Решение № 298 от 15.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Плевен, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430104297 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 20854/28.07.2023 г. на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу Т. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 933,64 лв., представляваща стойността за незаплатена топлинна енергия за периода за периода от 01.04.2021 – 28.02.2023 г.; сумата от 103,30 лв., мораторна лихва за периода 02.06.2021 г.- 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото, като по ч. г. д. № 2130/2023 г. по описа на РС Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед дадените указания по чл. 415 от ГПК предявява настоящата искова молба с която формулира доводи, че ответникът като собственик/ ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 28570, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ.

Разпоредбата предвиждала, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Именно поради това за ответника важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. На основание чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на 1 топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Ищецът твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Ищецът счита, че в разглеждания случай с изтичането на последния ден от месеца ответникът също е изпаднал в забава за претендираната сума, поради което и на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ищецът счита още, че от приложената в производството по чл. 410 от ГПК извлечение от сметки, се установявало, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. От приложените към исковата молба документи се установявало как се формира главницата, както и какво включва претендираната сума - сума за отопление с ИРУ в размер на 603,29 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 259,35 лв. и сума за услуга дялово разпределение в размер на 71,00 лева. В имота на ответника имало монтирани 3 бр. измервателни уреди, 1 бр. водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове, тъй като не са доказани по основание и размер. От представените с исковата молба документи не се установявало ответникът да има качеството на собственик или ползвател на имота, нито че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа. Не били ангажирани и доказателства за факта, че е извършено реално начисление на индивидуалните разпределители на абоната, както и стойността на начислените за това суми и тези за услуга дялово разпределение и отчет на средството за дялово разпределение. Ответникът счита, че не са представени и доказателства за факта, че през исковия период в имота е потребена енергия за отопляване или топла вода, както и за факта, че ищцовото дружество реално е доставило сочената от него топлоенергия. Счита още за неясен начина на формиране на стойността и количеството начислена топлоенергия, предвид липсата на данни за достъп до жилището на представител от дружеството за дялово разпределение.

Възразява срещу начислената услуга за дялово разпределение, тъй като счита, че същата не е извършена в съответствие с методиката към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяване. Представените към исковата молба документи не представлявали заверени копия от документи.

Ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В с. з. ищецът поддържа предявената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В с. з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление на „***“ АД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 2

№1178/20.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на РС Плевен, за следните суми: 933,64 лв. главница за периода от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г., и 103,30 лв., лихва от 02.06.2021 г. до 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрк. възнаграждение. Препис от заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда едномесечен срок ищецът представил доказателства за предявена на 28.07.2023 г. искова молба.

А.Т. К., сключил с *** ЕАД, на 17.10.1999 г. договор за продажба на топлинна енергия, за абонатна станция на адрес: ул. „***., за отопление на 159,96 куб. м., консумация на топла вода от три лица. По силата на този договор топлофикационното дружество се задължило да доставя топлинна енергия, а А. К. като купувач да заплаща начислената парична стойност за услугата.

От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 14.04.2008 г., № 176/том 4, рег. № 4317, дело № 376/2008 г. на нотариус С.П., се установява, че Т. А. К., лично като кредитополучател, и като пълномощник на А.Т. К., е получил сумата от 20 500,00 евро заем, а за обезпечение на сумата е учредил ипотека върху апартамент № 5, на първи етаж в жилищна сграда ЖСК „***“, находяща се в гр. *** Видно от представения заверен препис на запорно съобщение, е че ипотекирания имот е възбранен по искане на *** АД, като същият е описан по нотариален акт като апартамент № 5, на първи етаж в ЖКС Росица 78, на ул. „Цар Самуил“ № 117, но по скица в СГКК, имотът е самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. *** ет. 1, ап. 1, от 62,11 кв.,.

На 28.10.2014 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ***, като потребители на топлинна енергия, на което е избран „***“ ЕООД за доставка и монтаж на уреди за топлоразпределение, и е упълномощена М.Т., живееща на ул. *** да подпише договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и извършване на услуга дялово разпределение на топлина енергия.

Пълномощникът сключил договор на 23.11.2014 г. при общи условия за монтаж и сервиз на уреди за дялово разпределение с „***“ ЕООД, с предмет доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и извършване на дялово разпределение. Със споразумителен протокол от 01.11.2014 г. се споразумели фактурирането и изразходваната от абоната топлинна енергия да се извършва от „***“ ЕАД на база предоставени данни за разпределението от „***“ ЕООД.

Съгласно т. 4 от споразумението, възраженията по отчетеното количество следвало да се отправят към фирмата за дялово разпределение.

А.Т. К. починал на 06.04.2019 г. за което е съставен акт за смърт № 008/06.04.2019 г. на община Плевен, и е оставил за свои единствен наследник неговия син – Т. А. К., ЕГН **********.

От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, което е анализирало представените по делото фактури и справки за абонат № 28570, на ул.

„***, се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 933,64 лв., формирана от 603,29 лв. топлинна енергия с ИРУ с ДДС, 259,35 лв. топлинна енергия сградна инсталация с ДДС, 71,00 лв. услуга дялово разпределение с ДДС. Размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.06.2021 г. до 05.04.2023 г. г. е 103,34 лв.

От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот 3 на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през исковия период. Разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в изчисленията на ФДР. От заключението се установява още, че отчитането на общата топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. Отопляемият обем на жилището е 166,89 куб. м., като банята не се отоплява, а в апартамента са монтирани 3 бр. отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители и по тях са отчитани единици. Индивидуалната сметка се формирала от два компонента: дял на имота за отдадена топлинна енергия в сградна инсталация и топлинна енергия за отопление.

В с. з. вещите лица поддържат заключенията си.

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си.

Съдът дава и пълна вяра на заключенията на назначените съдебносчетоводна и техническа експертиза, тъй като са обективни, пълни и изготвени от компетентни вещи лица.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на РС Плевен. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9978c085-1a81-4f72-bcbe-b51de7eddf71