Присъда № 143 от 08.08.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №143/08.08.2023 година по НОХД №2790/2023г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №3292 ЗМ 535/2022г. по описа на IV РПУ гр.Бургас, ПОР № 2117/2022г., вх. № 13129/22г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Д. Т. С., роден **********, ЕГН: **********, за това че: на 05.09.2022г. около 14,55 часа в гр.Бургас ж.к.“М.Рудник“ футболно игрище до двора на ОУ „Елин Пелин“ отнел чужди движими вещи -1бр.мобилен телефонен апарат, марка „Х1АОМ1 „модел“ Redmi 10 С, син на цвят, на стойност 296 лева, 1 брой черен на цвят калъф на заден панел с капаче камера и метален държач, на стойност 12 лева, 1 брой прозрачен протектор за дисплей на стойност 4 лева и един брой СИМ карта на стойност 14,90 лева, всичко на обща стойност 326,90 лева от владението на Д. Г. Ж., ЕГН: **********, собственост на М. С. К. - Ж., ЕГН: **********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3 от НК вр.чл.194 ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи наказание „Пробация“.

Защитникът на подсъдимия - адв.П. М. – БАК, моли спрямо подзащитния му да се наложи наказание „Глоба“.

Подсъдимият също моли съда да му бъде наложено наказание „Глоба“ в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Т. С. е роден *******, *****, ****, ******, с постоянен адрес:

******, ЕГН: **********.

На 05.09.2022г. около 14.00 часа в гр.Бургас подсъдимият С. отишъл до игрището, намиращо се до двора на ОУ „Елин Пелин“ в к-с„М.Рудник“. Там той видял деца, които си играели на една от футболните врати на игрището с топка. Пред другата футболна врата на игрището С. забелязал, че има оставен на земята мобилен телефон марка „5QAOMI“ модел „Redmi 10 С“ син на цвят, ведно с 1 брой черен на цвят калъф на заден панел с капаче камера и метален държач за мобилен телефон марка „Х1АОМ1“ модел „Redmi 10 С“, с протектор и СИМ карта. Процесните вещи били оставени до футболната врата от свидетеля Д. Г. Ж. /малолетен/, а самият той се 1 преместил да играе с приятели пред другата футболна врата на същото игрище. Вещите били собственост на майка на малолетния Ж. - свидетелката М. К. Ж.. Подсъдимият решил да извърши кражба на телефона и другите вещи и въпреки, че видял децата на игрището и му било ясно, че те са собственост на някое от играещите на игрището деца, взел телефона за себе си присвоил същия ведно с горепосочените вещи и ги прибрал в чантата си. След това С. си тръгнал от игрището.

По делото била изготвена оценъчна експертиза на вещите, съобразно заключението по която същите са на стойност както следва: мобилен телефон марка „5QAOMI“ модел „Redmi 10 С“ син на цвят на стойност 296 лева, 1 брой черен на цвят калъф на заден панел с капаче камера и метален държач за мобилен телефон марка „Х1АОМ1“ модел „Redmi 10 С“- 12 лева, протектор - 4 лева и СИМ карта - 14,90лв. или общо сумата в размер на 326,90 лева

След установяване съпричастността му към процесното деяние подсъдимият обяснил, че вечерта, след като взел телефона, при него са дошли цигани, разгледали го и го счупили, тъй като той бил защитен с парола и те не можели да го ползват. Вещите не са открити и не са върнати или заместени на собственика. Върнат е единствено задният панел на мобилният телефон, намерен при извършения огледа. Подсъдимият С. е извършил престъплението поради липса на средства и с намерение да продаде присвоените вещи и да получи тяхната парична равностойност.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите З. М. Ч. /л.32 и л.42 от ДП/, Д. Г. Ж. /л.29 от ДП/, М. К. Ж. /л.24, л.31 и л.34 от ДП/, обясненията на обвиняемия /л.77 от ДП/; писмени доказателствени средства: съдебно – оценъчна експертиза /л.36-37 от ДП/, видеотехническа и лицева експертиза ведно с фотоалбум /л.43-47 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 05.09.2022г. /л.51 от ДП/; документи за собственост и касов бон /л.26-27 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.19-22 от ДП/, справка за съдимост; веществените доказателства, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимият С. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от 2 фактическия състав на престъплението.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. Т. С. с деянието си е осъществил състава на престъплението чл.194, ал.3 от НК вр.чл.194 ал.1 от НК, тъй като на а 05.09.2022г.около 14,55 часа в гр.Бургас ж.к.“М.Рудник“ от футболно игрище до двора на ОУ „Елин Пелин“ отнел чужди движими вещи - 1бр.мобилен телефонен апарат, марка „Х1АОМ1 „модел“ Redmi 10 С, син на цвят, на стойност 296 лева, 1 брой черен на цвят калъф на заден панел с капаче камера и метален държач, на стойност 12 лева, 1 брой прозрачен протектор за дисплей на стойност 4 лева и един брой СИМ карта на стойност 14,90 лева, всичко на обща стойност 326,90 лева от владението на Д. Г. Ж., ЕГН: **********, собственост на М. С. К. - Ж., ЕГН: **********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК , тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял именно това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

В случая са налице условията за квалификация на деянието като престъпление п о чл.194, ал.3 НК, доколкото, съдът счита, че деянието на подсъдимия носи всички признаци на „маловажен случай“. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.93, т.9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия 3 случай стойността на отнетата вещ е ниска – едва 326,90 лева, при МРЗ за страната от 710 лева. Същевременно подсъдимият е неосъждан и с добро процесуално поведение.

Всичко това сочи на по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на кражба, без това да означава, че тази опасност липсва или е явно незначителна. Поради това съдът счита, че макар да не се касае до „малозначителност“ на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 НК, то безспорно в случая деянието следва да се квалифицира, като „маловажен“ случай на кражба.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 НК във вр. чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство, съдът отчете обстоятелството, че вещите, предмет на престъплението са отнети от владението на невръстно лице, като са били собственост на майка му, която на свой ред е вдовица. С. при всички положения е знаел, че вещите са собственост на дете, което е изводимо от обстоятелството, че ги е присвоил от двора на училище, а в близостта до мястото, където са били оставени са играели деца. Изложеното безспорно води до извода за голяма морална укоримост на стореното.

Налице са обаче и смекчаващи отговорността на С. обстоятелства. Като такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване и необремененото му съдебно минало. Липсата на предходни осъждания на подсъдимия навежда към извода за по – ниска негова обществена опасност.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:

- по чл.42а, ал.2, т.1, вр. чл.42б, ал.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;