Решение № 106 от 30.05.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Русе, 30.05.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА, с участието на прокурора ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 102 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от И.С. Р.

– А. от гр.С. против Реше­ние № 19 от 03.02.2023г., постановено по АНД № 788 /2022 г. по описа на Районен съд С., с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6477454, издаден от ОД на МВР С., с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4, вр. чл. 182, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.

Ответната страна в производството, чрез процесуален представител, в подадени писмени бележки, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Становището на представителя на ОП –

Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да остане в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че административното нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.

4 от ЗДвП размер, като е обсъдено и мотивирано наличието на по-тежко квалифициращото обстоятелство повторност.

Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени.

При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.182, ал.4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нарушението е извършено извън населено място, по път |-7, км 18+512. Действащото общо ограничение от 90км/ч е отразено в съставения Протокол за използване на АТСС/л.8 НАХД 788/2022г. РС С./. Това обстоятелство/ограничението на скоростта/ е отразено и в разпечатката от видеоклипа, където е отбелязана лимитирана скорост 90км/ч. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните и приложени доказателства по делото /л.20 от НАХД 788/2022г. РС С./. При посочване на скоростта на движение на процесния автомобил коректно е приспаднат толеранса от предвидената допустима техническа грешка.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство /л.23 от НАХД788/2022г. РС С./, като съгласно чл.189, ал.

15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. От това доказателство е видно също, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 137 км/ч, при ограничение 90 км/ч. Няма спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателката. Нещо повече сама жалбоподателката в декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП не е оспорила пред компетентните органи факта, че е собственик и водач на посоченото в ел.фиш МПС със съответния рег.номер. Липсват данни жалбоподателката да е посочила различно лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил към датата и часа на констатираното нарушение.

Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Относно наличието на по-тежко квалифициращо обстоятелство повторност, посочено в ЕФ, пред въззивният съд са представени доказателства, доказващи наличието му, като е представен имено ЕФ, цитиран в атакувания повторен ЕФ, поради което неоснователни са доводите в касационната жалба за това, че не е налице хипотезата на чл.

189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Неоснователни са възраженията, с които се поставя под съмнение точната квалификация на нарушението. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд – С. е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР С. за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът Р Е Ш

И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Реше­ние № 19 от 03.02.2023г., постановено по АНД № 788 /2022 г. по описа на Районен съд С., с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6477454, издаден от ОД на МВР С..

ОСЪЖДА

И.С. Р. – А. от гр.С., да заплати на Областна дирекция на МВР - С. сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.