Решение № 51 от 30.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Русе, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520201934 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. Б. Н. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 22-3393-000447/27.09.2022г. на началника на Втора РУ при ОД на МВР гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2022г. жалбоподателят управлявал т.а. „МАН ТГС“, категория N 3, с ДК№ СВ 78 69 РС, като извършвал превоз на товар – инертни материали – в община Русе. В района на път втори клас № 23 , 11 км. бил спрян за проверка от служители Второ РУ на МВР – Русе с оглед проверка за спазване на ЗДвП. В хода на проверката, чрез кантарна бележка, издадена от „Скални материали“ АД, че брутното тегло ( масата на МПС,

1 ведно с превозвания товар) е било 42 000 кг., а съгласно свидетелството за регистрацията на МПС допустимата му максимална маса е 32 000 кг., т.е. налице е превишение от 10 000 кг.

Видно от свидетелството за регистрация на МПС технически допустимата му максимална маса е 42 000 кг. За констатираното нарушение св.П. И. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 вр.чл.126 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените. В случая е допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 126 от ЗДП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от своя страна предвижда отговорност за управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определени с подзаконов нормативен акт, чието издаване е регламентирано в чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Според последно цитираната норма, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството - Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (издадена на основание чл. 139 от ЗДвП съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби).

Цитираните законови разпоредби, съотнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат извода, че предвиденото в чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказание се отнася за нарушение именно на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а не по чл.126 от с.з., като трябва да се посочи , че нарушението на на тази норма се санкционира по субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП. Този извод се налага от изпълнителното деяние, описано в санкционния състав по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, който мълчаливо препраща към чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП - „размери, маса или натоварване на ос“, като по този състав следва да се санкционират нарушения, които следва изрично да са посочени с оглед конкретно нарушена хипотеза на чл.6 от Наредбата изразяващи се също в превишаване на и допустимата максимална маса Видно от самото СРМПС, л.10 от делото, в него са посочени две различни маси – технически допустима максимална маса 2

(42 000 кг. )и допустима максимална маса (32 000 кг), които са две различни понятия, всяко от тях законово регламентирано, съответно в § 6 т.34 и т.35 от ЗДвП . Нарушенията по чл.

139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на превозните средства и по-специално - маса, размери и натоварване на ос, докато нарушението на чл. 126 от ЗДвП е свързано с нарушаване на правилото, въвеждащо ограничение при превоз на товари, масата на натовареното ППС да не надвишава максимално допустимата маса, отразена в свидетелството му за регистрация и чиято стойност никога не би могла да надвишава технически допустимата максимална маса. В случай, че се приеме, че нарушението е от първия вид – чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то същото не е индивидуализирано, като не е посочено кои точно норми на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (издадена на основание чл. 139 от ЗДвП съгласно § 3 от заключителните й разпоредби), не са спазени.

Това от своя страна води и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя с оглед възможността му да разбере за какво точно нарушение му е наложено административно наказание, което също е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че не е основателно възражението на защитата, че актосъстамвителят в качеството си на служител на МВР не притежава компетентност да съставя АУАН за нарушения по чл.126 от ЗДвП, респ. по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Това е така, защото на основание чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП о пределени (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., л.13 и л.14 от делото ) от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, т.е. това правомощие включва спазването на всички правила за движение, съобразно изричното оправомощаване на различните полицейски органи вкл. чл.126 и чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбите на чл.166 , 166а , чл.167 и чл.167а от ЗДвП, видно от които и на други държавни органи в системата на изпълнителната власт са предостави правомощия по ЗДвП, но които са посочени на принципа на изчерпателното изброяване и не могат да се тълкуват разширително. В този смисъл последните нямат право напр. да извършват проверки и да констатират нарушения напр. за употреба на алкохол, за нарушения относно режима на скоростта , по чл.179 от ЗДвП и т.н.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като необосновано и незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

3

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-3393-000447/27.09.2022г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на С. Б. Н. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Русе да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4