Решение № 222 от 23.12.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Харманли, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245630100636 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** двамата съпрузи от ****,чрез пълномощника им адв.С. М. от АКХасково.

Обстоятелства, на които ищците основават претендираното право и предявения иск:

Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /седемедесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и три точка четиристотин двадесет и пет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 573 кв.м. с предназначение на територията:“земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1112. при граници на поземления имот: ***, ***, *** и *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***

/седемедесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и три точка четиристотин тридесет и седем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 759 кв.м. с предназначение на територията:земеделска, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1110, при граници на поземления имот: ***. ***, ***, ***,

*** и ***.

Посочва се, че недвижимите имоти са били владяни от ищците,след покупка през 1974 г.

Правният си интерес от предявяването на иска ищците извеждат от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на 1 гр. Харманли. Молят,да бъде установено по отношение на ответника правото им на собственост върху поземлените имоти описани по-горе на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Претендират се присъждане на разноски сторени в производството.

Ищците посочват, че при справка установили, че процесните имоти били записани като собственост на ответника — О., което пораждало правния им интерес от предявяване на настоящата искова претенция, че са собственици на имотите, които владеели дълги години и считали за свои. Поради това молят да се постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на О., че ищците - П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** двамата съпрузи от **** са собственици по давностно владение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № *** но Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 573 кв.м. с предназначение на територията:“земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1 112. при граници на поземления имот: ***, ***, *** и *** и Поземлен имот с идентификатор № *** по

Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 759 кв.м. с предназначение на територията:земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1 110, при граници на поземления имот: ***.

***, ***, ***, *** и ***.

Молят, да се присъдят разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника О..

В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.М. поддържат иска и молят за уважаването му като основателен и доказан.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.Излага твърдения в тази насока.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки). Подадената искова молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представените:

Скица №15-572067 от 05.06.2024г. на СГКК-Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.Харманли, местност „Старите лозя“ с площ от 759 квадратни метра, Скица №15572063 от 05.06.2024г.. на СГКК-Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.Харманли, местност „Старите лозя“ с площ от 573 квадратни метра, като собственик на имотите е записан О.-ответник по делото.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. К. и Николай ТЕ. се установява, че процесните имоти, находящи се в землището на гр.Харманли, били купени от ищците.Свидетеля ТЕ.,твърди,че от 1975г. знае имота,че е собственост на ищците.Ходил там да бере череши.Имало лозе.Описва местонахождението на имота и границите.Ищците имали вила срещу процесните поземлени имоти.Мястото било оградено с колчета и тел.От няколко години свидетеля не пътувал към с.Иваново и не 2 минавал покрай мястото.Мисли ,че от две .три години не се обработва.

Свидетеля К. познава имота и описва местонахождението му.Знае ,че ищците обработват имотите повече от 40-50 години и срещу процесните имоти имали вила.

Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените Скици на СГКК-Хасково и възраженията от ответника в становището по делото.

По делото е прието заключение от вещото лице инж.Д. К..Според него процесните имоти не са били обект на реституционна процедура,не се били отнемани и не са били заявявани за възстановяване,не са били одържавявани и отчуждавани и съответно възстановявани.В списъка на имотите ,предоставени за ползване /разписния лист/ към Плана за новообразуваните имоти за собственик е вписана О..В съдебно заседание заявява,че първия план за тези имоти е от 2004г. и оттогава има данни за имота.Запознат е и с топографски карти изработени в периода 1950-1960г.,но те давали сведение за ралеф,насъждения,но липсвали данни за собственост.Съда е приел заключението като обективно,безпристрастно и компетентно.

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорните имоти, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовават –придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение.

В тази насока не са представяни доказателства,както и ,че имотите са били одържавявани по реда на чл.12 ЗСГ,нито да са земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн.

ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че 3 е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.

19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установят обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.

В тежест на ответника бе да докаже своето основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, каквито доказателства не бяха ангажирани по делото.

По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същите са запазили статута си на частна собственост и са владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).