Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 296 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 772/2026
Вид
Определение № 296
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова, Светла Василева Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.297 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 342 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Светла В. Даскалова

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600772 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна въззивна жалба от В. Н. З. чрез адв. Ж.А- Х- защитник на подс. З. , подадена срещу протоколно определение № 2140/24.04.2026г. от проведено на 22.04.2026г. заседание по НОХД № 2849/2025г., по описа на Районен съд-Варна, 13-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Присъда № 108/15.04.2026г. , постановена по делото.

В частната жалба сe твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, че в постановената присъда липсват основни индивидуализиращи данни на подсъдимия- имена, ЕГН, дата и място на раждане, адрес, гражданство, образование, семейно положение и данни за съдимост, което води до неяснота относно субекта на наказателната отговорност. На следващо място се навеждат доводи за неправилно приложение на чл.33 „а“ от НПК. Според защитата тази норма допуска поправка единствено на очевидни фактически грешки, които са технически пропуски, правописни грешки и несъответствия между мотиви и диспозитив. Счита се, че в случая липсват съществени реквизити на присъдата, което не може да бъде преодоляно по този ред. Твърди се, че по този начин съдът е дописал присъдата, което е недопустимо. С това е било нарушено правото на защита на подсъдимия. Поради това се иска определението да бъде отменено, да бъде прието, че извършената поправка е недопустима и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, респективно присъдата да бъде отменена като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

След като се запозна с материалите по делото и изложените с 1 частната жалба доводи, въззивната инстанция намери за установено следното:

НОХД № 2849/2025г. по описа на ВРС, 13-ти състав, е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против В. Н. З. за извършено деяние по чл.172 „б“ ал.2 вр. ал.1 от НК. Въз основа на този обвинителен акт е било образувано НОХД № 2349/2024г. по описа на ВРС, 22-ри състав. По него на 28.01.2025г. е била постановена Присъда № 28 и с нея подс. З. е бил признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.172 „б“ ал.2 вр. ал.1 от НК. Срещу този съдебен акт е бил подаден протест и въз основа на него е било образувано ВНОХД № 529/2025г. по описа на ВОС. С Решение № 194/ 07.07.2025г. присъдата е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

След връщането на делото във ВРС е било образувано НОХД № 2849/2025г. В съдебно заседание от 15.04. 2025г. съдебното следствие е било приключено и след изслушване на пледоариите на страните, първоинстанционният съд е постановил Присъда № 108/ 15.04.2025г. , която е била обявена на страните. В нея не е била посочена самоличността на лицето, което е било признато за виновно в извършване на престъпление по чл.172 „б“ ал.2 вр. ал.1 от НК.

На 17.04.2024г. с Разпореждане № 2746 делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.33 „а“ от НПК.С Определение № 2140 / 24.04.2026г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на лицето, спрямо което е постановена присъдата и определил , в диспозитивната част след „Присъди“ да се чете „ ПРИЗНАВА ПОДС. В. Н. З., ЕГН **********, роден на 21.03.1970 г. в гр. Варна, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.......... 2,български гражданин, средно образование, работещ, разведен, неосъждан . ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ“ е извършил престъпление по чл.172 „б“ ал.2 вр. ал.1 от НК.

Въззивната инстанция намира, че в случая приложението на процедурата, предвидена в чл.33 „а“ от НПК е правилно, макар и изпълнението й да не е с необходимата юридическа прецизност, доколкото актът, с който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка , следва да е решение, а не определение. Това само по себе си не съставлява съществено процесуално нарушение , което да е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Спорният елемент в настоящия казус е дали вписването на самоличността на подсъдимия в произнесената по делото присъда представлява поправка на очевидна фактическа грешка. В законодателството не се съдържа дефиниция на това понятие, което обуславя необходимостта да се използват утвърдените в тази насока стандарти. В теорията и практиката се приема, че очевидната фактическа грешка е несъответствие между волята на съда и нейното изразяване в съдебния акт. Тя може да включва неправилно 2 изписване на имена, цифри или други данни в акта, както е посочено и в жалбата срещу определението. Това изброяване на възможни технически грешки обаче не е изчерпателно и лимитативно. От съществено значение е единствено , че при тези грешки винаги става въпрос за фактически елементи, а не за правни изводи , както и че при коригирането им текста на съответния акт се поставя в съответствие с изразената и непроменена воля на съда.

В разпоредбата на чл.305 ал. 2 от НПК е предвидено, че в уводната част на присъдата се посочва името на подсъдимия, а съгласно ал.4 в диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл.301 от НПК.

В случая, видно от съдържанието на присъда № 108, постановена на 15.04.2026г. е, че в нея действително не са посочени данни за самоличността на подсъдимия. Поради това и следва да се установи дали ако се приеме, че с това е допусната очевидна фактическа грешка, с нейното поправяне ще се промени волята на съда или ще бъде направена корекция единствено на външното изразяване на волята на съда в съдебния акт.

От материалите по делото се установява, че то е било образувано и водено против подс. В. Н. З. за деяние по чл.172 „б“ ал.2 вр. ал.1 от НК.

Самоличността му е била установена в хода на проведеното на 15.10.2025г. разпоредително заседание. Този подсъдим е участвал и в последното по делото заседание на 15.04.2026г. , като изявлението му , направено по реда на чл.297 ал.1 от НПК е обективирано в съответния протокол. В този смисъл за съда не е налице неяснота по отношение на самоличността на подсъдимото по делото лице. На следващо място, видно от съдържанието на присъдата , е че именно подс. З. е бил осъден да заплати направените по делото разноски, след като е бил признат за виновен по предявеното му обвинение и му е било наложено наказание. От приложените по делото мотиви също по безспорен начин се установява, че точно това е било лицето, срещу което е било водено наказателното производство, което е било признато за виновно и на което е било наложено наказание. Поради това настоящият въззивен състав приема, че липсата на самоличността на подсъдимия в присъдата очевидно се дължи на технически пропуск при изготвянето й в единната информационна система на съдилищата. С оглед на това и коригирането на тази грешка по никакъв начин не променя или подменя формираната с присъдата воля на съда да признае за виновен именно подс. З., чиято самоличност е била индивидуализирана в процеса в достатъчна степен. С приложението на процедурата по чл.33 „а“ от НПК не е бил създаден нов съдебен акт без надлежно производство, както се твърди в жалбата. Не е било нарушено и правото на защита на подсъдимия ,тъй като той не е бил лишен от възможност да се защити срещу новото съдържание на присъдата , в което , както бе посочено по-горе няма промяна на дадените от съда отговори на въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Напротив, това право е реализирано в цялост с подаването на въззивна частна жалба срещу определението за поправка на очевидна фактическа грешка и въззивна жалба срещу 3 постановената присъда. Поради това и въззивният съдебен състав намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.

Въззивният съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в правораздавателната си дейност първоинстанционният съд следва да подхожда с по-голямо внимание и с по-голяма прецизност и коректност при прилагане на предвидени в НПК процедури , независимо от използвания законодателен подход при тяхното регламентиране.

С оглед на това настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС следва да бъде потвърден, поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2140/24.04.2026г. от проведено на 22.04.2026г. заседание по НОХД № 2849/2025г., по описа на Районен съд-Варна, 13-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Присъда № 108/15.04.2026г. , постановена по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4