Решение № 19006 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19006 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110161790 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

20.11.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 61790/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Х. И. А., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., с аб. № 410682, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 922,57 лева за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 169,68 лева за периода от 31.08.2019 г. до 21.03.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 8,95 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 1 м.06.2019 г. до м.10.2020 г., както и сумата от 1,63 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 21.03.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че между страните не са налице облигационно отношение, съответно ответника да е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че посочените от ищеца общи условия не обвързват страните, тъй като не е доказано да са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Излагат се доводи, че не е доказано през исковия период до процесния имот да е доставяна топлинна енергия и да е извършвана услугата дялово разпределение в претендираните размери. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа се, че не е налице забава, тъй като ищецът не е отправял до ответника покани за плащане на претендираните суми. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия за стопански нужди, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Представен е Договор № 32121/410682 от 06.12.2016 г., при общи условия за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен между „ТС“ ЕАД от една страна, в качеството на продавач и Х. И. А. от друга страна, в качеството на купувач.

По силата на договора продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача за период от пет години за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

„................., Офис 3, считано от 01.12.2016 г. за срок от пет години, като купувачът е поел задължение да заплаща дължимата топлинна енергия, съобразно уговореното в договора.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липса на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е 2 физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото са налице доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на договорните източници на облигационни отношения.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни 3 своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Изяснено е, че топлинната енергия е определена и отчетена на базата на „служебен отчет“ за периода, поради неосигурен достъп. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия за периода е в размер на 1653,85 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния периода са налицице извършени плащанмия за м.07-12.2019 г., както и за м.01-03.2020 г., както и за м.03-04.2021 г., като е останала незаплатена сумата от общо 931,50 лева – главница за топлинна енергия и дялово разпределение, както и сумата от 81,71 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия и сумата от 3,12 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение. Експертът е посочил, че размера на дължимата мораторна лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 6,99 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.

Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.

1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая по делото са представени и неоспорени протоколи за неосигурен достъп за процесния период (л. 129-130 в кориците на делото), поради което, настоящият съдебен състав намира, че са спазени изисквания на Наредбата и общите условия. Нещо повече, след като в процесния период безспорно се установява, че макар и частично са налице плащания за част от дължимите суми – съобразни кредитираното заключение на ССчЕ, следва да се направи и извод, че самият ответник е признал по смисъла на чл. 175 ГПК, че са били налице условията за начисляването на претендираните суми на базата на „Служебен отчет“, поради неосигурен достъп. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между 4 страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.