Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 05.11.2021, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 152/2021
Вид
Решение № 82
Подписан
05.11.2021
В сила
23.11.2021
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 82/05.11.2021 г. ПО АНД № 152/2021 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД П., 3-ТИ СЪСТАВ, изготвени на 14.12.2021 г.:

Районна прокуратура /РП/- П. е внесла постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Н. С. С. от гр.П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на *******г., в гр.П., в условията на домашно насилие е причинил лека телесна повреда на М.Р. от гр.З., изразяваща се в повърхностна разкъсно-контузна рана и отоци в главата, охлузване и кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядания и охлузвания на десен горен крайник, кръвонасядане на десния долен крайник, които са причинили на пострадалата болка и страдания- престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК.

В съдебно заседание прокурор М.М., представител на РП-П., поддържа внесеното предложение, като счита за безспорно установени по делото времето, мястото, механизма на извършване на деянието и неговото авторство, както и че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства подкрепят обвинението. Прокурор М. анализира пространни събраните доказателства. Сочи, че обвинението се доказва от показанията на свидетелите М.Р., Х.Р. и Д.М., които са последователни и непротиворечиви и сочат на постоянно упражнявано във времето от страна на дееца над пострадалата Р. насилие.

Показанията на Т.С. и К. С. прокурорът намира за нелогични и противоречащи на останалите събрани доказателства, които съвсем не характеризират обвиняемия С. като търпелив и склонен към компромиси човек, какъвто го обрисуват неговите родственици.

Сочи се, че неподкрепени с каквито и да е доказателства са останали предположенията на свидетелката Т.С., че пострадалата Р. може да се е самонаранила, а не травмите й да са причинени от обвиняемия. Прокурорът счита, че видеотехническата експертиза е в подкрепа на обвинителната теза, независимо, че заради качеството на записите не може да се потвърди кои точно са лицата, заснети на записа. Според Прокурора, описаният от пострадалата механизъм на деянието изцяло съвпада с този, който се установява от видеотехническата експертиза. Счита, че от доказателствата се установява и проявената системност от страна на обвиняемия в упражняване на домашно насилие спрямо пострадалата- така, както го изисква чл.93, т.31 НК. Медицинските документи и разпитите на свидетелите се счита, че установяват по несъмнен начин, че инкриминираното деяние от *******г. е било предшествано от многобройни подобни прояви, извършени в период от 5 години преди това. Сочи се, че доказателствата очертават С. като отмъстителен и склонен към агресия човек. Доказано било престъплението от обективна страна. Съдебномедицинската експертиза потвърждава според Прокурора описания от свидетелката Р. механизъм на причиняване на телесната повреда. От субективна страна деянието било извършено при пряк умисъл. Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление са налице условията за приложение на чл.78а НК, Прокурорът иска от съда да освободи обвиняемия С. от наказателна отговорност и да му наложи наказание „Глоба“ към средния, предвиден размер по чл.78а, ал.1 НК, което ще е справедливо и съответно на извършеното деяние. Прокурорът моли, при определяне на наказанието, да се отчете степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, като се вземат предвид многобройните увреждания, причинени на пострадалата, както и че в някои случаи агресията е причинявана в присъствие на детето.

Обвиняемият Н. С. С. се явява лично в съдебните заседания и бива защитаван от упълномощения свой защитник- адв.С.П. от САК. Обвиняемият категорично отрича да е извършил деянието, в което е обвинен. В хода на съдебните прения адв.П. подробно се мотивира кое налага решението спрямо неговия подзащитен да е оневиняващо. На първо място, адв.П. поддържа виждането си, заявено още в първото съдебно заседание, по което съдът се е произнесъл с определение, че внесеното обвинение е несъобразено с изискванията постановлението да посочва точната фактическа обстановка. Липсва според защитата изискуемото посочване в коя част на деня е извършено деянието, както и къде. Счита, че 1 още с внасянето на обвинението е налице подход, при който са ограничени правата на подзащитния му да е наясно с всички фактически обстоятелства, на които Прокуратурата е основала изводите си и така той бил поставен в невъзможност да осъществи обема на една адекватна защита. Според адв.П. обвинението изцяло се основава на показанията на М.Р., на които обаче не следва да се дава безрезервно вяра. Счита, че показанията на М.Р. относно това, че на *******г. обвиняемият й е нанесъл побой, остават висящи и непотвърдени от други доказателства. Свидетел на сочените от Р. действия нямало. От видеотехническата експертиза не можело да се направи извод кои лица са на кадрите, а и от начина, по който видеоматериалът бил приобщен /не бил снет от компетентното лице/, не можело да се установи, че това е материалът, приложен към албума на заключението, нито че случилото се е от *******г., както и не могло да е сигурно, че този снимков материал е изцяло от камери в имота, ползван от обвиняемия и свидетелката Р.. Адв.П. счита, че са събрани доказателства, че по време на съжителството си с неговия подзащитен М.Р. е имала агресивно поведение спрямо него и го е предизвиквала, като показанията в тази насока следвало да се кредитират, независимо от родствените отношения. След прекратяване на съжителството им, агресивното й поведение пък се пренесло към новата приятелка на обвиняемия- свидетелката Р.А.. Тези неща следва според адв.П. да се вземат предвид като характеристика на свидетелката М.Р. и с оглед показанията й, че тя не е взимала никакво участие в конфликтите с обвиняемия, а безпричинно и системно е била малтретирана от обвиняемия С.. Адв.П. изразява колебание до колко обективната медицинска находка при свидетелката М.Р., констатирана от съдебен лекар, би могло да се счете, че е от автор Н.С., предвид че свидетелката Х.Р. не е възприела описаните наранявания по дъщеря си на инкриминираната дата, когато я е видяла. Адв.П. счита, че т.нар. „версия за самонараняване“, за възможната истинност на която свидетелката Т.С. се е обосновала, не би трябвало да се изключва, тъй като доказателствата са в подкрепа на това, че в унисон с отношенията на Р. и С. е било „да си вредят“ един на друг още по време на съвместното им съжителство. Адв.П. заявява, че изискване на наказателното право е обвинението да бъде доказано по несъмнен начин и така, както е внесено, но в конкретния случай не се установило по несъмнен начин неговият подзащитен да е извършил това, което е записано като обвинение в диспозитивната част на постановлението. Счита, че не са събрани категорични доказателства, които да потвърждават обвинението на Прокуратурата. Моли Съда да се абстрахира от емоционалната страна и на база на фактите да приеме, че обвинението не е доказано съобразно изискванията на чл.301 и сл. НК, поради което да оправдае подзащитния му с всички законни последици от това. Самият обвиняем поддържа всичко казано от адв.П. и желае да бъде оправдан.

Съдът, въз основа на събраните и приложени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Н. С. С. е роден на ********г. в гр.С., с постоянен адрес в с.Ч.. Българин е, български гражданин, с висше образование. Работи като майстор в анодни пещи към „А.Б.“ АД- гр.П.. Същият не е осъждан.

Обвиняемият Н. С. С. и пострадалата М. М. Р. са били във връзка доста години преди датата на процесното събитие- *******г., като от декември 2015г. съжителствали фактически на съпружески начала /в Англия - до февруари 2018г., след което – в Република България/, като на 11.07.2016г. се родила дъщеря им К. Н.С.а.

Съжителството им било съпроводено с проблеми и скандали, продължили и след раждането на детето. През годините обвиняемият Н.С. се държал грубо с М.Р., обиждал я, удрял я, която агресия ескалирала през 2019г., след като се нанесли да живеят в наследствена къща на Р. в гр.П., на ул. „***********“ №2, където С. й нанасял побой нееднократно, като за един от предхождащите инкриминирания случай побой от 2

28.09.2019г. Р. се снабдила дори със Съдебно-медицинско удостоверение.

През януари 2020г. обвиняемият С. и свидетелката Р. се разделили заради проблемите си в съвместния живот, но през март 2020г. се събрали отново заради детето, две седмици след което С. отново упражнил насилие над Р., за който случай тя скрила от родителите си.

На *******г. вечерта родителите на М.Р. отишли на гости в дома, който тя обитавала съвместно с Н.С., като по време на вечерята С. се ядосал от факта, че майката и бабата на детето К., което било с вирусно заболяване, не разрешили на бащата да му даде определена храна. След тръгването на родителите на Р. се развил конфликт между двамата, при който С. я замерил със стъклена чаша, след което я съборил на земята и започнал да я удря. Същата успяла да избяга на двора, където С. я настигнал, хванал я за косата и я съборил на земята, като отново и отново й нанасял удари. Влачил я за косата и насила я вкарал в къщата. Тогава се върнала майката на М.Р.- Х.Р., която носела лекарство за детето и видяла, че дъщеря й е разстроена и сваля кичури коса от главата си. Свидетелката заявила на С., че ще извика полиция, при което той отговорил: „Извикайте полиция, ще ви покажа как в България работят съдилищата и полицията“. В крайна сметка не била сигнализирана полицията, а свидетелката Х.Р. успяла да успокои С., като той заявил, че не може веднага да си тръгне, но на следващия ден ще си събере багажа и ще се изнесе, което направил след няколко дни. На 22.06.2020г., със съдействието на свидетелката Д.М., М.Р. посетила Съдебна медицина към УМБАЛ „Александровска“ АД, от където й било издадено съдебномедицинско удостоверение, констатиращо причинените й от С. на 21.06.2021г. наранявания, а именно: повърхностна разкъсно-контузна рана и оток на главата, охлузвания и кръвонасядане на десния горен крайник, кръвонасядане на дясното бедро и дясното коляно. След инцидента М.Р. предала на разследващ полицай към РУ-П. записите от охранителните камери, поставени в дома й с изричното съгласие на Н.С., на които впоследствие била извършена Видеотехническа експертиза.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство и в съдебната фаза на делото доказателства, ценени и анализирани в съвкупност, а именно: гласни доказателства - показания на свидетелите: М. М. Р. /л.52-64 от делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК от л.55-56 от ДП/, ХР. К. Р. /л.65-75 от делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК от л.58 от ДП/, Д. ИВ. М. /л.7582 от делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.5 НПК от л.60 от ДП/ и обясненията на самия обвиняем, дадени в качеството на такъв няколкократно /л.17-18, л.64, л.107-112, л.115, л.122 от делото/; писмени доказателства – жалба от М.Р. до РП-П. /л.11-15 от ДП/, жалба от Н.С. до РУ-П. /л.16 от ДП/, жалба от Х.Р. до РУ-П. /л.17 от ДП/, 3 бр. Съдебномедицински удостоверения /л.30-34 от ДП/, болничен лист и 2 бр. фиша за спешна медицинска помощ /л.35-37 от ДП/, протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР /л.38 от ДП/, характеристика на Н.С. /л.92 от ДП/, материали от приобщено гр.д. №229/2020г. по описа на РС-П., справка за съдимост на Н.С. /л.103 от делото/, заповед за задържане на Н.С. и докладна записка от полицейски орган за същия случай /л.47-48 от делото/, постановление за отказ да се образува досъдебно производство /л.104-105 от делото/; експертни доказателства – Съдебномедицинска експертиза /л.62-65 от ДП/, прочетена, защитена от експерта и приета в съдебно заседание /л.35-39 от делото/, Видеотехническа експертиза /л.76-83 от ДП/, прочетена, защитена от експерта и приета в съдебно заседание /л.39-42 от делото/.

Не е спорно между страните, а и същото се установява от показанията на всички свидетели, че обвиняемият Н. С. С. и М. М. Р., са живели във фактическо съжителство на семейни начала. Видно от намиращото се в кориците на гр.д. №229/2020г. по описа на РСП. удостоверение за раждане, издадено на 30.06.2020г. от община З., двамата имат дъщеряК. Н.С.а, родена на 11.07.2016г. във Великобритания, упражняването на родителските права 3 по отношение на което дете е предоставено на майката М. М. Р. по силата на Протоколно определение от 02.09.2020г. по гр.д. №229/2020г., с което РС-П. е одобрил постигната спогодба между родителите.