- извършител, че вече било възбудено заблуждение у св.
Г.а за извършване на полицейска акция, че тя живее в с. Х., за местоположението на къщата й в селото, както и че тя е приготвила сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, които трябва да вземе от нея, за да си набавят имотна облага. След като подс. Г.Х.А. бил уведомен за тези обстоятелства, около обяд той пристигнал в с. Х. с лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № ****. След като паркирал автомобила в селото, подс.
Г.Х.А. тръгнал пеш към дома на св. Г.а, като през това време говорел по телефона си с едно от неустановените по делото лица, който му давал напътствия по телефона.
Малко след това подс. Г.Х.А. стигнал до улицата на св. Г.а и когато видял, че тя е на улицата пред дома си започнал да върви към нея, продължавайки да говори по телефона с лицето, което го насочвали към дома на св. Г.а. Когато подс. Г.Х.А. приближил към св. Г.а, лицето, което го напътствало по телефона го попитал „Взе ли парите?“, а обвиняемият му отговорил „Още не съм ги взел!“. Когато подс. Г.Х.А. пристигнал при св. Г.а, която стояла на улицата с приготвената парична сума от 7 000 (седем хиляди) лева, застанал пред нея, без да й казва нещо, като по този начин 2 поддържал у нея заблуждението, че е изпратен да вземе парите във връзка с полицейската акция по задържането на лицата, които по- рано й се заканили, и тя му дала сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, поставени в три хартиени плика, които поставила в найлонова торба. След като подс. Г.Х.А. взел сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, причинявайки имотна вреда на свидетелите Б.Г. и Г.Г., отишъл до автомобила си, привел го в движение и заминал в неизвестна посока.
След като набавил имотната облага, изразяваща се в сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, подс. Г.Х.А., взел решение да не я разделя с неустановените по делото лица, а да я придобие изцяло за себе си. В изпълнение на взетото решение на подс.
Г.Х.А. задържал цялата сума от 7 000 (седем хиляди) лева за себе си.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 20.03.2025 г. Е.
Ш. И. е предала сумата от 1 000 (хиляда) лева, с пояснение: това са част от парите които Гюнай е взел от възрастните хора. Срещу разписка от 11.08.2025 г. посочената сума е била предадена на пострадалото лице Б.Г.Г..
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства–обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, протоколи за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, както и неговото свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения в съдебно заседание и в хода на досъдебното производство, с които същият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите доказателства по делото–основно показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, протоколи за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, както и неговото свидетелство за съдимост.
Доказа се по безспорен и категоричен начин, че извършител на деянието е именно подсъдимия Г.Х.А., като деянието е било извършено в съучастие с неустановени по делото лица.
От обективна страна подсъдимия с действията си е възбудил и поддържал у лицето Б.Г.Г. заблуждение, с което и е причинил имотна вреда, както и имотна вреда на съпруга й Г.
Петков Г.. С тези си действия той е прекъснал фактическата власт на владелеца върху инкриминираните вещи и с това им причинил имотна вреда. Създал у пострадалите неправилна представа относно правното основание или условията за това разпореждане с паричните средства от страна на пострадалите.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна и на подсъдимия. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че с действията си възбужда и поддържат у пострадалото лице заблуждение и с това му причинил имотна вреда.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – да се причини имотна вреда на пострадалия.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на подсъдимия, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане собствеността на 3 другите и затвърдения престъпен навик, което е видно от неговото свидетелство за съдимост.
Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия Г.Х.А. за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК като във връзка с чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание- „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което намали с 1/3 и след редукцията следва да бъде една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал.1,, т.3 от ЗИНЗС да започне при първоначален „общ“ режим.
При определяне на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за стореното и частичното възстановяване на отнетото, както и липсата на предишни осъждания към датата на деянието. Налице е било едно осъждане, по което подсъдимия е бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание по смисъла на чл.78а от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид невъзстановяване на отнетото в по-голямата му част. При превеса на смекчаващи над отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието, като му наложи „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което намали с 1/3 и след редукцията следва да бъде една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 57, ал.1,, т.3 от ЗИНЗС да започне при първоначален „общ“ режим.
С оглед постановяването на осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НК осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 239,24 лева
Разпечатката съдържа 36 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/998572f6-d645-4191-976a-d709d0cba91a