Решение № 24 от 28.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. С., 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500003 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 890/23.10.2025г. по гр.д. № 209/25г. на СлРС, с което е - ПРИЗНАТО за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, че А. А. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. ************** дължи на ************* ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** сумата от 18 лв. за използвани, но незаплатени интернет за периода от 23.12.2021 г. до 22.06.2022 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер 199,98 лв, както и за предоставени услуги цифрова телевизия и домашен телефон, като неоснователен и недоказан;

1

- ПРИЗНАТО за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. А. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул.

************** дължи на ************* ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** сумата от 60 лв. за невърнато оборудване, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и неустойка в размер на 7.50лв, по прекратения договор за предоставяне на интернет услуги, като са отхвърлени предявените искове за неустойки за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 516.06лв, като неоснователен и недоказан;

- ПРИЗНАТО за установено по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД, че А. А. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. ************** дължи на ************* ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** сумата от 4.86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 23.07.2022 до 23.09.2024г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 155.88лв, като неоснователен и недоказан;

- ОСЪДЕНА А. А. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. ************** ДА ЗАПЛАТИ НА ************* ЕАД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** сумата от 46.63 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва частично цитираното решение в отхвърлителните му части, като твърди, че в тях то е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът заявява, че съдът се е произнесъл по обстоятелства, които не са оспорени от ответника, което е процесуално нарушение. В открито с.з. ищецът е направилискане за допускане на комплексна съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза, в случай, че ответникът се 2 яви и оспори иска, но съдът е счел, че тези обстоятелства, за които се иска тя, не са спорни и не е уважил искането, докато сам е посочил, че във възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е заявил, че сумите за главница и неустойки са завишени. По-нататък въззивникът сочи, че в случая е уговорена неустойка, която служи да обезпечи точното изпълнение на договорното задължение и да обезщети вредите от неизпълнението без те да се доказват и по делото е установено, че са нарушени уговорките в договора и ОУ, поради което се активира предвидената неустоечна клауза когато договорът бъде прекратен преди изтичане на уговорения срок по инициатива на абоната или по негова вина.

С оглед изложеното моли да се отмени в обжалваните отхвърлителни части постановеното първоинстанционно решение и вместо това бъде постановено ново, с което исковете се уважат до пълните претендирани размери.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, като при частично уважаване на жалбата бъдат преизчислени тези за първоинстанционното производство.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, като вещите лица, след като извърш ат проверка в системата на ************ ЕАД, да отговорят на следните въпроси :

1. Как се оценяват, отчитат и фактурират предоставените от ************ услуги и може ли процесът да бъде манипулиран?

2. Правилно ли са отчетени, оценени и тарифирани процесиите услуги за процесния период?

3. Предоставяни ли са процесиите услуги за процесния период и ако да дали са предоставени в обема, в който са фактурирани?

4. Правилно ли са изчислени размерите на начислените неустойки?

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемата страна твърди, че първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е събрал всички относими и 3 допустими доказателства, изготвил е широк проект-доклад, дал е правилна правна квалификация на исковете и е указал на страните за кои факти следва да ангажират доказателства. Правилно е достигнал до извода за недоказаност на предоставяне на ответника устроиства и свързването им, за да му бъдат представени услугите. Към делото ищецът не е представил доказателства за предаване на оборудване, за което би могъл да търси неустойка. Липсват приемо-предавателни протоколи за предоставяне на оборудване и устройства на стойност от 516. 06 лева, като правилно съдът е приел за основателен иска единствено за невърнат рутер в размер на 60 лева.

Въззиваемата твърди още, че с проекто-доклада съдът е възложил в тежест ищеца да докаже дължимостта на сумите по договорите, както и суми за неустойка, правилното и законосъобразно начисляване на сумите за неустойка, както и предаване на оборудването на ответника, но ищецът не е доказал при главно и пълно доказване тези факти и обстоятелства. Счита, че са правилни изводите, че след прекъсване на услугата ищцовото дружество е продължило да начислява суми за интернет и телевизия още 6 месеца, което е незаконосъобразно, както и че начислявана мораторна лихва върху неустойката и е постигнат анатоцизъм по отношение на физическите лица. Точно на тези основания е направено възражение, депозирано в заповедното производство, че претендираната сума за главница е завишена, а неустойката не отговаря на закона и акцесорният иск също е в завишен размер.

По-нататък въззиваемата сочи, че са неоснователни доводите на въззивника по повод недопускането на експертиза. С исковата си молба и в молба по хода на делото ищцовото дружество е направило искане за допускане на комплексно съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертиза, в случай че ответника се яви и оспори иска. В конкретния случай е налице оспорване от ответника още в заповедното производство. Ищецът не е изпратил представител, не е поддържал доказателствените си искания за да се приеме, че е налице отказ на съда да събере конкретни доказателствата направени от страната. Доколкото съдът ръководи процеса според процесуалната активност на страните, то правилно е приел, че не следва да уважава искането, щом ищецът не е изпратил процесуален представител и не е поддържал доказателствените си искания при отсъствие на ответника или негов представител. поради това намира и направеното доказателствено искане пред въззивната инстанция за недопустимо и моли то да не се уважава.

Поради изложеното, въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в атакуваните отхвърлителни части и моли то да бъде потвърдено в тях. Претендира разназноски по реда на чл. 38 от ЗА.

4

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмена молба процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска отмяна на обжалваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени и в отхвърлителните им части. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и д.т. в размер на 75 лв., претендира в пълен размер разноските за първоинстанционното производство и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата, редовно призована чрез особения си процесуален представител, не се явява лично, за нея се явяв особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, иска потвърждаване на атакувания съдебен акт в обжалваните му части. Заявява, че е осъществил безплатно процесуално представителство на ответницата, но не представя договор за правна помощ и съдействие. Предоставя на съда да се произнесе по разноските.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд. за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба на ищеца, поддържа своята въззивна жалба, и моли съда да я уважи. Заявява, че е осъществил безплатно процесуално представителство на ответницата, но не представя договор за правна помощ и съдействие. Предоставя на съда да се произнесе по разноските.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от 5 въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно в атакуваната си част, поради което следва да бъде потвърдено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: 199.98 лв. стойност на електронни съобщителни услуги, неустойки в размер на 516.06 лв., както и мораторна лихва за забава върху цялата сума в размер на 155.88лв, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 24.09.2024г. и направените по делото разноски в размер на 175, за които суми е издадена заповед № 2700 от 24.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 4737/2024г. на СлРС.

Ищецът претендира дължимост на суми, за които твърди, че представляват стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, включващи телефон, интернет и телевизия, въз основа на сключени договор и анекси с ответницата. За да възникне притезание за ползвателя на услугите, е необходимо доставчикът да е изпълнил своите насрещни задължения, свързани с предоставянето на тези услуги, но в случая ищецът не е доказал чрез пряко, главно и пълно доказване осъществяването на тези положителни факти, от които извлича основателността на претенциите си.