Решение № 261938 от 05.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, ………2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател:

Георги Иванов

Членове: Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №12270/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от И.Ц.Г. – взискател по изп.д. №20209190400278 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 23.09.2020 г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – запор върху вземанията на ответника по банковите му сметки в Република България.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на съдебния изпълнител е незаконосъобразно – длъжникът Посолство на Република И.в България не представлява държавно учреждение по смисъла на чл.519 и чл.520 ГПК и няма пречка срещу имуществото му да се насочи принудително изпълнение.

Ответникът по жалбата я оспорва, позовава се на предходно съдебно решение със същия предмет и между същите страни, постановено по жалба на взискателя срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие по предходно изпълнително производство, образувано по същия изпълнителен лист.

В мотивите си съдебният изпълнител се позовава на неприкосновенността на имуществото на дипломатическите и консулските служби, установена с чл.22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Въззивният съд намира следното:

Жалбата е допустима, насочена срещу отказ за извършване на изпълнителни действия, което е подлежащо на обжалване действие съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2019 г. за вземане на взискателя И.Ц.Г. срещу длъжника Посолство на Република И.за сумите: 1094,31 щатски долара – неплатено трудово възнаграждение, 1605 щатски долара – обезщетение за неизползван отпуск, 1605 щатски долара – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и лихви и разноски.

По повод молба от 21.07.2020 г. по посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. №20209190400278. С молба от 23.09.2020 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за открити банкови сметки на името на длъжника и да наложи запор на същите до размера на вземането по изпълнителното дело.

С разпореждане от 23.09.2020 г. молбата е оставена без уважение.

Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.519, ал.1 и чл.520, ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет. Съдебната практика (Определение № 2402 от 3.02.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1113/2014 г., Решение от 17.09.2019 г. по ч.гр.д. №8170/2019 г. на СГС, ГО и др.) приема, че посолствата представляват учреждения на съответната изпращаща държава, издръжката на които се осигурява от нейния бюджет, съобразно което и по силата на чл.519 ГПК принудително изпълнение върху вземанията по банковите им сметки е недопустимо. Това становище е изцяло съобразено със статута на постоянните дипломатически представителства съобразно ратифицираната от Република България Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Съдът изцяло споделя и съображенията, изложени в мотивите на съдебния изпълнител, основани на чл.22, т.3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, като нормата следва да се тълкува съобразно духа на Конвенцията и да се приеме, че неприкосновенността – и по-специално установеното в посочената правна норма право на имунитет от запор и изпълнителни действия, се разпростира както върху движимите вещи, намиращи се в помещенията на дипломатическото представителство, така и върху паричните средства, предназначени за осъществяване на дипломатически отношения. Отказът на съдебния изпълнител да насочи изпълнението срещу вземанията на длъжника от банковите му сметки е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата И.Ц.Г. – взискател по изп.д. №20209190400278 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 23.09.2020 г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – запор върху вземанията на ответника по банковите му сметки в Република България..

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.