Решение № 225 от 24.06.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225/24.06.2019год. град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд ,в публично заседание на 23.05.2019год. / двадесет и трети юни през две хиляди и деветнадесет година / в следния състав :

Председател: Рени Ковачка

Секретар Златка Стоянова

Прокурор Моника Любомирова

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 87 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1 ,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложени в исковата молба съображения, И.С.М. от *** моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 14 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия по повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за извършването на което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно законната лихва от 11.12.2013 год. до окончателното й изплащане.

При уважаване на иска претендира присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание и размер.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Постановление на Окръжна прокуратура –Перник от 13.01.2017год., ищецът И.М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. С обвинителен акт от 21.03.2017год. , Окръжна прокуратура – Перник е повдигнала на ищеца обвинение за това, че на 03.06.2016год. в *** е причинил смърт по непредпазливост на А. С. А. поради немарливо изпълнение на занятие-добив на дървесина по договор № ПО 01-8/***год. като не е изпълнил изискването на чл.11, ал.1,т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / чл.11, ал.1 Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включ. и на: 6.всички лица които ще посещават производствените звена на предприятието/и 4.8 от Договор за добив на дървесина № ПО-01-8/***год./ „Д.“ ЕООД има задължение да направи инструктаж на наетите от фирмата лица срещу подпис/ и не е направил инструктаж на А. С. А., не е изпълнил изискването на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба № 12 от 27.12.2004год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили- /чл.16, ал.1 техническото състояние на автомобилите и окомплектовката им се проверяват преди излизането им и след завръщането им от път. Изправността им се удостоверява писмено от упълномощено от работодателят лице.ал.2 Не се допуска използването на автомобил в неизправности/,като е допуснал използването на товарен автомобил марка „ Камаз“ с рег.№ *** непреминал годишен технически преглед и тази дейност представлява източник на повишена опасност- чл.123, ал.1 от НК.

С Присъда № 15/ 13.09.2017год., постановено по нох.дело № 105/2017год. на Пернишкия окръжен съд ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура-Перник и е потвърдена от Софийски апелативен съд с Решение № 447/15.11.2018год.

От съдържащите се в приложеното нох.дело № 105/2017год. следствено дело № 37/2016год. материали се установява, че с Решение от 06.04.2017год. на Началника на РУ-Т. е отнето разрешение

318828/***год. и разрешение за съхранение № 218479/*** год. за носене, съхранение и употреба на ловна карабина „Мазалат“ кал.7.62х54R, № *** от И.С.М.. Последният е предал горецитираното оръжие и предаването му се обективирано в Приемо-предавателен протокол от ***год.

Видно от материалите, съдържащи се в приложеното нох.дело № 105/2017год. на ПОС в производството пред окръжния съд подсъдимият е бил представляван от адвокат А.Д. от САК и адв. Г.П.Т. от САК срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 8 000лева. Видно от приложените договори за правна защита и съдействие, същите адвокати са представлявали подсъдимия и в производството по нох.дело 457/2018год. на САС срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 6 000 лева. В производството по нох.дело № 105/2017год. на ПОС ищецът е представляван и от адв.М. Т. и това е видно от представен договор за правна защита и съдействие. В същия липсва уговорка относно размера на адвокатското възнаграждение и относно начина на неговото плащане.

По делото е представено влязло в сила на 25.05.2017год. Решение № 52/25.05.2017год., постановено по гр.дело № 151/2017год. на Б. районен съд, с което е допуснат развод между ищеца и С.С.М. по взаимно съгласие на страните и е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

От представената справка от Търговския регистър към АВ се установява, че ищецът е бил едноличен собственик и Управител на „Д.„ ЕООД гр.Т. и че на

05.06.2017год. е вписана промяна по партидата на дружеството като за управител на дружеството е вписана С.С.М..

По делото е разпитана като свидетел С.М. - бившата съпруга на ищеца, която установява, че със съпруга й имали семеен бизнес-дърводелски цех, който той управлявал. В деня на инцидента-03.06.2016год., ищецът се прибрал у дома уплашен, разстроен и много притеснен от факта, че срещу него имало образувано дело и че може да бъде осъден за смъртта на работника му А. А.. Свидетелката установява, че в резултат на образувано дело на съпруга й било иззето ловното оръжие, което допълнително се отразило негативно на нервната му система. Започнал да става сприхав, да се затваря в себе си, да посяга към алкохола, да се прибира късно у дома и в някои случаи изобщо да не се прибира. Отключил главоболие, появили се нощни тикове, започнал да избягва хората, като дори внучетата му създавали дисконфорт. Изоставил служебните си ангажименти, бизнесът започнал „да запада“, което наложило управлението му да бъде поето от нея и техния син. Според свидетелката състоянието, в което изпаднал ищеца след повдигане на обвинението довело до разлив в отношенията със съпруга й и до последвалия развод. Свидетелката установява, че ищецът страдал от факта, че му е повдигнато обвинение за деяние, което той не е извършил и че става повод на разговори на хората в града.

По делото е разпитана като свидетел и З.Й.- служителка и към настоящия момент в „Д.„ ЕООД , която установява причината , поради която се е наложила промяна в собствеността и управлението на фирмата, в която работи. Свидетелката сочи, че смъртта на техния колега и повдигнатото обвинение за това на ищеца се отразили негативно върху психиката на последния.

Той започнал да закъснява за работа, да не идва изобщо на работа или да идва на работа в нетрезво състояние, в резултат на което работата започнала да не върви, появило се текучество на работници и загуба на клиенти. Свидетелката описва бившия си работодател като уважаван, спокоен и тих човек преди инцидента и повдигане на обвинението, който след това се затворил в себе си, започнал да пие и изоставил работата и семейството си. Сочи че дори и след оправдателната присъда ищецът не се е възстановил напълно, макар и да се е успокоил. Преместил се е да живее на село и инцидентно слизал в града. Инцидентът и повдигнатото обвинение според свидетелката са били тема на разговори на хората от гр.Т., като повечето от тях смятали ищеца за невиновен. Въпреки това, някои от приятелите му се били отдръпнали от него и го търсели по-рядко.

Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на Прокуратурата на Р

България за обезвреда. Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е отговорността на държавата е обективна. достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно даказване на основанието на чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

Спорен по делото е въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца, както и относно дължимостта и размера на обезщетението за имуществени вреди. В тази връзка прокуратурата твърди, че ищецът не е доказал да е търпял част от описаните от него неимуществени вреди, а за друга част- че не се установява същите да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение и продължителността на воденото срещу него наказателно производство. По отношение имуществената претенция твърди, че не е доказан обема на извършените от упълномощените от ищеца в наказателното производство пред двете съдебни инстанции процесуални действия и че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. сочи, че ако се приеме, че следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за имуществени вреди за направени разходи за адвокатско възнаграждание в наказателното производство,то следва да е само за един адвокат на съответната фаза на процеса, а не за двама.

По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила на доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при положение че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България-незаконно обвинение. Различно е положението, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, а именно конкретни увреждания на здравето или други специфични увреждания на личността на обвиняемия, обичайната му среда или обществено положение. За този вид вреди задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно доказване, както и подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях и незаконното обвинение.

В конкретния случай, видно от заявеното в исковата молба, ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди извън рамките на обичайното. Ищецът твърди, повдигнатото му обвинение е довело до влошаване отношенията със съпругата му и респ. до последвалия развод, което пък от своя страна е допринесло за неговия емоционален срив. Твърди, също така ,че състоянието, в което е изпаднал след повдигане на обвинението и образуваното наказателно производство го е направил непригоден да извършва служебните си ангажименти, а именно да организира и ръководи бизнеса си, което е наложило да предаде управлението му на своята съпруга и син. Твърди, че поради образуваното наказателно производство е отнето и ловното му оръжие, поради което е бил лишен от хобито си и възможността на почива след натоварени работни дни, както и че обвинението против него довело до забрана от страна на сина му да контактува с внучето си.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9979bb74-6bf5-447d-adc5-9f6279a422da