Решение № 326 от 01.11.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. гр. Добрич, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500050 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от

ГПК по въззивна жалба вх.№260320/22.01.2021г. от М. М. Ф. с ЕГН

********** от с. С., общ.Б., ул.“***, чрез адв.Г. В.-АКгр.Варна/пълномощно л.19 от делото на БРС/, и въззивна жалба вх.№261441/30.11.2021г. от Ш. А.

Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН **********, двамата от с.С., общ.Б., ул.“***, чрез адв.К. К.-АК гр.Варна/пълномощно л.110 от делото на БРС/, двете срещу решение №260036/05.11.2020г., поправено с решение №260052/09.06.2021г.по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., което всяка от страните обжалва съобразно интереса си, а именно:

М. М. Ф. обжалва решението в частта, в която се осъждат Ш. А. Р. и С.

А. Р./по иск на М. М. Ф./ да премахнат извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с идентификатор **** по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.

С., и в частта, в която е осъдена/по насрещен иск на Ш. А. Р. и С. А. Р./ да премахне собствената си незаконна сграда с идентификатор ***.1 по кад.карта на с. С..

1

Осъждането и да премахне собствената си незаконна сграда с идентификатор ***.1 по кад.карта на с. С. счита за недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. С насрещната искова молба не било поискано премахване на незаконна сграда с идентификатор ***.1, а на пристройка към съществуваща сграда с идентификатор ***.1. По предмета на насрещния иск по чл.109 от ЗС мотивите на съда били противоречиви, липсвали и аргументи за извода на съда , че сградата създава неудобства на собствениците на съседния имот-ищците по насрещния иск. Излагат се и твърдения относно статута и предназначението на сграда с идентификатор ***.1, която била разположена на необходимото отстояние от имота на ищците и нямало как да пречи и да създава неудобства. Не били налице предпоставките на чл.109 от ЗС дори и да се приемело, че произнасянето на съда е съобразно сезирането, тъй като според заключението на вещото лице строежът бил търпим.

Осъждането на ответниците Ш. А. Р. и С. А. Р. да премахнат извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с идентификатор **** по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор *** било неправилно и необосновано с оглед приобщените по делото доказателства. Сграда с идентификатор **** била нов строеж, а не незаконно пристрояване. Не е търпим строеж и следвало да бъде премахната изцяло. Обсъждат се събрани по делото доказателства, решение по адм.д.

№404/2019г. на АС-Добрич, извежда се извод цялата сграда с идентификатор **** да е незаконен строеж, да е построена на отстояние от имота на ищцата по-малко от 3м.

Ш. А. Р. и С. А. Р. са подали отговор по въззивната жалба на М. М. Ф., която считат за неоснователна. Въпросът за законността на извършеното от тях пристрояване не следвало да бъде поставян в основата на спора по чл.109 от ЗС съобразно приетото в т.3 от ТР№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение било прието, че преченето не се доказва при нарушение на строителните правила и норми или поне, че нарушението трябва да е от такова естество, 2 предполагащо наличие на пречене. Настоящият случай не бил такъв , тъй като незаконното пристрояване само по себе си не означавало , че М. Ф. е възпрепятствана да ползва имота си по предназначение. Установено било и, че от всички постройки в двата съседни имота само тази тяхна сграда получила траен статут .

Ш. А. Р. и С. А. Р. обжалват решението в частта, в която са осъдени да премахнат извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с идентификатор **** по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор *** по кад.карта на с. С.; в частта в която се отхвърлят предявените от тях срещу М. М. Ф. искове за заплащане на всеки от тях на сумата в размер на 2 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г., от образуваните производства във връзка с разрешаване на възникналия между страните имуществен спор.

Осъждането си да премахнат незаконно пристрояване на сграда с идентификатор **** по ККР на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на двата съседни имота считат за неправилно и незаконосъобразно. Решаващият извод на съда се изчерпвал с преценката, че строителството е извършено в границите на 3-метровата зона от граничната регулационна линия. Липсвали констатации и изводи по какъв начин в следствие пристройката са ограничени правата на ищцата. Не били съгласни и оспорвали извода на съда , че не било необходимо ищцата да доказва конкретни факти относно пречката да упражнява правото си на собственост. Съдът не обсъдил в цялост всички събрани доказателства, възприел само някой констатации на вещото лице, приел, че само липсата на отстояние от 3м. е пречка по смисъла на чл.109 от ЗС. Подробно се обсъжда заключението на вещото лице и се извежда извод за неправилност на решението. Липсвало произнасяне и по направеното от тях възражение за изтекла погасителна давност за атакуване на извършените от тях действията .

Неправилно намират решението и в частта на осъдителните им претенции за обезщетяване на неимуществени вреди. Решаващият извод на съда за отхвърлянето им бил изведен при липсата на обсъждане на всички събрани по делото доказателства относно поведението на ответница , 3 коментирал единствено подадените от нея жалби и молби във връзка с твърденията им за злоупотреба от нейна страна с права. Разпитаните по делото свидетели изнесли факти за недобросъвесто поведение на ответницата. Последната не успяла да обори твърденията им.

М. М. Ф. е подала отговор срещу въззивната жалба на Ш. А. Р. и С. А.

Р.. Счита решението по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за правилно.

Неправилно било осъждането им да премахнат само построеното в триметровата зона, а не изцяло новия незаконен строеж.

Съединени за общо разглеждане са и частна жалба вх.

№262274/10.09.2021г. на М. М. Ф. и частна жалба вх.№262336/21.09.2021г. от Ш. А. Р. и С. А. Р. , двете срещу определение по чл.248 от ГПК №260410/18.08.2021г. по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., като Ш. А. Р. и С. А. Р. са подали отговор по частната жалба на М. М. Ф. .

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбите подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбите конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

С искова молба вх.№526/08.02.2019г., уточнена с молба вх.

№738/26.02.2019г., с молба вх.№1476/17.03.2022г., М. М. Ф., е предявила срещу Ш. А. Р. и С. А. Р. множество искове , съединени в условията на евентуалност, като след извършеното от нейна страна разпореждане/отказ от искове за собственост по приращение върху сграда с идентификатор **** и за нищожност на придобивното основание на ответниците върху същата/ с молба вх.№1476/17.03.2022г. , в предмета на делото е само иска по чл.109 4 от ЗС за осъждането им да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр.С., общ.Б.- поземлен имот с идентификатор *** по КК,ведно със сгради с идентификатор ***.1 и ***.2, като премахнат сграда с идентификатор ****, разположена в собствения им имот с идентификатор ***.

Обосноваващите нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КК на с.С., общ.Б.. Поземлен имот с идентификатор *** бил застроен с две едноетажни жилищни сгради – с идентификатор ***.1 с площ от 35кв.м. и с идентификатор ***.2 с площ от 64кв.м. По действащия План за регулация и застрояване на с.С., общ.Б., одобрен със заповед №197/07.03.1991г. на Кмета на общ.Б., за двата имота бил отреден УПИ VІ-254 в кв.24. В същият УПИ попадал изцяло и имот с идентификатор *** с площ от 212.8кв.м. ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1, собственост на двамата ответници.

Планът за регулация и застрояване бил изменен със заповед №593/31.05.2019г. на Кмета на общ.Б. в частта на УПИ V и VІ с промяна на регулационната линия между двата в съответствие с изменената КК и образуване на нови УПИ XII и УПИ XIIІ. С решение по адм.д.№5907/2020г. на ВАС, заповед №593/31.05.2019г. била отменена в частта, в която е одобрено изменение на плана за застрояване с предвиждане за отразяване като запазваща се на сграда с идентификатор **** в новообразувания УПИ XII.

Промяна в КККР на с.С., извършена през 2019г., се състояла в обединяване на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, двата собственост на ответниците, в имот с идентификатор ***. Сградата с идентификатор ***.1 получила идентификатор ****. Същата била незаконен строеж, изградена след 31.03.2001г. и пречела на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху собствената и сграда с идентификатор ***.2 като сграда на основно застрояване на УПИ VІ-254. Всяка следваща сграда на основно застрояване в УПИ VІ-254 по действалия до 02.12.2020г. Застроителен и 5 регулационен план, каквато била и сградата на ответниците, трябвало да отстои от нейната сграда на разстояние, посочено в положение 4 от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. И след изменението със заповед №593/31.05.2019г. на Кмета на общ.Б. на планът за регулация и застрояване на УПИ V-251 и УПИ VІ-254, и създаване на нови УПИ XII и УПИ XIIІ, сградата с идентификатор **** отново представлявала незаконен строеж по смисъла на чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ/в редакцията му към 28.12.2001г./ и чл.225, ал2, т.2 от ЗУТ/в редакцията му към 2207.2003г. и към 23.12.2005г./, не представлява търпим строеж, тъй като е изградена след 31.03.2001г. и е разположена в УПИ XII на регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота.

Незаконното строителство в имота на ответниците, било извършено на не повече от един метър от къщата на ищцата, дъждовната вода от покрива се изливала върху стената на къщата на ищцата. Отстоянието между двете сгради не съответствало на противопожарните изисквания. Близостта на сградите създавала и битови неудобства свързани със шум .

Ответниците считат, че претенцията на ищцата е недопустима, като предявена с нередовна по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.4 и ал.2 от ГПК искова молба, евентуално неоснователна. Излагат твърдения, че са придобили от родителите си правото на собственост върху два съседни ПИ- с идентификатор *** и с идентификатор ***, които след осъществена през 2018г. процедура по изменение на КККР обединили в единимот с идентификатор ***. Между тях и ищцата липсвала съсобственост както по отношение на дворните места, така и по отношение на построените в тях сгради. Оспорват да е извършено от тях или праводателите им незаконно строителство. След изменеше на КККР инициирали административна процедура за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V и VІ, целта на която била изменение на регулационните линии между двата с цел пълно съвпадане на границите по кадастрален и регулационен план и преустановяване на конфликтите с ищцата. Излагат обстоятелства, на които основават правото си на собственост, твърдения, че още от 1974г., имотът им, собственост тогава на М.М.И., да е бил застроен с една постройка за живеене, една постройка от кирпичи-паянтова и две стопански постройки. Както праводателите им, така и те извършвали основни ремонти, преустройства и подобрения в имота си, за 6 които не било нужно издаване на строителни разрешения.