Решение № 180 от 21.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3850/2021
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 18.05.2022
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330203850 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4666161, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н.З.П., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. С.П., моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание процесуалния представител се явява, като поддържа така направеното искане и излага съображения за това. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсулстска защита. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския 1 хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Жалбата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
От ОД на МВР Пловдив е издаден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4666161, против Н.З.П., затова, че на 13.03.2021г. в 18:02ч. управлявал собствения си лек автомобил "Ауди А3" с рег. № **. Движил се по Републикански път II-64 в посока към с. Труд. Скоростта му на движение на км. 49+800 от същия път, била 105 км./ч. и това е установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ „CORDON-M“2 MD1196, след отчетен толеранс от минус 3 км./ч. от заснетата скорост. АТСС било настроено на ограничение на скоростта от 60 км./ч., поради наличието на действащ в този участък пътен знак В-26 и отчело превишение от 45 км./ч.
За установеното нарушение срещу П. бил издаден процесният ЕФ, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 13.03.2021 г. в 18:02ч. на Републикански път ІІ-64 км 49+800 в посока с.Труд при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак „В26” е заснет с ATCC CORDON-M2 MD1196 - лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ **, управляван от жалбоподателя със скорост от 105 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, като по този начин е превишена разрешената скорост с 54 км/ч.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на Н.З.П. в качеството му на собственик на 2
МПС. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за собственици на МПС и не са налице данни въпросното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик. Така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя Н.П. е бил в нарушение, като е превишил с 45 км./ч. разрешената извън населено място скорост от 60 км./ч, ограничена с пътен знак „В26“.
Възражението в жалбата, във връзка със заснемането на нарушението с мобилна камера и в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие камерата не държи сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения. След нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване на ЕФ. Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата, но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и заснемане на нарушението, както и към самия процес на издаване на ЕФ, който отново е напълно автоматизиран.
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.
В тази връзка следва да се отбележи, че е изискан и постъпил от ОД на МВР – Пловдив, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с техническо средство „CORDON-M“2 MD1196 на служителя от ОДМВР – Пловдив, използвал процесното АТСС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото право.
Неоснователни са и възраженията за липса на доказателства за действието на поставен пътен знак В26 в процесния участък въвеждащ 60 км./ч. ограничение на скоростта. Последното се установява по безспорен 3 начин от писмо на ОПУ – Пловдив, приложена снимка на пътен знак В26 към него, а също и от приложения по преписката Протокол за използване на АТСС. Не са налице доказателства, които да опровергават факта на действието на пътен знак В26 към датата на нарушението. Ето защо съдът не възприема съображенията, изложени в жалбата, насочени към отпадане на отговорността на жалбоподателя, поради липса на законно поставен пътен знак.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя изразено в съдебна зала чрез процесуалния му представител, за липса на яснота относно точното място на видеоконтрола и място на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4, уреждаща задължителното съдържание на ЕФ не предвижда точно посочване на мястото на поставяне на АТСС, а само мястото на извършване на нарушението. В Протокола по чл. 10 от Наредбата, който се изготвя по образец утвърден със Заповед на Министъра на вътрешните работи е предвидена графа за отбелязване на разстоянието от пътния знак въвеждащ ограничението до АТСС.
Приемайки, че това е действително точното разстояние от ограничаващият скоростта пътен знак В26 до поставеното АТСС и както се възразява, действително АТСС е поставено точно на км. 49+710, т.е. след действието на пътен знак В26. Това обаче не означава, че АТСС не е измерило посоченото нарушение на посоченото място в ЕФ, в Протокола по чл. 10 от Наредбата и в изготвената снимка, а именно км. 49+800. Разстоянието от мястото на поставяне на АТСС – км. 49+710 до мястото на измерване на нарушението – км. 49+800 при това положение би било 90м. В изисканото и от ОДМВР – Пловдив и приложено по делото „Ръководство за работа на потребителите (системни администратори) със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение „CORDON-M“2“, на стр.
50 от делото е посочено че разстоянието от посочената за заснемане цел следва да бъде най-малко 60 м., т. е. при това положение е безспорно, че въпросното МПС е засечено да се движи с превишена скорост в зоната на действие на пътен знак В26 от км. 49+860 до км.49+736, а именно км.49+800.
От друга страна, както конкретното място на разполагане на АТСС, така и мястото на извършване и заснемане на нарушението са надлежно очертани, както в ЕФ, така и в и Протокола по чл. 10 от Наредбата. Нещо повече в приложените, като доказателство по делото ЕФ, Протокол по чл. 10 от 4
Наредбата и снимково изображение е налице пълно съвпадение между очертаните място, дата, точен час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство. Все във връзка със същото възражение следва да се напомни и че Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на контрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. От изложеното горе, се приема че не съществува съмнение относно точното място на извършване на нарушението.
В настоящото производство се установява, че контролът е бил осъществен с годно техническо средство - „CORDON-M“2 MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо от БИМ, същото е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, преминало през надлежна последваща периодична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021 г. Надлежно съставен и попълнен е Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.
В случая обаче е налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на деянието и на приложимата санкционна норма.
С електронния фиш е наложено наказание "Глоба" в размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено място от 41 до 50 km/h – чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;описание от фактическа страна защо е 5 прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от горепосочените обстоятелства.
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната санкция.
На следващо място, липсва описание, че деянието е извършено при условията на повторност. За такова може да се съди единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното производство. При липсата на такова описание, съдът не може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи път, каквото е словесното описание на нарушението.
Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99808c67-06f9-4e98-b7f4-d05399be7c6a