Определение № 3083 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3083 гр. София, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 17188 от 16 септември 2025г. по гр. д. № 7841/2025г.

Софийски градски съд, ГО, 14 състав е оставил без уважение молба от 09.07.2025г. на Г. Т. А. за допускане правна помощ по гр. д. № 7841/2025г. по описа на СГС, ГО, 14-ти състав като неоснователна, прекратил производството по гр. дело № 7841/2025г. по описа на съда и върнал депозираната молба с приложенията. За да постанови определенията си, обжалвани от ищеца, СГС е приел, че допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл. 24, т. 1 ЗПП, съобразно ползата която би донесло за лицето и предвид обосноваване на извод за очевидно неоснователна и необоснована исковата претенция, на основание чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя. СГС се е позовал и на служебно известния му факт за многобройни дела, заведени със сходно съдържание от страната, което сочи на злоупотреба с процесуални права съгласно чл. 3 ГПК, посочил е още, че правна помощ не се предоставя с оглед евентуално формулиране на надлежно процесуално искане за защита на възможен легитимен интерес, а за конкретна процесуална нужда. Отделно, СГС е констатирал, че нередовността на исковата молба не е била отстранена с молбата на ищеца от 10.09.2025г., поради което на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 128, чл. 127 ГПК е постановил връщането й и прекратяване на 1 производството.

Срещу посочените определения е упражнено право на жалба от ищеца Г. Т. А., който е подал частна жалба. Частният жалбоподател иска отмяната им като незаконосъобразни – сочи, че е изпълнил разпореждането на съдията от 25.08.2025г., и иска и назначаване на „служебен адвокат“.

Частната жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Обжалваните определения са правилни. При произнасянето си по нея, съдът взе предвид следното:

Г. Т. А., - индивидуализирал се като „ М. Г. Първи, Държавният глава на Р. България “, като тази индивидуализация е придружена с поставяне на печати под изявлението му, наименовано „Съдебен иск“, с надписи „ Негово Величество Г. I Царят на България /без циганите/ “ и „ Държавен глава М. Н.В.

Г. Първи Император, Цар и Хан на България “, - е предявил иск срещу Министерство на вътрешните работи с искане към съда, „ за опит да го убият “, да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 9 000 000 лв.

Искането е основано на случки от лятото на 2004г. на „стадион НСА“, и изказване на предположение от ищеца за извършен опит да бъде убит “найвероятно чрез обгазяване“, без обаче изложените от него обстоятелства - за среща с футболистки и с „две вероятно близначки – блондинки“, за които си спомнил, че ги е „виждал в българско порносписание“ и, че „такива не тренират по стадионите, а ги изпращат за провокации“ – да имат връзка с твърдението за извършено противоправно деяние срещу него. Поискал е да му се предостави и безплатна правна помощ поради това, че не разполага със средства, което е удостоверил в декларация, в която е посочил и, че е бездомен и, че „инвалид 100%“ – приложил е ЕР на ТЕЛК, с което му е призната пожизнено ТНР от 100 %.

С разпореждане № 21179/25.08.2025г. на ищеца е дадена възможност в 1 - седмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис, „ да посочи твърди ли да е осъществено противоправно деяние от ответника, в който случай конкретизира същото по време, място и начин на извършване „ ; както и „да посочи, сумата от 9 000 000, 00 лв. - обезщетение за какви вреди претендира - неимуществени или имуществени, в който случай конкретизира същите по пера в рамките на посочената сума „ . СГС е указал на ищеца и, че „при неизпълнение на указанията в срок ИМ ще бъде върната“. В 2 предоставения срок ищецът е посочил, че от ответника МВР е осъществено противоправно деяние „опит да го убият чрез обгазяване или специални увреждащи средства“ и „ всичко по това престъпление … е организирано и осъществено от МВР при властта на НДСВ през 2004г. Това престъпление е политическо, защото … е политическо лице“ ; посочил е още, че поради „увреждане на здравето и опит да го убият“ иска обезщетение от „пет милиона лева“; „поради препятстване на спорните му постижения“ иска „два милиона лева“ и поради “това покушение … в качеството му на най–велик българин изобщо и политическото му качество М. “, иска „два милиона лева“.

В това изявление от 10.09.2025г. ищецът се е титулувал като „Император, Цар и Хан, Г. Първи, Държавният глава на Р. България и на Обединена Европа “, титлите, без последната, са изписани и в положен печат под изявлението, под него са положени и два печата на чужди езици.

С оглед изложеното по-горе за съдържанието на изявлението на ищеца, обективирано в две молби, изводът на СГС, че не са отстранени нередовностите на исковата молба във връзка с дадените към него указания и че тя подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е законосъобразен.

Не са уточнени обстоятелствата, на които е основана исковата претенция, оттук и искането към съда / чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/, които ищецът, щом е формирал убеждение за противоправно поведение, би трябвало да изясни със собствени усилия /без да е необходима правна помощ/, а и като се изхожда от обективния факт, че той не е носител на титлите, с които се именува, нито обективно може да бъде носител на определението в превъзходна степен, прикрепено към характеристиката му на „българин“ /извън отговора на поставените с частната жалба процесуални въпроси е каква е причината за подобно индивидуализиране и илюстриране на имена с печати/, САС намира, че исковата молба не е подадена за защита на конкретен легитимен интерес, така че да бъде активиран гражданският процес като защита – санкция, и поради недопустимостта на предявената искова претенция няма и основание, въпреки декларираната липса на средства, за предоставяне на правна помощ за осигуряване на реален достъп до правосъдие /чл. 21, т. 2 вр. чл. 24, т. 2, ЗПП/.

По всички развити съображения въззивният съд счете обжалвания съдебен акт, в който са инкорпорирани двете атакувани с процесната частна жалба определения, за постановен в съответствие с процесуалния закон, а частната жалба срещу него за неоснователна.

3

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Т. А. срещу определение № 17188 от 16 септември 2025г. по гр. д. № 7841/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 14 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата му от 09.07.2025г. за допускане на правна помощ по гр. д. № 7841/2025г. по описа на СГС, ГО, 14-ти състав, прекратил производството по гр. дело № 7841/2025г. по описа на съда и върнал депозираната молба с приложенията.

Определението в частта му, в която е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното определение, може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, а в останалата му част не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4