Решение № 1462 от 17.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110109103 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „В. ****“ ООД твърди, че ответникът Г. К. А., в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. *******, абонатен № *******, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.

На 13.05.2021 г. от страните бил подписан споразумителен протокол за разсрочено плащане на задълженията за ползвани и неплатени ВиК услуги, но ответницата не изпълнила задълженията си по споразумението.

Поради неплащане на дължими суми, ищецът е подал заявление и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 2943.54 лева, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер ******* за периода от 21.06.2018 г. до 20.02.2025 г., за обект, находящ се в гр. *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1351.79 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 24.08.2018 г. до 25.02.2025 г.

Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е оспорил част от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно 1 начислената главница за периода от 21.06.2018 г. до 20.09.2021 г., както и начисленото обезщетение за забава върху същата. Сочи, че след издаване на заповедта за изпълнение е извършено частично погасяване на оспорените вземания, поради което предмет на предявените искове се явява непогасената част.

Сочи, че претендираната главница е начислена служебно поради неизпълнение на задължението на ответника да осигури индивидуален водомер в жилището.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1) сумата от 1086.46 евро, представляваща равностойността на 2124.93 лева – дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 19.07.2018 г. до 20.09.2021 г., за имот, находящ се в гр. *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 625.41 евро, представляваща равностойността на 1223.19 лева – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 22.09.2018 г. до 25.02.2025 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***/2025 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва същите и поддържа направеното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № *** по описа за 2025 г. на ВРС, 18 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу дължимостта на част от вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, като в законоустановения преклузивен срок заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК за оспорените вземания. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът се явява 2 потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление; 2) наличието на предпоставките за служебно начисляване на процесното количество вода и извършването му в съответствие с реда, предвиден в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. ****“ ООД, одобрени и обнародвани по надлежния ред.

Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно отношение между тях. Ответникът не оспорва и начина на начисляване на претендираните суми за потребени ВиК услуги за процесния период. В този смисъл е изричното изявление на процесуалния му представител, извършено в първото по делото заседание. В случая спорът е съсредоточен върху въпроса погасени ли са по давност претендираните вземания.

Своевременно, още в рамките на заповедното производство, ответникът е направил възражение за погасяване по давност на задълженията по процесните фактури.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането, предмет на настоящото дело, а именно – цена на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, съставлява периодично плащане по смисъла на цитираната разпоредба от ЗЗД, поради което се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД началото на давностния срок съвпада с деня, в който е настъпила изискуемостта на вземането. Задължението на абоната за заплащане на предоставените услуги е станало изискуемо с изтичане на 30дневния срок от издаване на фактурата за съответния месец - арг. от чл. 33, ал.

1 и ал. 2 от ОУ.

Предмет на делото са вземания по фактури, издадени в периода от 23.08.2018 г. до 24.09.2021 г., падежът на които е настъпил съответно в периода от 23.09.2018 г. до 24.10.2021 г. Към писмените доказателства по делото е приобщен споразумителен протокол от 13.05.2021 г., подписан между страните, с който Г. А. е признала задълженията по част от посочените фактури, а именно – по тези, издадени в периода от 23.08.2018 г. до 21.04.2020 г., като се е задължила да ги заплати не по-късно от 15.03.2022 г. С признаване на описаните вземания, давността за тях е прекъсната, на основание чл. 116, б.

„а“ ЗЗД, като съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването й е започнала да тече нова тригодишна давност. Предвид постигнатото между страните съгласие за разсрочване на задълженията, давностният срок за вземанията по фактурите, издадени в периода от 23.08.2018 г. до 21.04.2020 г. е започнал да тече от датата на уговорения със споразумителния протокол краен падеж – 15.03.2022 г. Давността по отношение на вземанията, предмет на останалите две фактури – съответно от 24.08.2021 г. и 24.09.2021 г. е започнала да тече от датата на 3 падежа на всяка от тези фактури, съответно – 23.09.2021 г. и 24.10.2021 г.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението. В случая същото е постъпило в съда на 19.03.2025 г. Както по-горе бе изложено, тригодишният давностен срок по отношение на претендираните вземания е започнал да тече по различно време, като найкъсният момент е 15.03.2022 г. и до 15.03.2025 г. същият е изтекъл по отношение на всички вземания. Предвид изложеното следва да приеме, че те са били погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Следователно предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че коментираният погоре споразумителен протокол по същество представлява договор за новация, доколкото се него натрупаните до момента задължения за главница и лихви са обединени и разсрочени. Предвид изложеното всъщност правното основание, от което произтича задължението е договорът за новация, т.е. същото се различава от претендираното от ищеца основание, а именно – договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия. Последното е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава и извода за недължимост на главницата, неоснователен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва по посочените фактури.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ответника искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ищецът следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за заповедното производство и 300 евро – за исковото, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „В.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу Г. К. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *********, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1086.46 евро /хиляда осемдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 2124.93 лева – дължима, главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 19.07.2018 г. до 20.09.2021 г., за имот, 4 находящ се в гр. *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 625.41 евро /шестстотин двадесет и пет евро и четиридесет и един евроцента/, представляваща равностойността на 1223.19 лева – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 22.09.2018 г. до 25.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***/2025 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „В.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Т. И. от АК-Варна, със служебен адрес: гр. *********, СУМАТА ОТ 200 /двеста/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „В.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Т. И. от АК-Варна, със служебен адрес: гр. *********, СУМАТА ОТ 300 /триста/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5