Решение № 433 от 06.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1305/05.04.2019 г., постановено по гр. д. № 14315/2017 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. В. Т., ЕГН **********, против Х. ХР. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за премахване застрояването в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица *** между жилищните сгради на ул.

„**** и 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор *** (стар идентификатор ***).

С решение № 110 от 24.01.2020 г. по въззивно гр. д. № 1393/2019 г., в правомощията си по чл.271,ал.1 от ГПК, състав на Пловдивския окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в тази му част и приемайки исковата претенция за основателна е уважил предявения от ищеца негаторен иск.

С решение № 19 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1709/2020 г.

1 на ВКС, II г. о., въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от ОС-Пловдив, със задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК.

При новото разглеждане на делото жалбоподателите Д. Р. Т.,ЕГН ********** и Г. Г. Т.,ЕГН: **********, конституирани като наследници по закон в правата на починалия на 17.04.2021г. ищец Г. В. Т., поддържат подадената въззивна жалба, като настояват за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения негаторен иск.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. А., поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на чл. 271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е предявен от Г. В. Т. , ЕГН **********, против Х. ХР. П., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС за защита право на собственост върху недвижим имот.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът Х. ХР. П. притежава правото на собственост върху останалите 2/3 идеални части от поземления имот, както и построения в него гараж, втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и правото на собственост върху постройка в североизточната част на поземления имот, заснета с идентификатор *** (стар идентификатор ***).

Твърди се, че последно посочената постройка е била с площ от около 9 кв. м., но ответникът без правно основание преместил източната й стена на регулационната граница на имота, с което увеличил застроената площ на 2 постройката (понастоящем отразена в кадастралната карта като „хангар, депо, гараж“) с около 6 кв. м. и по този начин тя затваря изцяло единия от прозорците на североизточното помещение в жилището му и го лишава от необходимото естествено осветление.

Като сочи, че описаното състояние създава неоснователни пречки за упражняване правото му на собственост, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да премахне застрояването в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица *** между жилищните сгради на ул.

„**** и 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор *** (стар идентификатор ***).

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Не оспорва да е осъществена процесната постройка, закриваща един от прозорците на североизточното помещение на първия етаж , но твърди това да е станало още през 1949 г. от неговия баща , собственик на имота. Счита, обаче, че същото не обосновава ангажиране на отговорността му, тъй като не ограничава правото на собственост на ищеца и не създават пречки за упражняването му.

От приетите по делото писмени доказателства е документално установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че ищецът, въз основа на договор за продажба от 2008г., е собственик на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите 2/3 идеални части от поземления имот, на построения в него гараж, на втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като „хангар, депо, гараж“, с идентификатор *** (стар идентификатор ***).

Притежаваната от ответника постройка с идентификатор ***, находяща се в североизточната част на поземления имот – между жилищните 3 сгради с адреси ул. К. *** – от две страни, и източната регулационна линия на имота – от трета страна, е реализирана без необходимото за това разрешение.

Липсва и съгласие на собствениците на сградите в процесния и в съседния от север имоти, с които се установява свързано ниско застрояване. Установено е безспорно от писмените доказателства - нотариални актове и скици, че спорната постройка, наречена „барака” в нотариалния акт от 1983г., е изградена от бащата на ответника в периода 1949-1950г. Според скица на имота от 1980г. /л.15 от първоинстанционното дело/ сградата с площ 9 кв.м. е ситуирана навътре от уличната регулационна линия; по същия начин е отразена и в скицата на поземления имот по одобрената кадастрална карта, издадена през 2010г./л.16/ Понастоящем сградата е с площ 15 кв.м. и се намира на уличната регулационна линия /тротоара/. Последното е констатирано както от приетата техническа експертиза, така и при извършени проверки от длъжностни лица на Община Пловдив. През 2017г. за процесната сградата - гараж , със застроена площ 14 кв.м. е издадено удостоверение за търпимост, в което е посочено, че строежът е изграден преди 07.04.1987г. и е допустим по действащите планове, правила и нормативи към момента на построяването му.Безспорно е по делото, че в обема на процесната постройка попада и с това изцяло се закрива един от прозорците (на северната фасада) на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се намалява естественото осветление на стаята.

Без значение за предмета на спора са сочените от ответника обстоятелства за това кога и кой фактически е реализирал строежа.

Доколкото като собственик на постройката ответникът допуска и поддържа фактическото състояние в имота, той е пасивно легитимиран по предявената негаторна претенция, в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да упражнява собственическите си права.

Така установените по делото факти са били обсъдени от касационната инстанция с постановеното решение № 19 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1709/2020 г. на ВКС, II г. о., като в същите е прието, че тези обстоятелства са налице.Затова наведените от въззиваемия доводи и ангажираните от него във въззивната инстанция доказателства за установяване на обстоятелствата кога и кой фактически е реализирал пристрояването на гаража, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани и обсъждани от въззивния съд при 4 повторното разглеждане на правния спор, тъй като споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си, в който смисъл е Решение №250 от 18.07.2013г. на ВКС по гр.д.№634/2011г., второ гр. отд.; Решение №119 от 26.05.2014г. на ВКС по гр.д.№7034/2013г. на ВКС, първо гр. отд.

В процесния случай делото е върнато за ново разглеждане от ВКС със задължителните указания по чл.294, ал.1 от ГПК за събиране от въззивния съд на доказателства за установяване дали с реализираното пристрояването на гаража е налице нарушение на законовите норми за осветеност на помещенията като бъде изслушано заключение на вещо лице, което категорично да установи какви са двата прозореца на стаята на ищеца, каква е площта им и затварянето на единия прозорец от гаража води ли до нарушаване на нормативните изисквания за осветеност на жилищни помещения.

С оглед задължителните указания за този съдебен състав, дадени в отменителното решение на ВКС, при повторното разглеждане на делото е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Б.К.-Х..

Според експертното заключение на вещото лице в североизточната стая (към ул.“***“), към североизточната външна стена на която е долепен гаража с идентификатор ***, има два прозоречни отвора с дървена дограма. Този откъм улицата е трикрил, а този към гаража е двукрил и от него се вижда вътрешността на гаража.Площта на стаята е 14,88м2 , а на прозоречните отвори съответно : 2,40м2 на трикрилия и 1,80м 2 на двукрилия или общо 4,20 м2. За гостна (каквото е предназначението на помещението по проекта от 1936г.) площта на отвора трябва да е най-малко 1/6 от 14,88м 2 = 2,48м2 площ на пpoзopeчни отвори.За спалня (каквото е ползването на място) площта на отвора трябва да е най-малко 1/7 от 14,88 м 2= 2,13 м 2 площ на прозоречни отвори.За помещение „гостна“ (каквото е предназначението на помещението по утвърдения на 01.12.1936г. проект и издаден позволителен билет на стр. линия) за пряко странично осветление само от трикрилния прозорец не са изпълнени изискванията, определени в чл.113, ал.1 от Наредба N 7/2003г.

5

С оглед на така събраните по делото доказателства следните правни изводи: съдът прави

Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост от всякакви неоснователни въздействия върху имота, които ограничават, смущават и пречат на пълноценното му използване според неговото предназначение.

Правото на собственост върху жилищен имот предполага помещенията в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина , в този смисъл са и нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на това, когато изграждането на сграда, води до засенчване на жилищната сграда в имота, като препречва влизането на светлина през прозореца, то е налице неоснователно действие по смисъла н а чл. 109 ЗС, което препятства упражняването на правото на собственост върху засенчваната сграда. В този смисъл Решение № 122 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2074/2016 г., II г. о., ГК.

Относно техническите изисквания за осветеност на североизточната стая на ищеца с предназначение „гостна“ има нормативно изискване площта на отворите да е 1/6 от площта на помещението съгласно чл.113,ал.1 от посочената Наредба. В стаята на ищеца има два прозореца- двукрил и трикрил. Прозоречните отвори съответно са: 2,40м2 на трикрилия и 1,80м 2 на двукрилия или общо 4,20 м 2. Помещението, което обслужват е с площ 14,88м2. Процесната постройка с идентификатор *** – собственост на ответника, закрива изцяло двукрилия, северен прозорец и осветеността на помещението се осъществява единствено от трикрилия прозорец с прозоречен отвор - 2,40м2