Решение № 640 от 25.10.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Разград, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330101152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от О. К. М., с която са предявени обективно съединени искове срещу Районен съд – Тутракан за заплащане на сумите:

11 089,01 лв. , представляваща сбор от разликата между трудовото възнаграждение, дължимо по чл.218, ал.2 от ЗСВ основно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и начислените и заплатени на ищеца трудови възнаграждения /основно и допълнително/ за месеците юли, септември, октомври, ноември, декември 2021 година, април, май, юли, септември, октомври, ноември и декември 2022 година, януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023 година,.ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане;

1582,26 лв. лихва за забава върху горната сума от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до 01.03.2024 г.;

193,79 лв., дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за прослужен опит за периода м.юли 2021 г. – м.декември 2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане;

27,32 лв. лихва за забава върху горната сума от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до 01.03.2024 г.

Ищецът твърди, че е назначен като *********** в Районен съд – Тутракан от 02.07.2021 г., че за процесния период е получавал основно и допълнително трудово възнаграждение в максималния размер, посочен в Таблица №1 на ВСС за максималните размери на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, че така получените от него възнаграждения са били по-ниски от предвиденото в чл.218, ал.2 от ЗСВ възнаграждение за найниската съдийска длъжност /която е младши съдия/. Във вр. с втория иск твърди, че времето, в което е отслужвал наборната военна служба за период от девет месеца /от 23.09.2002 г. до 22.06.2003 г./, както и времето, в което е бил 1 съдружник в търговско дружество „Профидорс“ЕООД и се е осигурявал като такъв, следва да бъдат отчетени като професионален опит по друга специалност, както и че допълнителното възнаграждение за професионален опит следва да се начисли не само върху отслужените в съответната категория години, но и месеци и дни, при което процента на това възнаграждение следва да бъде 16,26%, а не определеното му от работодателя 12,5%.

Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни. Сочи, че ВСС е органът, който определя размерите на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, поради което ищецът би могъл да претендира вреди от бездействието на ВСС, поради което счита иска за недопустим. По същество счита първият от исковете за неоснователен, т.к.вземането за трудово възнаграждение за актуализирания размер по чл.218, ал.2 от ЗСВ възниква след произнасяне на ВСС. За втория главен иск сочи, че с Решение от 18.07.20007 г. на ВСС е определен процентът на допълнителното трудово възнаграждение за различните видове трудов стаж и професионален опит, като преди постъпването в органа на съдебната власт административният ръководител преценява характера на изпълняваната длъжност или професия до този момент и тази преценка е извършена с акт №3/02.07.2021 г. за заемане на длъжността от ищеца. Счита, че този акт има характера на административен акт и след като не е обжалван в съответния срок е влязъл в сила, като сочи, че ищецът е поискал преизчисляване на размера на определеното допълнително възнаграждение, което искане адм. ръководител е оставил без уважение.

Непосредствено преди първото по делото о.с.з. ищецът е депозирал инцидентен установителен иск за установяване спрямо ответника на правото му да получава допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 16,26% към 02.07.2021 г. /датата на постъпване на същия като съдия в РС –Тутракан/, от които 8,13% за работа извън органите на съдебната власт и по друга специалност от които 8 години, 1 месец и 18 дни/, 2,63% за работа на сходна длъжност /1 година, 9 месеца и 0 дни/ и 5,50 % в органите на съдебна власт /2 години, 9 месеца и 1 ден/. Така предявениет иск е допустим в размера над 12,5 % възнаграждение по чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата до размера на 16,26 %.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е *********** в РС – Тутракан от 02.07.2021 г. , като за такъв е назначен с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол №26 от 29.06.2021 г. – т.10 При встъпването си в длъжност на тази дата той е подписал изготвеният от администрацията на РС –Тутракан Акт за заемане на длъжност №3/02.07.2021 г. В акта е записано, че към 02.07.2021 г. ищецът има 11 години, 11 месеца и 22 дни общ трудов стаж, от които 4 години, 6 месеца и 1 дни юридически стаж.

Определеното му основно месечно трудово възнаграждение е 2 949 лв., а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 12,50% - 368,63 лв.

В същия акт е записан зачетения придобит трудов стаж и професионален опит съответно:

Извън органите на съдебната власт

7 години, 01 месец и 21 дни – по 1% за всяка календарна година, отработена на друга длъжност – 7%

1 година и 9 месеца - по 1,5% за всяка година, отработена на сходна длъжност 2

– 1,50%

В орган на съдебна власт

2 години, 9 месеца и 1 дни – по 2% за всяка година – 4,00% На 19.07.2021 г. ищецът е заявил писмено пред административния ръководител на РС – Тутракан, че счита че времето в което е бил на наборна военна служба – от 23.09.2020 г. до 22.06.2023 г. би следвало да му се зачита за трудов стаж и/или професионален опит извън органите на съдебната власт и по друга специалност, както и времето от 20.09.2010 г. до 17.12.2010 г. , през което е извършвал трудова дейност като съдружник в търговско дружество и е внасял осигурителни вноски в съответните фондове на общественото осигуряване и е поставил въпроса дали не следва като професионален опит да се зачита целия стаж, в т.ч. и месеците и дните. За установяването на тези обстоятелства по делото ищецът е представил военна книжка и осигурителна книжка.

В служебна бележка от 19.08.2024 г. /л.23/ РС – Тутракан е удостоверил изплатените на ищеца брутни трудови възнаграждения, а в приложените фишове е видно, че на ищеца е изплащано основно трудово възнаграждение в размерите, посочени в Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии прокурори и следователи, а именно 2 949 лв. за периода юли - декември 2021 г. , 3244 лв. за периода януари 2022 г. - м.март 2023 г. и 3731 лв. за периода м.април 2023 г. – м. декември 2023 г. През м.декември 2021 г. и 2022 г. на ищеца са изплатени съответно 4423,50 лв. и 2270,80 лв. като целеви награди.

Съответно за времето от м. юли 2021 г. до м. септември 2021 г. вкл. допълнителното възнаграждение за стаж е изчислено като 12,5% от основното трудово възнаграждение, за периода – м.октомври 2021 г. – м. септември 2022 г. вкл. – 14,5%; за периода от м.октомври 2022 г. до м. септември 2023 г. вкл. – 16,5%; от м. октомври 2023 г. – 18,5%.

Видно от представената справка от Националния статистически институт съответно за 2021 г. средната заплата в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата е: за м.януари – 1544 лв.; за м.февруари – 1466 лв., за м. март – 1470 лв.; за м.април – 1625 лв., за м. май – 1563 лв.; за м.юни – 1488 лв.; за м.юли – 1626 лв.; за м.август – 1446 лв.; за м. септември – 1544 лв.; за м. октомври – 1794 лв.; за м.ноември – 1555 лв.; за м.декември – 1797 лв.

За 2022 г. тези суми са: за м.януари – 1561 лв.; за м.февруари – 1442 лв., за м. март – 1491 лв.; за м.април – 1814 лв., за м. май – 1685 лв.; за м.юни – 1613 лв.; за м.юли – 1872 лв.; за м.август – 1614 лв.; за м. септември – 1763 лв.; за м. октомври – 2091 лв.; за м.ноември – 1777 лв.; за м.декември – 2041 лв.

За 2023 г. тези суми са: за м.януари – 1847 лв.; за м.февруари – 1693 лв., за м. март – 1721 лв.; за м.април – 1942 лв., за м. май – 1797 лв.; за м.юни – 1727 лв.; за м.юли – 1943 лв.; за м.август – 1910 лв.; за м. септември – 2209 лв.; за м. октомври – 2404 лв.; за м.ноември – 2094 лв.; за м.декември – 2279 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 11 089,01 лв., претендирана като разликата между трудовото възнаграждение, дължимо по чл.218, ал.2 от ЗСВ основно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и начислените и заплатени на ищеца трудови възнаграждения /основно и допълнително/ за месеците юли, септември, октомври, ноември, декември 2021 година, април, май, юли, септември, 3 октомври, ноември и декември 2022 година, януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023 година Съдът намира за основателен. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ сочи, че основното месечно възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Няма спор, че размерът на основното месечно възнаграждение на магистратите, заемащи длъжност "съдия" в районен съд, е в правомощията на пленума на ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Следователно основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл.218, ал.2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ.

През процесния период ищецът не е заемал най-ниската магистратска длъжност, но въпреки това неговото възнаграждение през месеците, посочени в исковата молба е било под този двоен размер на средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера.

Действително, това платено възнаграждение е било в размера, определен от ВСС за заемащите длъжността съдия в районен съд, но така определения размер /записан в Таблица №1, издадена от ВСС на осн. чл.218, ал.3 от ЗСВ/ не може да бъде под законово определения такъв., т.к. делегираната компетентност на Пленума на ВСС при определяне възнагражденията за длъжностите в съдебната власт, с изключение на длъжностите посочени в ал. 1 и 2 от същия член следва да се упражнява в рамките на разписаното в закона.

Същевременно не е в компетенциите на председателя на Районен съд – Тутракан като административен ръководител да заплати по-високо възнаграждение. Независимо обаче, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, Районен съд – Тутракан е надлежен ответник по делото, тъй като има качеството на работодател на ищеца по аргумент на чл.61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл.229 от ЗСВ и пар.1 т.1 от ДР на КТ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд и макар правоотношението между магистрата и съответния орган на съдебна власт да е специфично, различаващо се както от трудовото, така и от служебното правоотношение, магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт съгласно чл.161 от ЗСВ и този съдебен орган има задължение да заплаща трудовото им възнаграждение, а не органът по назначаването – ВСС.

С оглед на така предявения иск и след проверка на изходните данни, ползвани от ищеца в таблицата, инкорпорирана в исковата молба и направените в същата изчисления, Съдът установи, че тази разлика е именно посочената от него 11 089,01 лв.

В тази сума ищецът е включил и доплащане за допълнителното трудово възнаграждение – целева награда, което му е изплатено въз основа на решение на ВСС през м.декември 2021 г. и 2022 г. Тези доплащания се претендират в размер на 241,50 лв. и 217 лв. или общо 458,50 лв.