Решение № 430 от 31.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100501664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20204615 от 28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 55739/2020 г. на СРС, 61 състав, ответникът “ДЗИ-О.З.” ЕАД, с ЕИК *******, е осъден да плати на Т. И. Ч., с ЕГН ********** сумата 14000 лева, представляваща З. обезщетение за причинени щети на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, вследствие на настъпило на 03.09.2020г. пътнотранспортно произшествие с лек автомобил “Мерцедес”, м. “190”, с рег.

№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата, на която бъде представено на “ДЗИ- О.З.” ЕАД удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 405 КЗ и сумата 2660 лева, представляваща направени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението в частта относно присъдената законна лихва е постъпила въззивна жалба от ищеца Т. И. Ч.. Сочи, че процесният л.а. не е имал валидна регистрация след 05.09.2020 г. поради факта, че до тази дата е имал само „Разрешение за временно движение”, поради което и няма как да се прекрати регистрация, която не съществува. Отделно се поддържа, че на основание чл.18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни 1 средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „при прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд”, а съгласно § 25, ал.2 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наредбата „След 1 юли 2020 г. информацията, съдържаща се в документите по ал. 1, се получава от звената "Пътна полиция" в СДВР/ОДМВР по служебен път:1. за документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" и за уведомление от лицензиран застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета - от информационните системи на Гаранционния фонд”. Въззивникът поддържа, че застрахователят не е изпратил уведомлението, нужно за прекратяване на регистрацията на това основание, нито е заявил, че ще плаща обезщетение при тотална щета. Моли се отмяна на решението в частта относно законната лихва и присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до датата на окончателно изплащане на главницата от 14 000 лв.

Въззиваемият “ДЗИ- О.З.” ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия “З. Д.Е.” АД, е депозирал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата като неоснователна. Твърди, че по делото не се доказало прекратяване регистрацията на автомобила, а съгласно чл.30,ал.18 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. „след изтичане срока за ползване на временните табели с регистрационен номер и разрешението за временно движение лицето по ал. 1 връща табелите в съответния отдел/сектор „Пътна полиция”. В отговора се поддържа, че изтичането на срока на временната регистрация не освобождава ищеца от задължението да върне табелите, с което да прекрати временната регистрация. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

Производството по делото е било образувано по предявен от Т. И. Ч. срещу “ДЗИ- О.З.” ЕАД иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 5000 лева, частичен иск от цялото вземане на стойност 10 000 лв., представляваща З. обезщетение за причинени щети на лек автомобил 2

“Мерцедес”, с рег. № *******, вследствие на настъпило на 03.09.2020г. пътно - транспортно произшествие с лек автомобил лек автомобил “Мерцедес”, м.

“190”, с рег. № *******. Поискано е и присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В о.с.з. от 19.10.2021г. ищецът е поискал увеличение цената на иска от 5000 лв. на 14 000 лв., като същият вече да не се счита за частично предявен. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал поисканото увеличение цената на иска. С решението по делото, влязло в законна сила посочената част, предявеният иск е уважен за пълния размер от 14 000 лв.

Същевременно съдът е присъдил законна лихва считано от датата, на която бъде представено на “ДЗИ- О.З.” ЕАД удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******, е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане на сумата поради обстоятелството, че ищецът не е представил съобразно чл.390,ал.1 КЗ пред застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, доколкото обезщетението е определено за тотална щета на МПС.

В производството пред първоинстанционния съд е установено, че стойността, необходима за възстановяване на увредения л.а. “Мерцедес”, с рег. № ******* надвишава действителната му стойност, поради което и съдът е достигнал до извод, че е налице тотална щета на автомобила по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно чл.390,ал.1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съобразно установената съдебна практика, липсата на удостоверение по чл.390,ал.2 КЗ не се отразява на дължимостта на самото обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава, като в този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І Т.

О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І Т. О. и др.

Съгласно § 6, т. 18а от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „регистрация” е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Тази по съществото си строго административна дейност, се развива по правила, уредени в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Съобразно чл.2,ал.1 от Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи 3

(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти, а съгласно чл.22 регистрацията бива два вида – постоянна без срок на валидност и временна – с определен срок на валидност над 3 месеца.

Пред първоинстанционния съд е представено разрешение за временно движение на процесния “Мерцедес”, с рег. № ******* със срок на валидност до 05.09.2020 г., като по делото липсват доказателства, а и наведени твърдения, за извършена последваща регистрация на автомобила. Процесното ПТП е настъпило на 03.09.2020г., а на 04.09.2020 г. ищецът е подал уведомление за щета, на същата дата е извършен опис на щетите, като с писмо от 05.10.2020 г. застрахователят е отказал изплащане на З. обезщетение по причина, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията, не съответстват с установените факти. Или към датата на приключване на ликвидационната преписка разрешението за временно движение на процесния л.а. е било изтекло, с което и регистрацията се е прекратила автоматично. Когато разрешението за движение е издадено за определен период от време, не е необходими издаването на последващ акт от компетентните органи за прекратяване регистрацията на съответното МПС – същото настъпва по право. Връщането на табели с регистрационен номер е нормативно установено задължение на лицата съгласно чл.30,ал.1 от Наредбата, което обаче няма касателство със срока на издаденото административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение – аргумент за това е и предвидената в чл.11,ал.1 от Наредбата принудителна административна мярка и ангажиране на административна отговорност на водач при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност.

Систематичното тълкуване на визираните норми сочи на извод, че изискването на чл.390,ал.1 КЗ за представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство е приложимо само в случаите на постоянна регистрация на съответното МПС или на временна, чийто срок не е изтекъл към датата на приключване на ликвидационната преписка. При прекратена по право регистрация ползвателят на застрахователна услуга не разполага с обективна възможност да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Ето защо и в конкретния случай липсата на удостоверение за прекратяване на регистрацията няма значение за поставянето на застрахователя в забава, респ. за дължимостта на обезщетение за забава.

На следващо място, анализът на действащата нормативна уредба сочи на извод, че издаването на удостоверението чл.390,ал.1 КЗ е свързано с 4 предвиден сложен фактически състав от действия на застрахования и застрахователя. Изискването на чл.390,ал.1 КЗ е за представяне не просто на удостоверение за прекратяване на регистрацията, а на такова, в което изрично е посочено основанието – настъпила тотална щета. Легална дефиниция на понятието „тотална щета” се съдържа в чл.390,ал.2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, а стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.

Съгласно чл.18а, ал.7 от Наредбата /в редакцията й след 01.07.2019 г./ при прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 /със заявление на собственика/ на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд. Ето защо за прекратяване на регистрацията на МПС поради тотална щета е необходимо след подаване на уведомление за щета от застрахования, застрахователят да определи разходите за необходимия ремонт съгласно определения способ за обезщетяване и ако установи, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на МПС, да изпрати уведомление до компетентните органи чрез информационните системи на Гаранционния фонд, след което да „изиска” /т.е. да даде указания/ от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ. Едва след изпращане на такова уведомление и даване на указания, на застрахования може да бъде издадено удостоверение за прекратяване на регистрацията поради тотална щета, което той да депозира пред застрахователя.