Определение № 975 от 29.04.2026, Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975

Добрич, 29.04.2026 г.

Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Ивелина Велчева административно дело № 272/2026 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на София Б. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 5, ап. 5, подадена чрез адв. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1717-000022 от 22.04.2026 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Добрич, 01РУ Добрич, с която на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, за това, че на 22.04.2026 г., около 11,08 ч. в [населено място], на [улица], в посока кръстовище с [улица], в близост до № 6, управлява лек автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер], собственост на А. Е. Г., което не е регистрирано по надлежен ред, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 21.04.2026 г.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което се обоснована с обстоятелството, че оспорващата е управител на търговец, който има сключени договори за консигнация със задължение управителят да доставя стоката на консигнатора. Неизпълнението на това задължение влече за последица едностранно прекратяване на сделките. Твърди се, че отнемането на СУМПС ще доведе до влошаване финансовото състояние на дружеството, т.к. доходите на семейството са единствено от дейността, която се развива. Релевираното основание е неотносимо, затова че не се отнася до, както и отсъстват доказателства за връзката на тези доходи с имущественото състояние на жалбоподателката. Относимо е направеното възражение за отразяване на разглежданата административна мярка върху правото на труд на лицето, като свързано с упражняваната дейност по доставка на стока като шофьор.

Счита се, че принудителната мярка София Г. рефлектира и по отношение на изпълнението на задълженията към семейството на лицето, вкл. и към нейното дете Б. Г., който посещава редица извънкласови занимания. Тренировките по плуване на детето, което е записано в първи клас се провеждат в КК А., достъпът до където се осъществява с автомобила на семейството. Бащата на детето, неговите баба и дядо се намират извън пределите на Република България. Допълва се, че оспорващата се грижи за нейната баба - В. Б. К., която страда от множество заболявания, част от които ставни, ставащи причина за чести придвижване до болнични заведения. За твърденията си процесуалният представител представя договори за продажба на консигнация; договор за управление № 1/01.06.2025 г.; удостоверение за раждане на Б. А. Г.; удостоверение а граждански брак на София Г. и Б. Г.; Служебна бележка за обстоятелството, че детето участва в Клуб „Цветно“ при Младежки център - Добрич, Служебна бележка за участие в тренировки по тенис в ТК „Добротица“, Карта за басейн № 10924 от 28.03.2026 г. и Служебна бележка за осъществени тренировки по плуване; Служебна бележка за трудовата заетост на А. Г. в чужбина ведно със самолетен билет и удостоверение за регистрация в чужбина, както и Епикриза на В. Б. К. и амбулаторен лист.

При тези факти се иска изпълнението на атакуваната заповед да бъде спряно поради причиняване на значителни и трудно поправими вреди на София Б. Г. за задоволяване на ежедневните нужди на семейството и при професионалната ѝ реализация. Допълнително аргументи се извеждат от нарушаване принципа на съразмерност на приложената принудителна административна мярка с оглед съставянето освен на атакуваната заповед, но и на два АУАН във връзка с конкретния казус. Инвокира се невъзможност с конкретната ЗПАМ са бъдат изпълнени типичните за ПАМ превантивни или преустановителни функции.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

С обжалваната заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП e приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. За административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. В тази връзка е въведена и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според представената по делото застрахователна полица № BG/23/126001394258 на 22.04.2026 г . – на следващия ден след проверката, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Това обстоятелство е ново за случая и следва да се вземе предвид при преценката на основателността на искането.

При служебно прекратена регистрация на МПС законодателят предвижда служебно възстановяване при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая жалбоподателят представя доказателства за отстраняването на нарушението и за отбелязване на сключената застраховка в Гаранционен фонд. След като са предприети надлежните действия за привеждане на автомобила в съответствие с изискванията на закона е отпаднало основанието за прекратяване на регистрацията и респ. от нуждата за защита на обществения интерес, която предварителното изпълнение удоволетворява. В тази насока съдът намира искането на оспорващия за основателно доколкото целите на принудителната административна мярка са постигнати и продължаването ѝ е непропорционално на неговия интерес от използване на МПС за задоволяване на ежедневните му нужди, свързани с реализиране на трудовите му, семейни и родови задължения.

С оглед изложеното съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за основателно и следва да се уважи.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1717-000022 от 22.04.2026 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Добрич, 01РУ Добрич до приключване на производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: