Решение № 196 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110213271 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 244332-027917 от 27.12.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. С. А., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. С. А. обжалва наказателното постановление. Излагат се във въззивната жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се в жалбата и в съдебно заседание чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат И. Н. (с пълномощно делото) подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ

„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, редовно призована, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита пред съда, релевира доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна 1 жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 27.08.2025г. (представени са надлежни доказателства за пощенско клеймо на пратка - на лист 21 от делото), в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 20.08.2025г. (до 03.09.2025г. включително) - чрез разписка, инкорпорирана на гърба на Наказателното постановление, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя Чонков, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-027917 от 27.12.2024г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. С. А., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. С. А. станал правоспособен водач на МПС на 21.10.2022г.

В периода 26.04.2023г. до 17.09.2023г. жалбоподателят А. бил санкциониран общо с 2 (два) броя електронни фиша за административни нарушения по състава на чл.6, т.1 от ЗДвП вр. ЗАНН за пресичане на червен забранителен светофар с управляваното от него МПС.

Н а 02.11.2024г., около 09:30 часа жалбоподателят А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛА 200“ с рег. ********** (собственост на физическото лице С. Б. А., с ЕГН: ***********) в град София по бул.

„Симеоновско шосе“ с посока на движение от улица „Георги Русев“ към кв.

„Симеоново“.

Жалбоподателят А. се пристроил с ползваното от него МПС в района на кръстовището при „Околовръстен път“ в посока към ж.к. „Младост“, гр.София. Спрял МПС за кратко. Изчакал е известно време със своето МПС пред червения (включен) светофар. В един момент, обаче, се задвижил с МПС 2 напред, навлязъл и преминал през същото кръстовището с МПС на още действащ червен забранителен сигнал на работещата (технически изрядна) светофарна уредба.

Действията на водача А., били възприети (видяни), в същия момент по същото време и на същото място от свидетелите А. В. Д. и М. Е. С. - на длъжност младши автоконтрольори при СДВР-ОПП.

Свидетелите Д. и С. се намирали в служебния си полицейски автомобил (който на практика бил трета кола зад автомобила на жалбоподателя А. в същото кръстовище и в същата посока). Свидетелите Д. и С. като служители на СДВР-ОПП включили веднага светлинната и звукова сигнализация на своя служебен автомобил, при което преминали бързо през кръстовището, за да последват МПС на жалбоподателя А. - с цел извършването на проверка.

Същите карали след него и го настигнали. Звуковата и светлинната сигнализация, подадена от тяхна страна, и възприета от жалбоподателя А., са довели за последния до решението да отбие встрани (при общо изминато разстояние от двете МПС от около няколко стотин метра напред).

Свидетелите Д. и С. извършили проверка на жалбоподателя А. като водач на МПС и му обяснили, че е преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Същият заявил, че много бързал и че не е възприел да е минал на червен светофар.

Срещу жалбоподателя А. бил съставен АУАН Серия GA с № 1439110 от 02.11.2024г. от свидетеля Димитров.

Жалбоподателят А. се подписал в Акта, без да излага възражения.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите А. В. Д. и М.

Е. С. - на длъжност младши автоконтрольори при СДВР-ОПП.

Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите Д. и С. само, защото например са редови служители към контролен полицейски орган. Показанията на свидетелите Д. и С., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Същите опровергават възраженията на жалбоподателя А., че не е видял червеният светофарен сигнал. Фактът на спирането на неговото МПС в кръстовището, преди да премине на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, е извод за съда, че същият е видял обективно този червен сигнал, решавайки, обаче, да премине през кръстовището, докато все още е бил включен червеният забранителен сигнал на светофара.

Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства (възможните запазени). Липсата на видеозаписи от проверката на свидетелите Д. и С. не дискредитират показанията им. Липсата на видеозаписи от самото кръстовище, които да са заснели нарушението на 3 жалбоподателя А., доколкото има нормативен срок от 30 (тридесет) дни за съхранението им, отново не води до дискредитиране на доказателствената стойност на показанията на свидетелите С. и Д.

Доказателствената стойност на тези гласни доказателствени средства е изключително убедителна за съда и е достоверна. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия по ЗМВР при прилагането на ЗДвП от двамата свидетели. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Д. и С. намират пряка опора в писмените доказателства по делото, още повече, че писмената справка от СДВР-ОПП установява, че жалбоподателя А. е имал трайна склонност да преминава на червени светофари като водач на МПС в периода 26.04.2023г. до 17.09.2023г. когато е бил санкциониран за идентични административни нарушения, като настоящото, по състава на чл.6, т.1 от ЗДвП. Свидетелите Д. и С. са също така и чистосърдечни относно изложението на възприятията им пред съда за опасностите, които съществуват, докато водач на МПС премине по време на червен забранителен сигнал на светофарната уредба - възниква внезапен и неизбежен риск от причиняване на ПТП със сериозни материални и човешки последици, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите Д. и С.). Събрани са и писмени доказателства (които са възможно запазените към днешна дата). Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.

Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са 4 неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдът намира, че свидетелите Д. и С. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Свидетелите Д. и С. не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни. Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.