Решение № 217 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Търговско дело № 20252100900479 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК 102820795, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1, представлявано от управителя Надя Вечеславова Желева, съдебен адрес в гр.София, ул.“Цар Шишман“ №5, вх.А, ет.1, надпартерен, чрез адв.С.Хинков, против „Агропромхим“ ООД, ЕИК 206511579, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26А, ет.3, представлявано от управителя Георги Йорданов Георгиев, съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“Скайлер“ №3, ет.1, чрез адв.М.Желева, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 48 317,40 лева, включваща главница и лихви, както следва:

-главница в размер на 5040 лева с ДДС, дължима по фактура №7010/28.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 1854,07 лева за периода 08.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума,

-главница в размер на 12 853,92 лева с ДДС, дължима по фактура №7023/31.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 4704,12 лева за периода 14.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума,

-главница в размер на 14 376,48 лева с ДДС, дължима по фактура №7024/31.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 5261,31 лева за периода148.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на 1 дължимата сума,

-главница в размер на 3127,56 лева с ДДС, дължима по фактура №7088/17.05.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 1099,94 лева за периода 29.05.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че между страните са съществували търговски отношения, които се изразяват в доставка и продажба на амониев сулфат от „Крис Трейд 2000“ ЕООД на „Агропромхим“ ООД. За тези сделки ищецът издал фактури, задълженията по част от които са изплатени от ответника, като по две от фактурите са останали неизплатени задължения за продадения и доставен амониев сулфат на ответното дружество, а по други две фактури са останали изцяло неизплатени задължения на ответника. Заявява се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 48 317,40 лева, включваща главница и лихви, както следва:главница в размер на 5040 лева с ДДС – главница по фактура №7010/28.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 1854,07 лева за периода 08.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, главница в размер на 12 853,92 лева с ДДС – главница по фактура №7023/31.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 4704,12 лева за периода 14.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, главница в размер на 14 376,48 лева с ДДС – главница по фактура №7024/31.03.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 5261,31 лева за периода148.04.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, главница в размер на 3127,56 лева с ДДС – главница по фактура №7088/17.05.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 1099,94 лева за периода 29.05.2023 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Твърди се, че описаните фактури са редовно осчетоводени от ищеца и записани в дневника му за продажби, както и че са осчетоводени от ответника. Ищецът твърди, че е заплатил дължимия ДДС по издадените фактури и се позовава на чл.86 от ЗЗД относно дължимото му обезщетение за забава.

В подкрепа на исковете ищецът ангажира доказателства, претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на сключен между страните договор и твърди, че по нито една от фактурите не е имало реална сделка, не са получавани стоки и фактурите са фиктивни. Оспорва да е получавал от ищеца стока на склад през м.май 2023 г. и твърди, че представената от ищеца фактура №7088/17.05.2023 г. за 3127,56 лева за стоков влог и съхранение на амониев сулфат въобще не съществува в книжата му, не е отразена никъде и няма реална сделка по нея. Оспорва да е получал от ищеца амониевия сулфат, описан във фактурите, по които е 2 съдебната претенция. Ответникът твърди, че през 2023 г. е извършвал продажби и услуги за ищеца, за което са издадени фактури с №№108/07.03.2023 г. за амониев сулфат, №109/07.03.2023 г. за амониев сулфат и №110/07.03.2023 г. за склад, с обща стойност 53 424 лева, които са заплатени по банков път и по които е имало реална сделка. Посочено от ответника е и това, че в началото на 2025 г. е била извършена проверка от НАП, при която е установено, че през м.март 2023 г. ищецът издал на ответника 20 фактури на обща стойност 297 777,89 лева, за повечето от които впоследствие издал кредитни известия от м.септември 2023 г. Изключение са процесните фактури.

Ответникът твърди, че тези известия не са отразени в счетоводството му.

Наложило се да възстанови ДДС в размер на 21 068,38 лева и да заплати лихва върху данъка в размер на 4050,61 лева, както и да доплати корпоративен данък заради промяната в данъчната основа на дружеството през 2023 г., преизчислена на база кредитните известия. Оспорва твърдението на ищеца, че фактурите са изпращани на електронна поща [email protected] и твърди, че не му е известна принадлежността й.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която изцяло поддържа твърденията и исканията, изложени в исковата молба. Твърди, че договорът с предмет 1500 метрични тона амониев сулфат е сключен между страните на 07.02.2023 г., както и че количеството което ищецът е продал на ответника е натоварено на кораб „MV ANNAPURNA“, акостирал на пристанище Бургас, а ищцовото дружество като вносител на стоката, е обмитил и освободил същата на 23.02.2023 г., от който момент започва поетапната продажба на стока от ищеца на ответника, като всяка една отделна продажба е обективирана в отделна фактура, издадена от ищеца, с получател ответника. Ответникът е приемал стоката от самия кораб, след което е откарвал приетата стока в свой склад. Твърди, че в периода 27.02.2023 г. – 30.09.2023 г. са издадени от ответника 37 на брой фактури и кредитни известия, последните от които са 9, както и че от издадените 28 фактури, 22 са за продажба на амониев сулфат и 6 – за съпътстващи продажбите услуги. Тези 22 на брой фактури обективират общо 22 отделни продажби в рамките на процесния договор, като ответникът е натоварвал на стоките на свои превозни средства, след което е откарвал същите в свой склад. 6-те фактури за услуги са свързани с изпълнението на договора и обективират различни услуги, които ищцовото дружество е изпълнило в полза на ответника или съответно е заплатило на трети лаца в полза на ответното дружество (превоз, складиране, мерене и др.). Оспорва твърдението на ответника, че лицето С. О. е бил управител и/или съдружник на ищеца, нито негов служител, както и че ищецът е обслужван счетоводно от „Активи консулт“ ЕООД. Ангажира нови доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа становището си за неоснователност на предявените искове.

Оспорва автентичността на представения договор от 07.02.2023 г., като твърди че е антидатиран. Поддържа твърдението си, че между страните няма подписан договор и по нито една от процесните фактури не е имало реална 3 сделка и стоки не са получавани. Оспорва автентичността на представените от ищеца експедиционни бележки, като ги счита за неистински или касаещи други стоки и взаимоотношения. Ангажира допълнителни доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 от ТЗ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представено заверено копие на договор от 07.02.2023 г., от съдържанието на което се установява, че между страните е бил подписан договор за продажба на 1500 мт (+-10%) амониев сулфат, при цена на метричен тон - 610 лева без ДДС от склад на продавача.

С протоколно определение от 07.05.2026 г. и на основание чл.183 от ГПК ищецът бе задължен да представи договора в оригинал, но до приключване на съдебното дирене същият не стори това, поради което съдът не цени представеното копие като надлежно доказателство.

Като писмени доказателства по делото са приети фактури с №№7010/28.03.2023 г. на стойност 5040 лева с ДДС, №7023/31.03.2023 г. на стойност 12 853,92 лева с ДДС, придружена с експедиционна бележка от 31.03.2023 г. и кантарна бележка –Везна А, пореден №43453/31.03.2023 г., издадени от Пристанище Бургас, №7024/31.03.2023 г. на стойност 14376,48 лева с ДДС, придружена с експедиционна бележка от 31.03.2023 г. и кантарна бележка – Везна А, пореден №43454/31.03.2023 г., издадени от Пристанище Бургас и №7088/17.05.2023 г. на стойност 3127,56 лева с ДДС. Видно от съдържанието им, издател по всички фактури е ищцовото дружество, а ответникът „Агропромхим“ ООД е техен получател. Фактурите са издадени за такса услуга, амониев сулфат и стоков влог Изток, съгласно Протокол №7/01.05.2023 г. до 15.05.2023 г. Протоколът също е приобщен към доказателствения материал по делото, а от съдържанието му се установява извършено от Пристанище Бургас, Дирекция „Експлоатация“ измерване на складови площи в терминал „ГТ „Изток“ – III и IV район на фирма „Крис Трейд“ ЕООД, при което е констатиран товар – амониев сулфат, вид склад – закрит, транспортно средство – м/к ANNAPURNA р.17.02.2023 г., като за всеки ден от периода 01.05.2023 г. – 15.05.2023 г. е измерена площ в размер на 540 кв.м. и определена такса в размер на 88,84 Евро. Въз основа на съставения протокол от „Пристанище Бургас“ ЕАД е издадена на „Крис Трейд 2000“ ЕООД фактура №192584/16.05.2023 г. на стойност 3127,56 лева. Същата е префактурирана на ответника под №7088/17.05.2023 г.

По делото е назначена и извършена ССчЕ, вещото лице по която дава заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и според което за периода м.февруари 2023 г. до м.май 2023 г. включително, от ищеца са издадени 28 броя фактури на клиент „Агропромхим“ ООД, чиято обща стойност е 400 648,90 лева с еврова равностойност 204 848,53 Евро, в това число 22 броя фактури с предмет „Амониев сулфат“, общо 475,36 тона на обща стойност 347 963,52 лева с еврова равностойност 177 910,92 Евро и 6 4 броя фактури за услуги на обща стойност 52 685,38 лева с еврова равностойност 26 937,61 Евро. Видно от заключението, всички фактури са включени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Крис Трейд 2000“ ЕООД през месеците, през които са издадени, като е спазен принципа за текущо начисляване и фактурите участват в подадените справки-декларации за съответния месец и съответно във формирането на „Резултат за периода“. Пак от заключението става ясно и това, че фактурите намират отражение и в дневниците за покупки по ДДС на ответника за периода, за който са издадени с изключение на фактури с №№№7055/30.04.2023 г. на стойност 3342,36 лева, която е включена в дневник покупки по ДДС на „Агропромхим“ ООД през м.май 2023 г. и фактура №7088/17.05.2023 г. на стойност 3127,56 лева, която не е осчетоводена от „Агропромхим“ ООД и не попада в дневника за покупки по ДДС. На вещото лице е била представена от ответника Аналитична счетоводна справка за продажби 2023 г., изготвена и подписана от счетоводител, според която по сметка 401 „Доставчици“ са включени и осчетоводени 27 броя фактури за периода м.февруари 2023 г. – м.май 2023 г. на обща стойност 397 521,34 лева, като сред тях не фигурира фактура №7088/17.05.2023 г. Видно от заключението, ответникът е извършил плащания по банков път на 12 броя фактури на обща стойност 192 896,64 лева. През м.септември 2023 г. са издадени 9 броя кредитни известия на обща стойност 127 836,48 лева, а неплатени са фактури с №№7023/31.03.2023 г., по която е налице остатък в размер на 12 853,92 лева и №7024/31.03.2023 г. По 6 броя фактури за услуги на обща стойност 52 685,38 лева, платени по банков път са 4 броя фактури на обща стойност 44 517,82 лева и е налице остатък по 2 броя фактури с №№7010/24.03.2023 г. и 7088/17.05.2023 г. на обща стойност 80 167,56 лева.