Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 491 от 09.05.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6316/2021
Вид
Решение № 491
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Симона Пламенова Кирилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Перник, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720106316 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Й. П..

Ищецът твърди, че на 19.04.2011 г. праводателят му по договор за цесия – „Юробанк България“ АД и ответницата сключили договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата като кредитополучател паричен заем в размер на 1160 лв., която следвало да бъде върната на 84 месечни вноски, с краен падеж 19.04.2018 г.

Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за лихва. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил насрещните си задължения към Банката, като в негова тежест останало непогасено задължение в общ размер на 1578,47 лева, от които 1130,38 лв. главница и договорна лихва в размер на 448,09 лева. Ищецът извежда материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като цесионер по договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ АД на 18.01.2016 г., която се твърди, че била съобщена на длъжника от страна на цесионера като пълномощник на цедента.

За вземанията в общ размер 1578,47 лева ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4862/2021 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение от длъжника.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че С.П. дължи на ЕОС Матрикс сумата от 1130,38 лева главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендират се разноски. По отношение сумата от 448,09 лева – договорна лихва, за която е издадена заповед за 1 изпълнение, ищецът не поддържа заявеното, като в хода на процеса заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не депозира становище. Във възражението, депозирано по реда и в срока по чл. 414 ГПК е въвела правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.

За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В настоящия случай визираните в нормата на чл. 238 ГПК предпоставки са налице в кумулативна даденост: ищецът е направил искане за произнасяне с решение по реда на чл.

238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна документи (договор за потребителски кредит, погасителен план, договор за цесия и уведомление с обратна разписка) предявеният иск е вероятно основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер, съгласно списък по чл. 80 ГПК /25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски за заповедното производство – в размер на 75 лв. съобразно частта, за която исковете са предявени, доколкото извън предмета на настоящото производство е вземането за договорна лихва, като заповедта за изпълнение в тази част е обезсилена.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище/адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представляван от Р.И.М.-Т. – Управител, срещу С. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. *****, № *** вх. ***, че в отношенията между страните, че С.П. дължи на ЕОС Матрикс сумата от 1130,38 лева главница по Договор за потребителски кредит № **** от 19.04.2011 г. и договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4862/2021 г.

ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен съд-Перник в исковото производство.

ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен съд-Перник в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3