Решение № 539 от 18.09.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 704/2020
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 18.09.2020
- В сила
- 23.04.2021
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Определение № 1193 от 14.08.2020 · СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 1875 от 13.05.2021 · СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр.Плевен, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина Иванова при секретаря Десислава Добрева и с участието на Анна Баракова, прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен, като разгледа докладваното от съдия Иванова и.административно дело № 704 по описа за 2020г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.ул. „***“ № **, ет. *** , чрез представляващия Р.П.С. , чрез адв А., съдебен адрес: *** срещу Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г. на изп. директора на ИАЛ , представляващи направени разноски по обжалване на НП в размер на 600 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски .
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г. на изп. директора на ИАЛ на „Фармар” ООД гр. П. е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушаване на разпоредби на чл. 220, ал. 1 вр. чл. 219 и чл. 288, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Ищецът твърди, че е обжалвал НП пред РС-Плевен, който със свое решение № 539/24.07.2019 г.. по а.н.д. № 934/2019 год. е потвърдил наказателното постановление, като е ангажирал адвокат, на който е заплатил сумата от 300 лева. Решението на РС-Плевен е било обжалвано пред Административен съд-Плевен, който с решение № 679/20.11.2019 год. по к.а.н.д. № 1021/2019 год. е отменил решението на РС-Плевен. Посочва, че и по това дело е ангажирал адвокат, на който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди се, че сумата на заплатените адвокатски възнаграждения е в общ размер на 600 лв., и същата съставлява вреда, която е в пряка причинна връзка и е пряка непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт на ИАЛ – горецитираното наказателно постановление. Моли се съдът да осъди ИАЛ – София да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., съставляващи пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.
Представен е отговор по исковата молба от ответника на л. 24 по делото, в който се посочва, че исковата претенция е неоснователна, тъй като следва да са ангажирани доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение, а и оказването на процесуално представителство не е задължително. Посочва, че тъй като НП е отменено поради процесуално нарушение – издаване на АУАН от некомпетентен орган, то е налице нарушение осъществено от дружеството и искът е неоснователен. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът - „Фармар“ ООД ,гр. Плевен, ул.“***“ №74, ет.3, ап.8, се представлява от адв. Пл. А., който намира исковата претенция за основателна и моли за присъждане на обезщетение и законната лихва, както и разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът
-Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8 , се представлява юрк Г., която намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, както и акцесорната претенция за лихва. Прави възражения за прекомерност на разноските и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е основателна, тъй като е доказана и са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г. на изп. директора на ИАЛ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на дружеството за нарушение на чл.
220, ал. 1 вр. чл. 219 и чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствата в хуманната медицина за това, че на 16.05.2018 година при контролна проверка служител в аптеката без фармацевтично образование е продал на експерт от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“.
Наказателното постановление е обжалвано пред РС-Плевен и е образувано а.н.д. № 934/2019 год..
В съдебно заседание на 02.07.2019 година дружеството е представлявано от адв А. с оглед пълномощно на л. 70 по делото и съдът се е произнесъл с решение № 539/24.07.2019год., с което е потвърдено наказателното постановление.
Решението на РС-Плевен е обжалвано пред
Административен съд-Плевен, чрез адв А. и е образувано к.а.н.д. № 1021/2019 год., като с решение № 679/20.11.2019 год., е отменено решението на РС –Плевен и е отменено НП, като на л. 13 е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие в касационното производство.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес, разгледана по същество е основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт.
В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд № 934/2019 по описа на РС Плевен и к.а.н.д № 1021 /2019 г. по описа на АС Плевен , че НП е отменено от АС, като решението на съда е влязло в законна сила на 20.11.2019 г., когато е постановено решението на касационната инстанция – АС Плевен и е налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, към датата на разглеждане на делото, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство към датата на провеждане на съдебните заседания по горепосочените дела, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .
Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 934/2019 по описа на РС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото –л. 70 по делото, като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено. Договор за правна защита и съдействие е представен и по канд№ 1021/2019 г. по описа на Административен съд Плевен – л. 13 по делото, като е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева е платено в брой.
Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение и в случая е неоснователен доводът на ответника, че не е доказано заплащане на възнаграждението, тъй като в договора е отразено плащане на датата на сключването му в брой. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.
Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9975174e-01da-4efc-b9d7-944932a6a168