Определение № 1288 от 30.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288 гр. Стара Загора, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500593 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю., чрез юрк. И.Н., против разпореждане с № 832 от 09.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 525/2023 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. М. А. от с.М., ***.

Частният жалбоподател излага доводите си за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. М. А. от с.М., *** за сумата от 700,00 лв., представляваща - главницата по договор за П. З., както и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между „С.К.“ ООД и С. М. А., по силата на който дружеството е предоставило на длъжника П. З., с № 558904 от датата 17.08.2021 год. С подписването на договора потребителят е 1 декларирал, че е запознат и с общите условия на договора.

На 12.04.2022 г. е било подписано Приложение с № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2022 г., сключен между „С.К.“ ООД и ,,А.с.в.“ ООД, понастоящем с правноорганизационна форма ЕАД, по силата на който вземането на „С.К.“ ООД, произтичащо от договора за П. З. е било прехвърлено на заявителя.

В заявлението на жалбоподателя, се твърди, че длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известието за доставяне от ,,А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

От своя страна длъжника не бил изпълнил точно задълженията си по договора, поради което се претендират сумите по заявлението.

От представените към заявлението договор за паричен заем, е видно, че „С.К.“ ООД и С. М. А. от гр.С.З. са сключили твърдения договор за П. З., по силата на който й е предоставило ползването на същия З., а ответницата се е задължила да заплаща и съответната сума за ползването на този П. З. Налице е клауза /чл.10/, съгласно която изпълнителят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

В конкретния случай въззивният съд намира, че производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано с подаденото от жалбоподателя заявление за издаването на заповед за изпълнение, съответно с вх. № 3250 от 26.07.2023 година по описа на Районен съд гр. Чирпан, от заявителя „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Ю.Х.Ю., изпълнителен директор, чрез И.Н.Н.юрисконсулт, с адрес за връчване на съобщения: гр. С., ***, срещу длъжника С. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с. М., *** в качеството й на заемател по Договор за паричен заем № 558904, за сумата от 694.30 лв. главница, договорна лихва в размер на 33.89 лв. за периода от 24.08.2021 година до 14.12.2021 година, мораторна лихва в размер на 92.23 лв., считано от 25.08.2021 година до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Паричното вземане на частния жалбоподател произтича от задължението на длъжника А. по Договора за паричен заем с № 558904, сключен на датата 17.08.2021 година между „С.К.“ ООД и С. М. А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „С.К.“ ООД в полза на „А.с.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 12.04.2022 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 26.08.2021 година.

При извършена служебна проверка за редовността на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, първостепенният съд е констатирал, че искането е нередовно, поради което на заявителя е предоставен с 2

Разпореждане под № 796 от 01.08.2023 година тридневен срок за отстраняване на нередовностите /лист № 17 от първоинстанционното дело/.

В указания тридневен срок е постъпила молба, с вх. № 3382 от 03.08.2023 година по описа на Районен съд гр. Чирпан, от заявителя „А.с.в.“ ЕАД, в която се излагат правни аргументи по характера на заповедното производство и на договора за цесия, цитира се съдебна практика, без указанията на първоинстанционния съд да са били изпълнени по какъвто и да било начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК когато вземането, произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Заявителят посочва в т.12 от заявлението, че материалната му легитимация на кредитор се основава на сключен Договор за покупко-продажба на вземания от датата 26.08.2021 година и Приложение с № 1 към него от 12.04.2022 година. Посочва също, че вземането, произтичащо от договор за паричен заем № 558904 от 17.08.2021 година, е прехвърлено на заявителя изцяло заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва в заявлението, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „С.К.“ ООД чрез пълномощника си „А.с.в.“ ЕАД с Уведомително писмо, с изх. № УПЦ-П-СТК/558904 от 28.04.2022 година, изпратено с известие за доставяне.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съдът констатира, както правилно и обосновано е констатирал и първоинстанционния съд, че заявителят е приложил единствено и само Договор за потребителски кредит с № 558904 от 17.08.2021 година, без приложенията към него по Закона за потребителския кредит, освен погасителния план. Липсва приложен договор за цесия, както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, т.к. не е удостоверено цесията да е била съобщена на длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Специалната разпоредба на чл.410, ал.3 от ГПК предвижда когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението 3 да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Ако искането не отговаря на чл.410 от ГПК съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението.

Ако това не бъде сторено заявлението се отхвърля – чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

В случая претендираното от заявителя вземане произтича от сложен фактически състав – договор за П. З. и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя.

Предвид наличието на правопораждащия юридически факт /договорът за П. З./, касаещ договор, сключен с потребител, то именно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва да намери приложение в случая.

Заповедният съд е указал на заявителя да представи освен представения със заявлението договор за паричен заем с № 3450772, още и договорът за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника.

Тези указания са правилни, т.к. по силата на чл.410, ал.3 от ГПК се предвижда прилагането на договора и всички негови изменения.

В случая в указания от първостепенния тридневен срок е постъпила молба, с вх. № 3382 от 03.08.2023 година по описа на Районен съд гр.

Чирпан, от заявителя „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД, в която се излагат правни аргументи по характера на заповедното производство и на договора за цесия, цитира се съдебна практика, без указанията на съда да са изпълнени по какъвто и да било начин.

По дефиниция договорът за цесия е договор между стария и новия кредитор, в който длъжника не е страна.

Именно затова и специалната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД изисква за да има действие цесията за длъжника, тя да му бъде съобщена.

В аспекта на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва, че когато заявителят претендира вземането си от сложен фактически състав, включващ договор за потребителски кредит между кредитодател и длъжника и последващия договор за цесия между кредитодателя и заявителя, към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит, с общите му условия и всички първоначални или изменящи го анекси към него, сключени между първоначалния кредитор и длъжника, така и договора за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

Ако заявителят, въпреки дадените му от съда указания в тази насока, не представи тези приложения към заявлението, то следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и законосъобразно и като такова 4 следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за заявителя да представя доказателства за уведомяването на длъжника за цесията.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субект, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълно съблюдаване на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД е неоснователно и на основание чл.411, ал.2 т.2 от ГПК поради противоречието му със закона.

Заявителят основава вземането си на сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и Приложение под № 1 към него, подписано на 12.04.2022 г.

Съгласно утвърдената съдебна практика цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, а предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.