Решение № 934 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100603836 по описа за 2023 година Производството е по чл.250,ал.4 от НПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от И. К. Р., частен тъжител срещу протоколно определение от 03.05.2023 година, постановено по НЧХ дело № 6303/2021 година, по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК .

В съдебно заседание „по същество“ се яви единствено защитникът на подсъдимата в наказателното частен характер производство М. В. и релевира обстойни и подробни съображения защо счита жалбата за неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, доколкото е подадена в срок от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, въззивният състав намира жалбата за основателна.

Фактите, имащи значение за правилното решение на този спор са следните:

С Частна тъжба, вх. № 92, депозирана пред Софийски районен съд от И.

К. Р. на 22.11.2021 година е повдигнато обвинение срещу М. Ж. В. за престъпление по чл.130,ал.1 от НК.

Образувано е НЧХ дело № 6303/2021 година, по описа на Софийски 1 районен съд.

С Разпореждане от 13.07.2022 година № 7762, съдия-докладчикът от Софийски районен съд е указал на тъжителката да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на процесуалния кодекс.

С тъжба-уточнение, на 10.08.2022 година, тъжителката е изправила констатираните от съда нередовности.

С Разпореждане № 13967 от 11.12.2022 година, съдът е внесъл делото в открито съдебно заседание, насрочвайки го за 13.01.2023 година.

По делото са проведени пет съдебни заседания, /13.01., 21.02., 06.03., 30.03. и 03.05.2023 година/.

На последното съдебно заседание, това на 03.05.2023 година, видно от протокола, изготвен от него, частната тъжителка И. К. Р. не се е явила.

Не се е явила и упълномощената и защитничка адвокат М. Ж. В..

Съдът в това съдебно заседание е докладвал постъпила по делото на 02.05.2023 година писмена молба от частния тъжител Р., с която тя е заявила, че оттегля пълномощията си от адвокат Д.. Със същата молба Р. е заявила и невъзможност да се яви в откритото съдебно заседание, за което е представила и болничен лист, удостоверяващ временна нетрудоспособност до 05.05.2023 година, включително.

Съдът е приел, че тъжителката с поведението си „злоупотребява с процесуални права“, доколкото тя не е удостоверила по надлежния ред невъзможността си да се яви в открито съдебно заседание. Поради това и районният съд е приел, че са налице основанията на чл.24,ал.5,т.5 от НПК и на това основание е прекратил съдебното производство.

Именно това определение на Софийски районен съд е подложено на обжалване в настоящото въззивно производство.

Въззивният състав, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото, фактите, описани по-горе и закона, намира за установено от правна страна следното:

Два са основните спорни въпроса за решаване в това производство:

Налице ли е надлежно установяване наличието на временна нетрудоспособност, представляваща обективна пречка за неявяване в открито съдебно заседание, доколкото представения пред първата инстанция болничен лист не отговаря от формална страна на Наредба за медицинските експертизи.

Налице ли е надлежно установяване наличието на временна нетрудоспособност, представляваща обективна пречка за неявяване в открито съдебно заседание, доколкото според защитата на подсъдимата болничният лист представлява документ с невярно съдържание, тъй като е издаден без да бъде извършен личен преглед на тъжителката.

За да даде отговор на двата въпроса, въззивният съд следва да анализира, както формалната, така и доказателствената стойност на 2 процесния болничен лист, така и да направи анализ на доказателствата, свързани и касаещи издаването му.

Пред първоинстанционния съд е било представено по електронен път копие на болничен лист № Е 20230623607. Видно от отразеното в него, тъжителката И. Р. е била във временна нетрудоспособност за периода от 02.05.2023 година до 05.05.2023 година, поради заболяване „вирусна инфекция – неопределена“.

Няма никакво съмнение, че приложения болничен лист не отговаря на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза, определяща вида на документа, който следва да бъде издаден, за да удостовери наличието на основателна причина за неявяване на лицето пред съд или пред орган на досъдебното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

По този начин с болничният лист лицето, възпрепятствано да присъства в съдебно заседание следва да приложи и Медицинско удостоверение, в което изрично да е посочено, че заболяването не позволява на лицето да се яви пред разследващи органи или органите на съдебната власт. Като допълнителна гаранция законодателят е приел, че въпросното медицинско удостоверение следва да бъде издадено не от един лекар, а от лекарска комисия, разчитайки, че това би създало повече пречки пред недобросъвестното лице, решило неоснователно да отлага и бави хода на делото.

Процесуална предпоставка за приложение на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е редовно призоваване на частния тъжител, който въпреки това и без уважителни причини не се е явил на заседанието, за което е бил призован.

Същността на посоченото основание за прекратяване на наказателното производство е съобразена с характера на делата от частен характер, които зависят от волята на частния тъжител. Решението, дали да бъде образувано наказателно производство, респективно да бъде поддържано обвинението пред съда с цел ангажиране на наказателната отговорност на конкретно лице или образуваното вече производство да бъде прекратено, по делата от частен характер е възложено изцяло на пострадалото от деянието лице. Поради това 3 в НПК са предвидени освен хипотези на изричен отказ от продължаване на производството като оттегляне на тъжба, така и мълчалив такъв, какъвто именно е визиран в разпоредбата на чл.24, ал.

5, т. 5 от НПК. Посоченото основание за прекратяване на наказателното производство предполага дезинтересираност на частния тъжител от продължаване на образуваното по негова инициатива наказателно производство, въз основа на което съдът е оправомощен да прекрати производството. В конкретният случай, липсват доказателства, от които да може да бъде направен извод именно за дезинтересиране от процеса на частната тъжителка Р.. Когато се коментира процесуалната стойност на един медицински документ и по конкретно процесуалната стойност на един несъобразен с посочената наредба такъв, но иначе удостоверяващ наличие на временна нетрудоспособност на лицето следва да се прави ясно разграничение между различните процесуални действия, за които той се употребява. Действително, документа не отговаря на формалните изисквания на Наредбата и той не е изначално годен да обективира безусловното и непредполагащо санкция отлагане на делото, т.е. оправдаване на неявяването, но той не изключва екс леге самия факт на налична временна нетрудоспособност, т.е. факта на възникнало внезапно заболяване, което фактически пречи на лицето да участва лично в производството.

Прекратяване на производството при условията на чл.24,ал.5,т.5 НПК поради непредставяне на документите в необходимия вид не може да се приравни на „неявяване в съдебно заседание без уважителна причина“. Тъй като „уважителна причина“ е налице и тя е заболяването на тъжителката. А доказателства за това, въззивният съд намира не само в коментирания и оспорен болничен лист, а и в събраните допълнителни писмени документи от въззивната инстанция – Справка от ДКЦ „Чайка“ ЕООД Варна, копие на медицинско удостоверение от 17.05.2023 година, копие на амбулаторен лист от 02.05.2023 година и копие на амбулаторен лист от 17.05.2023 година. Тези документи, първични и официални писмени такива, доказват, че тъжителката към датата на съдебното заседание е страдала от инфекциозно заболяване, което е представлявало обективна пречка за явяване в откритото съдебно заседание, т.е. доказват наличието на уважителна причина за неявяване, което автоматично изключва основанието на чл.24,ал.5,т.5 от НПК. Апропо, наличието на това основание е било известно на съда при постановяване на прекратителното определение, от което и следва, че произнасянето му в този смисъл е било незаконосъобразно и при наличните към 03.05.2023 година доказателства.

По отношение на втория спорен въпрос: „Налице ли е надлежно установяване наличието на временна нетрудоспособност, представляваща обективна пречка за неявяване в открито съдебно заседание, доколкото според защитата на подсъдимата болничният лист представлява документ с невярно съдържание, тъй като е издаден без да бъде извършен личен преглед на тъжителката?“, съдът даде отчасти отговор. Приложените официални писмени документи - справка от ДКЦ „Чайка“ ЕООД Варна, копие на 4 медицинско удостоверение от 17.05.2023 година, копие на амбулаторен лист от 02.05.2023 година и копие на амбулаторен лист от 17.05.2023 година доказват, че здравословното състояние на тъжителката И. Р. към 03.05.2023 година е установено по надлежния ред и оспорения болничен лист удостоверява правдиво наличието към онзи момент на влошено здравословно състояние. Обстоятелството, че медицинското удостоверение по отношение на възможността за явяване пред разследващите органи и органите на съдебната власт, изх № 311 е издадено едва на 17.05.2023 година не „убива“ доказателствената му тежест, досежно отразеното в него обстоятелство – че към 03.05.2023 година състоянието на пациента И. Р. не е позволявало та дя се яви в съдебна зала.

В допълнение, следва да се отбележат още два факта:

1. Към датата на откритото съдебно заседание на 03.05.2023 година, тъжителката И. Р. не е била представлявана от процесуален представител, тъй като тя вече е била оттеглила пълномощията си от адвокат Ж. Д.. Обстоятелството, че между датата на съдебното заседание и оттеглянето на пълномощното има почти месец и че за този месец Р. е могла да си упълномощи защитник не може да й се вмени в някаква процесуална вина, тъй като това дали да бъде представляван един тъжител в съдебното производство или не е негово право, не и задължение.

2. „Незнанието на закона не оневинява“, но трябва да се отдаде дължимото и на факта, че самото издаване на един медицински документ е на първо място в правомощията, а е и задължение на съответното медицинско лице, поради което и прекалено ще е да се търси вина у самия пациент в неточното оформяне на такъв документ, или както е в случая в неизползването на коректната негова форма.

В обобщение, въззивният съд счита, че поведението на частния тъжител сочи, че не се е бил дезинтересирал от изхода на делото и неявяването му в съдебното заседание на 03.05.2023 година, при наличието на обективни причини за това не е било основание за прекратяване на производството.

В този смисъл, атакуваното определение на Софийски районен съд се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 03.05.2023 година, постановено по НЧХ дело № 6303/2021 година, по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК .