Решение № 300 от 13.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. ХАСКОВО, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

Нели Д. Иванова при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №365/27.IV.2026 г.постановено по гражданско дело №1604/2025 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ ЕАД, ЕИК 000694286, гр. ***, срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр.***, чрез Областно Пътно Управление - ***, БУЛСТАТ 0006950890171, гр.***, иск да заплати сумата от 124,24 евро (243,00 лева), представляваща заплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди по застрахован при него л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №***, претърпени вследствие застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.09.2024 година по АМ Марица, в участъка между гр.

*** и гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2025г. до окончателното изплащане.

С решението си съдът осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ ЕАД, ЕИК 000694286, гр.***, да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр.***, чрез Областно Пътно Управление ***, БУЛСТАТ 0006950890171, гр. ***, сумата общо 204,52 евро - разноски по делото.

1

Обстоятелства по въззива

„Булстрад Виена Иншурънс Груп “ ЕАД са останали недоволни от постановеното решение поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на произвдствените правила, с искане за отмяната му и уважаване на предявените осъдителни искове.

Въззивникът извежда,че в противоречие със закона съдът приел, че ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, механизма на увреждане на застрахования автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдения механизъм и щетите по автомобила.

Този неправилен извод съдът основал на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза и дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание.

Според застрахователят тази експертиза същата не отговоря на въпросите за механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между същия и щетите по автомобила, но и разкрива липсата на компетентност на вещото лице, въобще да отговори на поставените въпроси.

Било направено искане вещото лице да бъде освободено по реда на чл. 198 от ГПК и бъде заменено с друго,което останало без уважение от съда.От друга страна експертизата била оспорена като необоснована и било поискано назначаване на повторна такава. Въззивникът извежда и че били неясни и абстрактни констатациите в заключителната част на експертизата, не ставало ясно каква е тяхната релеватност към спора, нито на базата на какви източници са направени. Горното обуславяло извод, че депозираното по делото писмено заключение билоа правно нищо, лишено от предвиденото в чл. 195, ал.1 от ГПК съдържание. Поради това и като се позовал на него,първата инстанция допуснала възприемането на неправилни факти,а оттук и незаконосъобразни изводи.

Въззиваемата страна не представя отговор на въззивната жалба.

Правни съображения

Застрахователят е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера.

Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост.Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и 2 въззивната инстанция.

Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици. Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.

Представените доказателства в хода на производството извеждат неоснователност на предявената въззивна жалба.

Районен съд-Хасково е постановил атакуваното си решение въз основа предявени осъдителни обективно съединени искове от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп “ ЕАД, ЕИК 000694286, гр. ***, срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр. ***, чрез Областно Пътно Управление ***, БУЛСТАТ 0006950890171, гр. ***, иск да заплати сумата от 124,24 евро (243,00 лева), представляваща заплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди по застрахован при него л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, претърпени вследствие застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.09.2024 година по АМ Марица, в участъка между гр. *** и гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2025г. до окончателното изплащане.

Безспорно доказани по делото са валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на увредения лек автомобил – л.а. „Дачия Сандеро“ рег.№ ***, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД- клон ***“, с ползвател Ж.И.Т. с ищцовото застрахователно дружество за посочения период от време, на 24.09.2024 г. ; при управление на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *** по АМ Марица, в участъка между гр.*** и гр.***, от С. И.Т. е настъпила въпросната увреда на задна дясна гума; за случая е образувана преписка по щета *** при застрахователя,като същото е определило да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 243.00 лева, представляващи 90 % от цената на нова гума, съгласно представената от ползвателя на автомобила фактура;сумата е заплатена на 18.Х.2024 г., на основание чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ, на ползвателя лизингополучател на застрахования автомобил Ж.И.Т.

Тези факти предпоставят и осъществявеното хипотезата на чл.410 от КЗ в полза на ищеца застраховател -с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.Съобразно твърдението в исковата молба че щетите по застрахования автомобил са резултат на дупка на пътното платно на АМ Марица, обуславя и пасивната легитимация като отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезщетяването им, въздигната от чл.

30, ал.I от Закона за пътищата с вмененото на същата законово задължение да поддържа автомагистралата, при условията регламентирани в §1, т.14 от ДР на ЗП.

3

Приетото по делото заключение в производството пред РС-Хасково по изготвената съдебно - автотехническа експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание съвкупно съответстват на изискванията на закона,заедно дават точен отговор на поставените въпроси,изясняват несъмнено предмета на делото и успешно обективират специалните експертни знания,необходими по делото.

В тази насока са и събраните други по делото доказателства,така и приложените към самото дело от застрахователната преписка снимки на увредената вещ-гума-л.31-34.Последните са годно доказателствено средство.

Те не са документи по смисъла на гражданския процес,но същите като веществено доказателство са допустими средства за установяване на относимата фактическа обстановка по делото.Безспорно,е че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204 ал.I от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство.В случая представените снимки носят директна за възприемане значима информация относно предмета на доказване по делото,същата може да се възприеме непосредствено и да се разтълкува,за което не са необходими специални знания за съда или за страните да я осмислят и анализират,нито свидетелски показания относно начина на увреждането и оставените от него следи. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите или снимките като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред директно от съда и страните или чрез използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът,респ. снимките може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес.В тази насока изрично Решение № 136/11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 368/25.03.2011 г. по гр.д. № 1447/2010 г. на ВКС, III г.о.,Определение № 634/04.06.2015 г. по гр.д. № 1524/2015 г. на ВКС, III г.о.

Определение № 262 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7062/2014 г., III г. о., ГК.

В случая се налага извода,че увреждането не е причинено от дупка по автомагистралата,тъй-като същото би оставило съвсем различни следи по увредената гума.Твърденията на ищеца,предмет на доказване от негова страна,са че настъпилата вреда е резултат от преминаване на процесния автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което се е спукала задна дясна гума на застрахованият автомобил.Това е и основния елемент от доказателствената верига факти,тъйкато същият стои в първоначална пораждаща каузална връзка с настъпилата вреда.Поради това и същият следва да бъде несъмнено доказан по пътя на пълното и главно доказване,както правилно е указано в доклада на съда при 4 законосъобразно разпределна доказателствена тежест на ищеца от сдтрана на първата инстанция.

Видно от обсъдените снимки,съдържащи директна и неопосредена информация,е че по въпросната гума има косо сцепване,под ъгъл,диагонално,обхващащо дължината от левия край на гумата на снимката до централната й външна част с грайферите/три надлъжни жлеба от общо четири/.Това е и единственото увреждане,установено по делото.В разпита в съдебно заседание от съдебно заседание на 27.III.2026 г. пред РСХасково,вещото лице П. П., изрично извежда,че в установената част от пътната настилка на произшествието и около него няма дупки,а само вълнообразни места по асфалта с височина около 1-2 см.и 10-15 см. ширина.Същите обективно не могат да причинят никаква повреда по въпросната гума.За да се стигне до соченото спукване от дупка в асфалтовата настилка,то същата следва да е минимално 10 см.дълбока.При тази ситуация целостта на гумата се нарушава по широчината й,като има късане на парчета от нея,след което има мигновено излизане на въздуха,което пък води от своя страна до допълнително разкъсване на гумата от мачкането й от джантата.Установената от снимковия материал увреда е съвсем различна.В случая,предвид установения от съда разрез в процесната гума,а предвид изложеното от вещото лице, увредата е настъпила от навлизането на остър или режещ предмет в съприкосновение с гумата,който води до спукването й,свързано и с по бавно излизане на въздуха,в сравнение с увредата от навлизане в дупка.Най-вероятно предната гума е изхвърлила острия или режещ предмет,който след това вече е увредил задната гума.Следва да се съобрази и че при рязко пръсване на гумата вероятността от настъпване на ПТП е много по -голяма,поради внезапната силно въздействие върху стабилността и управляемостта на МПС,отколкото при спукването й.При втория случай същото остава в значителна степен управляемо и дава възможност на водача да спре,поради бавното излизане на въздуха от гумата,каквито са показанията на същия като свидетел.

Предвид на тези изводи и установени факти не може да се кредитира изложеното от свидетеля Т. в съдебно заседание от 09.II.2026 г. пред РСХасково,че увредата се състои от гръмване на задната дясна гума поради попадането му в необозначена дупка на пътното платно.

Съобразно изложеното първопричината за настъпването на вредата в гражданскоправен аспект,респ. застрахователното събитие по покритие риск от ищеца,не е състоянието на пътната настилка,за която безспорно носи отговорност въззиваемата агенция,а интервенцията на режещ или остър предмет,за който обаче същата не носи отговорност.Ето защо и пътната агенция не стои по никакъв начин в каузална връзка с настъпилата вреда,обезщетена като застрахователно събитие от ищеца.