Решение № 5265 от 02.12.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 931/2024
- Вид
- Решение № 5265
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Биляна Икономова
Цитирани разпоредби
- чл. 133, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 98, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 4, изр. последно · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5265
Хасково, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20247260700931 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Кари – “ ЕООД, ЕИК ***********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-353-0154585/26.06.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Изложени са съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена – при неспазване на установената от закона форма, вкл. относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ, и в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК. Фактът, че се касае за повторно нарушение, не освобождавал органа да мотивира заповедта. Чрез прилагането на ПАМ нямало как да се предотврати нарушението, като след затваряне на обекта /забрана да се извършва търговска дейност и да се реализират приходи/ извършената продажба всъщност щяла да остане неотчетена с издаване на ФКБ. Посочено е, че за същото нарушение на дружеството било издадено наказателно постановление, като наложената с него имуществена санкция била заплатена. Позовава се на решение на СЕС по дело С-97/2021. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят „Кари – .“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Твърди се, че аргументите относно продължителността на срока на ПАМ били най-общо формулирани, бланкетни, като не можело да се установи каква е тежестта на соченото за извършено административно нарушение. Посочена била единствено цената на контролната покупка, за която не е издаден фискален касов бон, но не и по какъв начин е засегнат фискът. Не можело да се приеме, че ПАМ е съразмерна на извършеното административно нарушение, и че е съобразен при издаването на заповедта принципът да не се причиняват повече от необходимите вреди на нарушителя при налагането на тази ПАМ. Не ставало ясно как при запечатването на обекта за срок от тридесет дни ще може да бъде гарантирано законосъобразното отчитане на приходите от продажба от този търговски обект и с какво този срок ще допринесе за привеждането на организацията на дейност в обекта съобразно изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, доколкото в търговския обект имало монтирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. Акцентира върху факта, че за едно и също административно нарушение на дружеството щели да бъдат наложени две санкции, като от изложените в оспорената заповед съображения по никакъв начин не се установявало, че същата преследва цели, различни от целите, които се преследват в административнонаказателното производство, а именно - в рамките на един месец дружеството, след като не развива дейност и не реализира никакви приходи, то ще реализира пропуснати ползи и загуби, което било един вид имуществена санкция за това същото административно нарушение. Същевременно не можело да се говори за едно продължавано нарушение, което се цели да бъде преустановено. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по списък.
Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповедта била издадена от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл. 59 от АПК. Заповедта била издадена за неспазване на реда и начина на издаване на съответния документ за продажба, като административното нарушение се доказвало от събраните доказателства, Протокол за извършена проверка от 08.06.2024 г., както и от установената при проверката касова разлика в размер на 56,00 лв. между наличните парични средства в касата съгласно приложен опис и тези, маркирани във фискалното устройство, за които лицето изрично било декларирало писмено, че се дължат на неотчетени продажби чрез касов апарат. Касаело се за деяние с висока обществена опасност предвид неотчитането на реализирани доходи от продажби, което водило и до неотчитане на данъци. Продължителността на наложената ПАМ била съобразена с тежестта на нарушението. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението било повторно, а дружеството било вече санкционирано за същото по вид нарушение. Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Неотносимо било в случая Решение от 04.05.2023 г. на СЕС, тъй като последното не давало отговор на въпроси, свързани с нарушение на Наредба № H-18, или извършено в условията на повторност, а насочвало единствено към координиране на производствата. Моли за присъждане на разноски в полза на НАП съгласно предоставения списък. Алтернативно, моли в полза на жалбоподателя да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.
Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.06.2024 г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – бистро „Момино“, находящ се в [населено място] поле, язовир Момино, обл. Хасково, стопанисван от „Кари – Филип.“ ЕООД, ЕИК**********, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА № 0154585 от същата дата. Извършена е контролна покупка на два броя салати, два броя пържени картофи, два броя сладолед, два броя кока – кола и шаран 1,8 кг на обща стойност 56,00 лева, заплатени в брой от В. С. - проверяващ, на К. Г. – сервитьор и управител на дружеството, за която покупка не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ - модел Датекс с индивидуален номер [рег. номер] и индивидуален номер на фискална памет № 02821875, или от кочан с ръчни касови бележки. Установена била касова разлика с наличните парични средства в касата съгласно приложен опис, в който било декларирано, че разликата се дължи на неиздаване на касова бележка.
„Кари – Филип“ ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на цитираната наредба. „Кари – Филип“ ЕООД, като не е издало съответен документ за продажба, е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-353-0154585/26.06.2024 г. - запечатване на търговски обект - бистро „Момино“, находящ се в [населено място] поле, язовир М., обл. Хасково, стопанисван от „ККари – Филип“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни.
Заповедта е връчена на 01.08.2024 г. на управителя на дружеството.
Заповедта е оспорена пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-14/22.08.2024 г. е отхвърлил жалбата на „Кари – Филип.“ ЕООД, ЕИК *********, като неоснователна.
Решението е връчено на 12.09.2024 г. на управителя на дружеството.
По делото са приложени: Постановление за отказ за отмяна на запечатване № ФК-ПООЗ-386/08.08.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП /влязло в сила като неоспорено/; НП № 775874-[рег. номер]/26.06.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено в условията на повторност нарушение, за което е наложена и ПАМ с оспорената заповед; доказателства за заплащане на сума в размер на 1600 лева, представляваща намален размер на наложеното административно наказание и др.
При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 186, ал. 4 ЗДДС, чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, на основание чл. 98, ал. 2 АПК и по аргумент от противното на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, така вж. Решение по адм. д. № 8318/2021 г., І отд. на ВАС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна - по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На второ място, резултатите от проверката на стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са обективирани в протокол, подписан без възражения, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. В случая безспорно се установява извършването на продажба без регистрирането и отчитането й по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. На управителя на дружеството са връчени оспорената заповед и издаденото НП. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на „Кари – Филип“ ЕООД - данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице предпоставката за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118“. Съгласно чл. 187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето“. По своята същност и изрично посочено е от законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, не и, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“. В случая не е спорно, че „Кари – Филип“ ЕООД е задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – бистро, и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е дружеството, което стопанисва обекта. Не е спорно, че е установена касова разлика между отчетеното от ФУ в обекта и наличните парични средства в размер на 56 лева, като е направено отбелязване от управителя на дружеството, че това се дължи на неиздаване на фискална касова бележка, т.е. формира се извод, че са извършвани продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Осъществяването на този факт и констатирането му от контролните органи са предпоставка за налагането на ПАМ от вида на процесната.
Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9979b24a-3c43-4b19-9c20-c572979ebfaa