Определение № 22748 от 23.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22748 гр. *******, 23.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110111610 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД срещу Н. Г. Р., А. К. К. и И. К. К., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Н. Р. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 862,17 лева – главница, от която сумата 839,67 лева, представляваща 2/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 22,50 лева, представляваща 2/4 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. Р. да заплати на ищеца сума в общ размер на 178,63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 431,08 лева – главница, от която сумата 419,83 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 11,25 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. К. да заплати на ищеца сума в общ размер на 89,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата И. К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 431,08 лева – главница, от която сумата 419,83 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 11,25 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

1

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата И. К. да заплати на ищеца сума в общ размер на 89,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Н. Г. Р., А. К. К. и И. К. К., като наследници на починалата И. В. К., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. *******, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл.

33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр.

*****************, с абонатен № ********, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Г. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия между него и ищеца, както и че има качеството потребител на топлинна енергия. Нямало представени доказателства, че до процесния имот била доставена топлинна енергия в твърдяното количество, че същата била ползвана от ответника, както и за размера на задължението му за исковия период. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата И. К. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д.Ж..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия между 2 ответницата и ищеца, както и че същата имала качеството потребител на топлинна енергия.

Нямало представени доказателства, че до процесния имот била доставена топлинна енергия в твърдяното количество, че същата била ползвана от ответницата, както и за размера на задължението й за исковия период. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата А. К. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д.Ж..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че ответницата А. К. не се явявала наследник на И. К., а единствено и само на починалия си съпруг К.К., от чието наследство се била отказала. Отказът бил вписан в специалната книга на съда. Ето защо ответницата не била пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия между ответницата и ищеца, както и че същата имала качеството потребител на топлинна енергия. Нямало представени доказателства, че до процесния имот била доставена топлинна енергия в твърдяното количество, че същата била ползвана от ответницата, както и за размера на задължението й за исковия период. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „************” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период като законни наследници на И. В. К. при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище 3 топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговорите писмени доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи. Въпросите, поставени към вещите лица от ответниците, не следва да бъдат допускани, тъй като на тези с № 1.1 и 2.1 ще бъде отговорено във връзка с поставените от ищеца задачи, а на въпрос № 2.2 не може да бъде даден отговор, тъй като лихва за забава не се начислява върху задълженията по месечните фактури. Неоснователно е и доказателственото искане на ответниците по чл. 192 ГПК, доколкото тези документи вече са поискани от ищцовото дружество. Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответницата А. К. за извършване на служебна справка относно наличието на вписан в специалната книга на съда неин отказ от наследството на починалия й съпруг К.К..

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „************” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. **************, ул.

„*******************, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „**************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Н. Р. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 862,17 лева – главница, от която сумата 839,67 лева, представляваща 2/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 22,50 лева, представляваща 2/4 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на 4 ответника Н. Р. да заплати на ищеца сума в общ размер на 178,63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 431,08 лева – главница, от която сумата 419,83 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 11,25 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А.

Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/998082ca-fa7e-4f0b-a62c-11225285346b