Определение № 242 от 12.06.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Русе, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Ралица Герасимова като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно наказателно дело № 20234500600445 по описа за 2023 година

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на З. С. М. против разпореждане № 143 от 31.03.2023 г. по НЧХД №20/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла. В жалбата се изтъкват доводи, че разпореждането е ненавременно и тенденциозно. Прави се искане съдебния акт да бъде отменен, а делото решено с оглед компетентността на настоящата съдебна инстанция.

За да се произнесе по реда на чл.345, вр. чл. 341 и сл. от НПК по така депозираната частна жалба, въззивната инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Въз основа на тъжба от З. С. М. до Районен съд-Бяла е било образувано НЧХД №20/2023 г. С разпореждане от 10.02.2023 г. съдията-докладчик е счел, че тъжбата не отговаря на изисквания по чл.81, ал.1 от НПК, поради което е указал на тъжителя в седмодневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите като е дали и съответно конкретни, ясни и точни указания (да се представи на платежен документ за внасяне на дължимата за производството държавна такса; да се посочат три имена и единен граждански номер на лицето, срещу което е подадена тъжбата и е предявен граждански иск; да се представят четливи и разбираеми преписи от тъжбата, като е указал и писмената молба за уточнение на тъжбата също да бъде изготвена в четлив и разбираем вариант с препис за подсъдимия).

В срока за изпълнение на указанията постъпило уточнение с препис за подсъдимия, отново в ръкописна форма, с което било представено и копие на първоначално изписания ненапълно четлив ръкописен вариант. Тъжителят направил и искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за подсъдимия, както и освобождаване от внасяне на държавна такса – на основание чл.83, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

С разпореждане от 06.03.2023 г. съдията-докладчик повторно дал възможност на частния тъжител в седмодневен срок от получаване на съобщението да представи по делото 1 платежен документ за внесена по сметка на Районен съд – Бяла държавна такса, като по изрично искане на частния тъжител е посочил и номера на банковата сметка на съда; да посочи трите имена и единен граждански номер на ЯГ като е разпоредил и издаването на поисканото съдебно удостоверение след представяне на доказателства за заплащане на дължимата за удостоверението държавна такса; да представи препис от тъжбата и от уточнението, написани с ръкописен текст с печатни букви или с напечатан на пишеща машина/на компютър текст.

Приел, че липсват основания за освобождаване на тъжителя от държавна такса и изрично уведомил тъжителя за последиците от неизпълнение на дадените указания.

Съобщението било връчено на тъжителя на 13.03.2023 г., ведно с препис от разпореждането.

В срока за изпълнение на указанията постъпила нова молба с вх.№1996/21.03.2023 г., с която с позоваване на нормата на чл.107, ал.2 от НПК било депозирано искане съдът служебно „да изиска ЕГН на ЯГ и трите му имена, и неговия адрес“ и да „отсрочи“ внасянето на държавна такса до изпълнение на това искане, като се иска и мотивиране „игнонирането на член ….. /не се чете/“ във връзка с освобождаването на тъжителя от държавна такса по делото.

С атакуваното разпореждане БРС приел наличието на основанията визирани в чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК оставил без уважение искането на частния тъжител З. С. М. за продължаване на срока за внасяне на дължимата за производството държавна такса и прекратил наказателното производство по НЧХД №20/2023 г. по описа на РС Бяла.

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице и като такава е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията докладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.4, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК е правилно, респ. депозираната срещу него жалба от тъжителя Н. е неоснователна.

Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 20/2023 г. по описа на РС Бяла, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъй като в нея не са индивидуализирани надлежно лицето, срещу която се подава и обстоятелствата на престъплението (доколкото както и съдията докладчик е констатирал същата се явява нечетлива). Не са били представени и четливи копия от същата и уточнението към нея за насрещната страна, като не са били изпълнени и указанията за внасяне на държавна такса по сметка на РС Бяла.

Престъплението като явление от обективната действителност се характеризира със субект – деец и обективни параметри, индивидуализиращи го по време, място и предмет на посегателство. Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя акта, въз основа на който се образува съдебно производство да съдържа надлежни минимални реквизити, описващи твърдяното престъпление именно поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната 2 действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези. От друга страна тъжбата е единствения акт, с който се определя предмета на доказване в производството при престъпленията преследвани по частно правен ред. В този смисъл, за да изпълни основното си предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички отразени по-горе белези на престъплението, с цел да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. В случая от прочита на тъжбата е видно, че липсват надлежни индивидуализиращи факти относно лицето, за което се твърди, че е извършител на престъпните деяния (сочи се само, че се казва ЯГ).

От страна на частния тъжител не са били изпълнени и указанията на съдията – докладчик за отстраняване на нередности, свързани с нечетливостта на тъжбата, което пък съответно препятства и възможността за преценка отразени ли са надлежно останалите фактически твърдения (относно място, механизъм на извършване и конкретни обидни и/или клеветнически изрази), от което неизменно следва че тъжбата не може да изпълни основното си предназначение да определи предмета на доказване по делото Въпреки предоставената му възможност да приведе в съответствие с изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК тъжбата, тъжителят не е изпълнил това свое задължение. Това като своя последица води до прекратяване на наказателното производство, тъй като продължаването му без конкретен надлежно индивидуализиран субект (деец) на престъпление е безпредметно. В процесния случай напълно обосновани и законосъобразни са и изводите на съдията докладчик, че не е било уточнено и предвид нечетливия и характер следва да се приеме, че липсва и надлежно описание на механизмът на извършване на деянието, изразите, които според тъжителя са обидни и/или клеветнически и могат да бъдат обективно свързани с лицето, срещу което е насочена тъжбата. Същевременно е видно, че съдът неколкократно е предоставил възможност на тъжителя за отстраняване на нередовностите на частната тъжба и по делото липсват доказателства, че същият е бил обективно възпрепятстван да опише надлежно фактите, които твърди, че установяват извършено срещу него престъпление (ведно с челив препис и за насрещната страна).

На последно място въззивният съд споделя аргументите на районния съд, съобразно които в случая липсват основания за освобождаване на тъжителя от внасянето на държавна такса, както предвид неприложимостта на ГПК в наказателното производство, в който смисъл е и цитираната съдебна практика, така и предвид обстоятелството, че така определения размер на държавната такса е пренебрежимо нисък, за да бъде изобщо в невъзможност за плащане от когото и да е било (още повече, че тъжителят е декларирал доход от пенсии в размер на 900 лева).

На настоящия въззивен съдебен състав е известна съдебната практика, която приема, че внасянето на държавна такса по наказателните дела от частен характер е правнотехнически въпрос, поради което непредставянето на дължимата сума не може да преклудира процесуалните права на тъжителя и на самостоятелно основание да доведе до прекратяване на производството, след като са изпълнени останалите изисквания за образуване на делото и той е подал годна тъжба (така прието в Решение № 211 от 29.04.2003 3 г. по н. д. 53/2003 г. на ІІІ н. о. на ВКС).

Същевременно обаче, с оглед изтъкнатите по-горе обстоятелства, следва да се приеме, че на тъжителя са били осигурени всички процесуални средства и възможности, в случай че желае, да конкретизира обстоятелствата на твърдяното престъпление (или престъпления), което да позволи на съда да извърши проверка дали действително в тъжбата се твърди престъпление и ако да, преследва ли се то по тъжба на пострадалия, както и съответно – да индивидуализира надлежно дееца. Процесуалното бездействие на тъжителя, който е бил своевременно и неколкократно уведомен от районния съдия за следващите правни последици, правилно е оценено от районния съд като основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство поради това, че тъжбата е негодна да възбуди наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно престъпление.

На следващо място, доколкото жалбоподателят З. С. М. не е заплатил таксата за настоящото въззивно производство, а такава държавна такса във връзка с разглеждане на частната му жалба срещу атакуваното разпореждане на първоинстанционния съд, същият дължи, съобразно т. 14 от Тарифа № 1 на към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, в размер на 5 лв. В този смисъл той следва да бъде осъден с настоящия съдебен акт да заплати последната, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК - 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 341 и сл. от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 143 от 31.03.2023 г. по НЧХД №20/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА З. С. М., да заплати по сметка на Русенски окръжен съд сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4