Решение № 380 от 21.09.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Горна Оряховица, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101449 по описа за 2020 година

Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД(„Е.ОН България Продажби”АД) и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт В.М. ) твърди в исковата си молба, че АС. Н. М. е клиент на „Енерго-Про Продажби ”АД, с клиентски№****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№5 Общ.С.. Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред

ГОРС. След образуване на ч.гр.дело№202/2020г е била издадена

Заповед№297/13.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на АС. Н. М. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК****, за: сумата 244.48лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода:

28.03.2019г.-

1

27.07.2019г.(фактура№ФП***/14.05.2019г. на стойност

116.05лв., фактура№ФП***/13.06.2019г. на стойност 60.56лв., фактура№ФП**********/15.07.2019г. на стойност 36.65лв., фактура№ФП***/13.08.2019г. на стойност 31.22лв.), за обект с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№62 Общ.С., с клиентски№****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 12.54лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 24.01.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 31.08.2020г. ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда, да приеме за установено по предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:****, против АС. Н. М., че АС. Н. М. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:****, по Заповед№297/13.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№202/2020г. на ГОРС: сумата 244.48лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 28.03.2019г.27.07.2019г.(фактура№ФП***/14.05.2019г. на стойност

116.05лв., фактура№ФП***/13.06.2019г. на стойност 60.56лв., фактура№ФП**********/15.07.2019г. на стойност 36.65лв., фактура№ФП***/13.08.2019г. на стойност 31.22лв.), за обект с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№62 Общ.С., с клиентски№****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 12.54лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 24.01.2020г. Претендира и направените в исковото производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК ввр.

Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Ответницата АС. Н. М. не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения искове.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

Не се спори, че АС. Н. М. е потребител на ел.енергия и клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски№****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№5 Общ.С.. Облигационните отношения са регулирани от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по предписания ред в чл.98а от ЗЕ. Не се спори също, че е ползвала ел.енергия през процесния период: 28.03.2019г.-27.07.2019г. Облигационните отношения са регулирани от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по предписания ред в чл.98а от ЗЕ.

Ищецът е издал: фактура№ФП***/14.05.2019г. на стойност

116.05лв., фактура№ФП***/13.06.2019г. на стойност 60.56лв., фактура№ФП**********/15.07.2019г. на стойност 36.65лв., фактура№ФП***/13.08.2019г. на стойност 31.22лв.

Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН 2

България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. В чл.46 ал.1 от Общите условия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/ и в чл.64 ал.1 от Общите условия на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ е предвиден реда за влизане в сила на същите, а именно 30 дни след първото им публикуване в един централен, в един местен всекидневник или Internet-страницата на съответното дружество.

По заявление на „Енерго-Про Продажби”АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред

ГОРС e било образувано ч.гр.дело№202/2020г и е била издадена

Заповед№297/13.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на АС. Н. М. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК****, за: сумата 244.48лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода:

28.03.2019г.27.07.2019г.(фактура№ФП***/14.05.2019г. на стойност

116.05лв., фактура№ФП***/13.06.2019г. на стойност 60.56лв., фактура№ФП**********/15.07.2019г. на стойност 36.65лв., фактура№ФП***/13.08.2019г. на стойност 31.22лв.), за обект с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№62 Общ.С., с клиентски№****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 12.54лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 24.01.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 31.08.2020г. ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

С молба с вх.№8733/15.09.2021г. ищецът(чрез процесуалния си представител) прави уточнение, че претендираната главница в размер на 244.48лв. сформирана от процесиите фактури и мораторната лихва в размер на 12.54лв са заплатени на 08.10.2020г. Претендира направените разноски.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Съгласно фикцията, установена с чл.110 ал.2 от ЗС, ел.енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от този по чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане”, като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел.енергия заявление, в което да предложат специални условия. С 3 тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им. Така Общите условия са част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на факта на публикуването. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕ, „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. С оглед тежестта за доказване в процеса, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел.енергия е доставил реално определено количество ел.енергия, за което са издадени съответните фактури. От своя страна, ответницата-клиент следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца, в т.ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел.енергия.

Ответницата е потребител на ел.енергия с клиентски№****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№62 Общ.С., във връзка с продажба на ел.енергия. Не се спори също, че е ползвала ел.енергия през периода: 28.03.2019г.-27.07.2019г. Потребителят, както всеки друг такъв, дължи заплащане на стойността на потребената ел.енергия, съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ. Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от ответницата-потребител, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Следователно, при безспорно ползване на ел.енергия от ответната страна, която в съдебното производство е доказана от ищеца като количество и стойност до размер на сумата 244.48лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 28.03.2019г.-27.07.2019г. (фактура№ФП***/14.05.2019г. на стойност 116.05лв., фактура№ФП***/13.06.2019г. на стойност 60.56лв., фактура№ФП**********/15.07.2019г. на стойност 36.65лв., фактура№ФП***/13.08.2019г. на стойност 31.22лв.), за обект с абонатен№****, находящ се в с.А. ул.„****”№62 Общ.С., с клиентски№****, като същата следва да бъде заплатени от ползвателя - спрямо ответницата следва да бъде признато за установено, че вземането на ищеца по заповедта за парично задължение съществува.