Решение № 88 от 06.12.2022, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Павликени, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветомил Б. Горчев при участието на секретаря Боряна Д. Николова като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно наказателно дело № 20224140200181 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. административните нарушения и наказания (ЗАНН). от

Закона за

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0311-000080 от 18.03.2022 година на Началника на РУ-Павликени към ОДМВР В.Т., с което на Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** за деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли отмяната на атакувания акт.

Административно - наказващия орган, становище по жалбата не ангажира, не изпраща представител.

1

РС, гр. Павликени., след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

На 18.02.2022 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ***, № *** от св. В. Ц., в присъствието на св.

Р. Р. – двамата полицейски служители и жалбоподателя, срещу последния за това, че „на 18.02.2022 г. в 9:50 часа в гр. П., на ул. *** в посока ЖП гара, на кръстовището с ул. *** управлява т. а. „ФОРД ТРАНЗИТ Д“, рег. № ***, собственост на „Ю. А.“ ЕООД, гр. Г.О., като навлиза в зоната на действие на пътен знак В2 (забранено е влизането на ППС в двете посоки), поставен за временна организация на движението поради честване на празненство в чест на В. Левски, организирано от Община Павликени“ – квалифицирано като нарушение по „чл. 6, т. 1 от ЗДвП“.

В акта в графа възражение жалбоподателят вписал – „Виновен съм. Но преди мен пуснаха друг Дистрибутор разполагам със снимк“. В законовия срок други възражения не са постъпили. Жалбоподателят подписал акта и му бил връчен препис.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

От показанията на свидетелите Ц. и Р., дадени в с.з. се установява, че 2 поддържат написаното в акта.

От представеното по делото копие от Заповед се установява, че наказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления, както и че АУАН е съставен от лице, разполагащо с такова право.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

3

Съдът намира за безспорно установено, че към процесната дата и час, жалбоподателя, при управление напроцесния автомобил не е съобразил своето поведение с пътен знак В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки".

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи това, което са възприели непосредствено. Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на жалбоподателя.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези, отразени в акта.

Настоящият състав обаче цени за основателно възражението, че е налице маловажен случай смисъла на чл. 28 от ЗАНН и аргументите са това са следните:

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН.

Когато деянието представлява "маловажен случай" на административно 4 нарушение той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност дееца.

В обжалваното НП административно наказващият орган не е коментирал дали следва или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение,.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона, така Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 година на ВКС. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по ЗДвП, следва да се съобразяват разпоредбите на ЗАНН.

В § 1, т. 4 и 5 от ДР на ЗАНН са дадени легалните дефиниции за понятието "маловажен случай" и „явно маловажен случай“, а именно "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, а "Явно маловажен случай" на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно 5 административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, приема че при административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.

Съдът приема, че маловажен случай ще е налице само, ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Съдът, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай" и административно-наказващият орган не е следвало да налага наказание за констатираното по АУАН и издава обжалваното НП.

По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на нарушението свидетелите полицаи са допуснали в забранената зона и друг доставчик-дистрибутор, че процедурата по организацията на временната забрана е незаконосъобразна – изисканите документи във връзка с нормативната уредба за такава организация на движението и безспорното за съда, че всъщност жалбоподателя не е доставял „памперси“, както твърди един от свидетелите-полицаи, а доста по-тежка стока.

Не е спорно по делото нарушението да е извършено в работно време, а работодателят на Д. и собственик на процесното МПС е ТД „Ю. А.“ ЕООД, гр. Г.О., което съответно е утвърдения производител и дистрибутор на салатите *** е съответно жалбоподателя е следвало да пренася тежки касетки 6 с продукцията на дружеството.

По делото няма данни да са произлезли други вредни последици от нарушението.

От всичко гореизложено според настоящия съд следва извода, че наказанието е несъразмеримо с деянието, съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение и нарушител, именно защото от него не са настъпили вредни последици за държавата и граждани.

Предвид изложените съображения съдът, счита че обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят следва с настоящото решение да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 22-0311-000080 от 18.03.2022 година на Началник РУ към ОДМВР, гр. Велико Търново, РУ гр. Павликени, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. С. от гр. В.Т., ул. ***, ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид – по чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

7

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.