Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2945 от 08.11.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3984/2019
Вид
Решение № 2945
Подписан
08.11.2019
В сила
04.12.2019
Състав
ПЛАМЕН МАРИНОВ ДОЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 , ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2945 град Бургас,

08.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, граждански състав на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Ани Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 3984 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК: *********, гр. Б., представлявано от управител П.С. против Л.Н.С. *** Ищецът сочи, че като търговец осъществява гаранционни услуги в полза на „Фреш Кредит” ЕООД. На 08.11.2017г. между „Фреш Кредит„ ЕООД и ответника Л.С. бил сключен Договор за потребителски кредит № 0002159 и свързан с него Договор за допълнителни услуги от същата дата . Между ответника, „Фреш Кредит” ЕООД и ищецът бил сключен договор за гаранционна сделка / поръчителство/ също с дата 08.11.2017г. На ответникът била предоставена в заем сумата от 600.00лева. Според погасителен план, С. се била задължила да върне заетата сума с падеж 09.08.2018г. съгласно погасителен план, като в цената се включвала сумата за главница, възнаградителна лихва и допълнителни услуги. Ищецът сочи, че до 13.03.2019г. ответникът не бил погасил задълженията си. Сочи се, че предвид просрочията по кредита за заплащане на задълженията към „Фреш Кредит” ЕООД последното дружество е упражнило правото си на вземане към ищеца по настоящото дело. С покана от 13.03.2019г. „Фреш Кредит” ЕООД е поканил ищецът, който е изплати сумата от 1305.13лева . Сочи се, че за събиране на вземането е било образувано ч.гр.д. № 2210/ 2019г. на РС гр. Бургас и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира да се признае за установено между страните , че ответникът дължи сумите по издадената заповед № 1173/ 18.03.2019г. Претендират се сторените разноски в настоящото производство и в ч.гр.д. № 2210/ 2019г. на РС гр. Бургас.

Ответникът не депозира писмен отговор в законоустановения срок, не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.

2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЗД вр. чл. 143 и сл. от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с подадения писмен отговор от особения представител на ответника.

Ответникът, редовно призован , не се явява , не се представлява.

С протоколно определение от 08.10.2019г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по делото.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че между „Фреш Кредит: ЕООД и ответника Л.Н.С. е бил сключен договор за потребителски кредит № 0002159/ 08.11.2017г., с който дружеството е предоставило в заем сумата от 600.00лева. В договорът е посочено, че задължението следва да бъде върнато на 9 месечни вноски, като е определен падеж на 09.08.2018г. От приложеното по делото копие на посочения договор става ясно, че страните са уговорили лихвен процент в размер на 26.83% и ГПР от 47.87%.

В чл. 3 на Договора е посочено, че като обезпечение / гаранция на заема , кредитополучателят се задължава в срок от 48часа от подписването на договора да осигури поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500.00лева за всеки поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава "Фреш Кредит" ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 518.40лева, платимо от ответника разсрочено – на равни месечни вноски. В чл. 4 от договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3.

Видно от доказателствата по делото, в които е приложена разписка за получена сума , ответницата С. е получила заемната сума от 600.00лева, което обстоятелство не се оспорва от нея.

На 08.11.2017 г. между ответника и "Фреш Кредит"

ЕООД е сключен и договор за допълнителни услуги към процесния договор за кредит, съгласно който дружеството е предоставило на ответникът допълнителна услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. В клаузите на договора се сочи, че в полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ размер от 518.40лева, която следва да се плати на за срок от 9 месеца с вноски всяка по 57.60лева. По делото е представен и сключения договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 08.11.2017 г. между "Фреш Кредит" ЕООД като кредитор, Л.Н.С. като длъжник и "Гаранционен фонд България" ЕООД като поръчител, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит, за което е уговорено плащането на възнаграждение в полза на поръчителя в размер от 518.40 лева, платимо на

9 вноски по 57,60лева.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задължението си по посочения договор за кредит.

В исковата молба се сочи, че по посочените договори нямало никакви плащания от страна на ответницата Л.С.. След спиране на плащанията по посочените договори, с покана от 13.03.2019г. „Фреш Кредит” ЕООД е поканил ищецът, който е изплатил сумата от 1305,13лева чрез прихващане на други дължими между страните вземания.

По делото е приложено ч.гр.д. № 2210/ 2019г. на РС гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед № 1173/18.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 1169.40 лева(хиляда сто шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) - главници по двата договора, 69,06лева(шестдесет и девет лева и шест стотинки)- възнаградителна лихва, за периода от 08.11.2017г. до 13.03.2019г. и 66.67лева(шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки)-обезщетение за забавеното плащане върху главницата, за периода от 12.12.2017г. до 13.03.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 27.00(двадесет и седем) лева-разноски по делото, представляващи държавна такса за производството.

Предвид така изложеното, могат да се направят следните изводи.

По делото не се спори и съдът приема, че с изплащането на посочената сума от страна на ищеца към „Фреш Кредит“, първият се е суброгирал в правата на кредитора по сключените договори.

В изложеното правоотношение приложими са правилата на Закона за потребителския кредит. По делото не е спорно, а и се установява от самия ДПК, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Въпреки, че ответникът не е взел активно участие по настоящото производство, съдът е длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Видно от представения договор между страните, както и приложенията към него, същият е сключен при общи условия, без да е бил предмет на предварително договаряне между страните и с клаузи предварително зададени от ищеца. Договорът е бланков, параметрите в него не са били предмет на предварително договаряне между страните. Същият е формуляр, който, видно от изложените параметри, е бил подписан от ответника при предварително посочени от кредитора условия. Л.Н.С. не е била запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита.

В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.

Посоченото не дава основание да се приеме, че С. е била наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Посочените параметри на одобрения кредит не са били индивидуално уговорени и това може да се заключи от приложените по делото договор и общи условия. Не се установи с ответника да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец.