Решение № 3679 от 11.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3679

Хасково, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700555 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. М. А. Б. – [държава], против Решение № 1708/14.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидата. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според който към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално си завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава] и към период 2012 и 2018г. стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че избягал от войната. Надявал се да спаси децата и семейството си. Назначеният му процесуален представител поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като излага съображения в подкрепа на доводите за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на административния орган за правилно и обосновано.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба рег.№ УП-34667/18.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3536/18.09.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34667/18.09.2024 г., в който е вписан с имената А. М. А. Б., от ***пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х*, [държава], [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, ***образование, ***, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-34667/18.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от А. М. А. Б. молба за закрила. В писмо с рег. № М-19971/04.12.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 30.01.2025 г., в което същият е потвърдил данните, предоставени в регистрационния лист, и заявил, че не е използвал други имена. Имало роднини в държави от ЕС – брат му А. А. М. пребивавал в [държава] със статут, а другият му брат У. М. – в [държава], също със статут. Не разполагал с документ за самоличност. Напуснал [държава] на 15 август 2024 г. нелегално през [държава], където останал около 15 дни. В [държава] влязъл на 2 септември 2024 г., след което бил задържан от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС. Подавал молба за международна закрила за първи път. Не бил арестуван или осъждан в родината си или в друга държава. Определил се като кюрд, нямал проблеми заради етническата си принадлежност. Изповядвал ***, но никога не бил преследван заради религията си. Не участвал в религиозни организации, секти или общности. Роден бил в [населено място], област Х., [държава]. През 2016 г. напуснал града и пребивавал три години в [държава], след което се завърнал в А., където останал до заминаването си. През 2016 г. в А. присъствали представители на Червения полумесец, а по-късно и немски и френски организации, чиито имена не знаел. Бил [семейно положение], като родителите и двамата му братя се намирали в [държава], а съпругата му и четирите му деца – в [населено място], [държава]. Не можел да живее при роднини на друго място в [държава], тъй като нямал такива. Завършил ***образование в областта на земеделието. Работил в [държава] като продавач на парфюми в продължение на 12 години. Не бил отбивал военна служба – получил призовка, но бил освободен поради диабет. Никога не бил членувал в политически партии, организации или паравоенни формирования. Основните причини да напусне [държава] били войната, липсата на сигурност, нападенията от турските сили и ДАЕШ, както и враждебността на арабското население към ***. Според него новото правителство не се различавало съществено от ДАЕШ. Икономическата ситуация била изключително тежка – липсвали горива, условията за живот били трудни, а храната и стоките били прекалено скъпи. Нямало достатъчно работа, електричество и вода. Търговията с парфюми ставала все по-нерентабилна, тъй като само хора с финансови възможности можели да си ги позволят, а такива почти не останали. Всичко това го накарало да напусне [държава] и да търси по-добро място за живот.

Бил свидетел на военни действия през 2014 и 2015 г. – в Хасака. Виждал паднали ракети по време на сражения между ДАЕШ и кюрдските сили. През 2014 г. една от дъщерите му пострадала тежко и останала инвалид. [населено място] се намирал под контрола на кюрдските въоръжени сили. Братовчед му загинал през 2012 г. в Д., когато ракета ударила колата му. Подчертавал, че ДАЕШ били активни в Х. между 2014 и 2015 г., което го принудило да се върне в А.. Не бил влизал в контакт с ислямистки групировки. В Х. непрекъснато се случвали инциденти, а в А. били по-редки, свързани основно с отвличания и побоища. Последният сериозен инцидент в района му бил преди месец. Семейството му не напуснало [държава] поради високия риск и липсата на финансови средства. Лично не бил заплашван. Семейството му не било обект на заплахи. Не бил задържан, арестуван или подлаган на насилие, нито срещу него или близките му били водени съдебни дела. Смята, че настоящата власт в [държава] е по-лоша от предишната и не вярвал, че ще нормализира страната, тъй като според него била ислямистка. Не би се завърнал в [държава], защото счита, че войната не е приключила и не очаквал ситуацията да се подобри в близко бъдеще. Споделил, че никой не знае какво би се случило при евентуално завръщане, но нямал надежда за подобрение. Подал молба за закрила в България, тъй като я възприемал като мирна, спокойна и сигурна държава. Желанието му било да остане, да работи и да се събере със семейството си, като децата му да имат възможност за образование и бъдеще.

Разпечатката съдържа 19 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9982bddb-b9be-48b1-bd98-544155463ff9