Решение № 5118 от 18.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330112729 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. Р. Д.“ № **, ет. **, ап. ** е предявил против Община Пловдив, ЕИК 000471504, представлявана от К. Д. – ****, с адрес: гр.

Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, натрупан в периода 01.09.2022г. – датата на уволнението, което е било признато за незаконно, до 01.04.2024г. – датата на започване на ново ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение в периода 01.09.2021 г. – 30.08.2022 г., като ищецът заемал длъжността „*** ****“. Със Заповед № ***/**** г., трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. С Решение № 5077/15.12.2023 г. на Районен съд-Пловдив по гр.д. №15592/ 2022 г., уволнението било признато за незаконно, ведно с всички правни последици от това. Това съдебно решение било предмет на въззивно обжалване от страна на ответника, като с Решение № 667/23.05.2024 г. по в.гр.д. № 885/2024 г. Окръжен съд - Пловдив го потвърдил изцяло, като последното не било предмет на касационно обжалване. Междувременно, на 01.04.2024 г. реализирал ново трудово правоотношение. Периодът на незаконосъобразното му уволнение, признато за трудов стаж - е от 01.09.2022 г. до 31.03.2024 г., тъй като на 01.04.2024 г. реализирал ново ТПО. Лице с увреждане е, инвалидизирано по законоустановения ред с ЕР на ТЕЛК, и това обстоятелство е известно на 1 ответника. Поискал доброволно да уредят взаимоотоношенията си след влизане в сила на решението на ПОС (част от които е и заплащане на обезщетение за неизползван ПГО), но му било казано, че за да извърши каквото и да е плащане - Община Пловдив трябва да има съответния акт за това си действие (в настоящия случай - съдебно решение, което е и повод настоящия трудов спор да бъде отнесен в съда). Сочи, че за периода на незаконното му уволнение (от 01.09.2022 г. до 31.03.2024 г. - общо 19 месеца) му се полагат 41 работни дни неизползван (и отказ доброволно да бъде заплатен) ПГО. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Със Заявление от 11.09.2024 г., ищецът излага, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ му е заплатено от ответника, след образуване на настоящото дело, като моли съда да се произнесе с решение, досежно сторените разноски. Моли също така да не бъде назначавана ССЕ, тъй като ответникът е изпълнил задължението си. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава, че между ищеца и Община Пловдив е бил сключен трудов договор № ***/**** г., по който ищецът е бил нает на длъжността **** ****. Същият е прекратен със заповед № ****/**** г., впоследствие заповедта за прекратяване била обжалвана от страна на служителя и била отменена като незаконосъобразна, съответно съдът уважил претенцията на служителя за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Крайният съдебен акт по отношение на оспорването на заповедта действително е Решение № 667/23.05.2024 г. по в. гр.д. № 885/2024 г. на Окръжен съд - гр.

Пловдив. Прави възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото към датата на предявяване на исковата молба по отношение на ищеца все още не е възникнало правото да претендира посочените в исковата молба суми, същият не е бил все още реално възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, нито към тази дата му е прекратено отново трудовото правоотношение, за да се приеме, че претендираната сума към тази дата е изискуема от Община Пловдив, като работодател. Счита, че искът на ищеца е преждевременно предявен, доколкото към 22.07.2024 г. същият не се е явил пред работодателя да заеме длъжността, по отношение на която е постановено съдебното решение за възстановяване, съответно не е била издадена все още заповед за възстановяване на трудовото правоотношение, съответно в обективната действителност все още не е бил породен факта, от който ищецът черпи права за предявяване на иска. Съответно към 22.07.2024 г. за Община Пловдив все още не се е било породило задължението да изплати претендираното обезщетение. Това задължение за Община Пловдив възникнало едва след като ищецът се явил, за да заеме длъжността и съответно бъде издадена заповед за възстановяване на длъжността, в изпълнение на постановеното съдебно решение и съответно бъде издадена нова заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на ново основание - поради наличието на обективна невъзможност реално да заеме длъжността, по отношение на която била отменена по съдебен ред заповедта за прекратяване. Следвало съдът да има предвид, че след постановяване на крайния съдебен акт, с който е уважен искът на ищеца за възстановяване на длъжността преди уволнението, същият депозирал заявление до Община Пловдив за заемане на длъжността на дата 23.07.2024 г., в което заявление, ищецът посочил, че желае да бъде възстановен на длъжността, считано от дата - 25.07.2024 г. Заявлението било получено в Община Пловдив с вх. № 24П-6714 от 23.07.2024 г. Счита за недопустимо ищецът, преди да е волеизявил пред работодателя си, че се явява, за да заеме длъжността, на която е възстановен, да претендира обезщетение за неизползван годишен отпуск по същото трудово правоотношение, по което все още не е бил завършен фактическия състав по възстановяване, още повече вземането му да се счита за изискуемо и да се 2 заявява претенция за законна лихва за забава. В настоящия случай със Заповед № 106 от 24.07.2024 г. по повод на заявлението на ищеца за възстановяване на длъжността преди уволнението формално е възстановено трудовото му правоотношение по Трудов договор № ****/*** г. в изпълнение на съдебното решение, като с последваща заповед № ***/**** г. отново е прекратено това правоотношение поради наличие на обективна невъзможност от изпълнение на договора, доколкото ищецът вече упражнява дейност като **** **** на основание друг трудов договор трудов договор № ****/**** г., касаещ подкрепа в дейности от личен домашен н социален характер на потребителя В. И. Н. - **** на ищеца. И двете заповеди са връчени лично на ищеца срещу подпис на 25.07.2024 г. Едва след издаване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от дата 24.07.2024 г., всъщност следвало да се приеме, че по отношение на ищеца е възникнало правото му на обезщетение за неизползвания годишен отпуск, но не и към датата, на която е сезирал съда с предявената искова молба. Следвало да се държи сметка, че въз основа на тази последваща заповед за прекратяване на ТПО е издадена Заповед № 108/24.07.2024 г., с която работодателят е определил така полагащото му се обезщетение за неизползван отпуск за 41 дни, включително за неспазено предизвестие и съответно е изпълнил задължението си като е изплатил дължимите суми в срока, посочен в заповедта. Сумите били разплатени на 19.08.2024г., видно от представените като доказателства към отговора платежни нареждания за масов превод. Твърди, че Община Пловдив като работодател е изпълнила задължението си към служителя, настоящ ищец по отношение на заявената претенция като в срок е изплатила дължимите суми по определеното обезщетение за неизползван годишен отпуск. В тази връзка оспорва размера на предявения иск, като счита, че дължимият се размер за неизползван годишен отпуск е в размер на 1863,75 лв. и същата сума била изплатена от страна на Община Пловдив. Като следвало да бъде уточнено, че Община Пловдив, като работодател на ищеца била уведомена със запорно съобщение за наложен запор на вземанията от трудови и други възнаграждения на Н. Д. И. от **** с вх. № ********* г.

Община Пловдив в изпълнение на наложения запор превела част от дължимата сума на обезщетението за неизползван отпуск и за неспазено предизвестие по сметка на ***********.

Видно от представения като доказателство фиш за месец юли на ищеца било начислено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 2863, 77 лв. и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 1863,75 лв. заедно с месечната му заплата по действащия трудов договор за м. юли в размер на 1226,17 лв. и 80,93 лв. /клас прослужено време/. Като от така начислените суми за получаване била изчислена сумата, която следва да бъде преведена по действащия запор на трудовото и други възнаграждения, като по сметка на *** е преведена сумата в размер па 2937 лв., а по сметка на служителя Н. И. е преведена сумата в размер на 2398,05 лв. С извършените преводи следвало да се приеме за безспорно, че Община Пловдив е изпълнила задължението си по отношение па претендираните в настоящото производство суми. Моли производството по делото да бъде прекратено, по изложените по-горе съображения. Счита, че не следва да се уважава претенцията на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, доколкото с поведението си Община Пловдив не е дала повод за образуване на делото. Към датата на депозиране на исковата молба, счита че за Община Пловдив, като работодател все още не е било породено задължението да изплати претендираните суми, съответно не следва да понася санкции от преждевременно предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, като прави изявление искът да се уважи, ведно със законните последици.

В съдебно заседание ответната страна, чрез писмена молба от юрисконсулт Д., моли за 3 отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

За да бъде уважен искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено, размерът на неползвания платен годишен отпуск за периода, за който ищецът е бил без работа вследствие на незаконното уволнение, който се признава за трудов стаж и за който период ищецът има право на обезщетение за неползван ПГО както и размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението.

В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи, че вземанията на ищеца са погасени поради плащане, както и твърдението си, че искът е преждевременно предявен.

Между страните не се спори и от приложените към исковата молба писмени доказателства – служебна бележка, заповед за прекр. на ТПО № *****г., Решение № 667/23.05.24г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 885/24г., Решение № 961/23.03.2022г. по гр. д. № 13274/21г. на ПРС, 1ви гр. с-в и нов тр. договор от **** г. се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „**** ****“, като със заповед от 01.09.2022г. същото е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т.

4 от КТ поради завършване на определената работа. Ищецът е обжалвал това прекратяване на ТПО, като междувременно на 29.03.2024г. отново между него и ответника е възникнало ТПО, отново за длъжността „**** ****“ на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.04.24г.. Ищецът е обжалвал заповедта за прекр. на ТПО № **** *****г., като с горепосоченото решение на ПРС междувременно му е присъдено обезщетение на същото основание от друг работодател, за предходен период, а с решението на ПОС от 23.05.24г. е потвърдено решението на ПРС по гр. д./ № 15592/22г., с което уволнението е признато за незаконно и отменено.