Определение № 47910 от 25.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47910 гр. София, 25.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110164118 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ********, уточнена с молба от дата 15.11.2024 г. на ********* срещу *********, за признаване за установено, че ********* дължи на ********* сумата от 4917 лв., представляваща неплатена цена за доставена питейна вода до имот, находящ се на адрес: **********, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 24.04.2024 г. по ч.гр.д. № ********

При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130 ГПК, съдът намира следното:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася 1 по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай съдът намира, че не съществува идентитет между част от претендираната сума срещу ответника в настоящото производство с тази по издадената заповед за изпълнение, поради следните съображения.

Със Заповед № ******* по ч.гр.д. № ******** ответникът – длъжник ********* е осъден да заплати на ищеца - заявител потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес от 04.02.2012 г. до 13.12.2022 г. в размер на 2 458,50 лв., ведно със законна лихва за периода от 09.04.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 49,17лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лв., съобразно заявената в заявлението разделна отговорност с другия (не възразил длъжник) – ********

С исковата молба се претендира установяване на вземане срещу възразилия длъжник и ответник ********* в размер, по-голям от този по издадената заповед за изпълнение, а именно 4917 лв.

Ето защо съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим В ЧАСТТА за сумата НАД 2 458,50 лв. , доколкото липсва издадена заповед за изпълнение за такава сума.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № ********, уточнена с молба от дата 15.11.2024 г. на ********* срещу *********, В ЧАСТТА за признаване за установено, че ********* дължи на ********* сумата НАД 2 458,50 лв. ДО 4917 лв., представляваща неплатена цена за доставена питейна вода до имот, находящ се на адрес: **********, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 24.04.2024 г. по ч.гр.д. № ********

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 64118/2024 г. по описа на СРС, 157 св в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2