Решение № 262 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20129658/20.09.2024 г., постановено по гр.д. № 27619/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 с-в, съдът е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на И. В. Б.: 1) на основание чл.78, ал.1 ЗДСл сумата от 265.57лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ от трудова злополука настъпила на 25.06.2019г., ведно със законната лихва от24.06.2020г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 424.57лв.; 2) на основание чл.86 ЗЗД сумата от 26.92лв. мораторна лихва върху сумата от 265.57лв. за периода от 25.06.2019г. до 23.06.2020г.; 3) на основание чл.78, ал.3, изр.1 вр. ал.1, пр.1 ЗДСл сумата от 764.37лв., представляваща обезщетение, съизмеряващо се с разликата между основната месечна заплата на ищцата, която тя би получила в периода от 25.06.2019г. до 19.09.2019г. и полученото от нея в същия период парично обезщетение за непрекъсната временна неработоспособност поради трудовата злополука, ведно със законната лихва от 24.06.2020г. до изплащане на вземането; 4) на основание чл.86 ЗЗД сумата от 77.50лв. мораторна лихва върху сумата от 1

764.37лв. за периода от 25.06.2019г. до 23.06.2020г.; 5) на основание чл.78, ал.3, изр.2, пр.1 ЗДСл вр. чл.52 ЗЗД сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.06.2019г., ведно със законната лихва от 24.06.2020г. до изплащане на вземането; 6) на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху сумата от 6000лв. за периода от 25.06.2019г. до 23.06.2020г., вкл.; както и разноски по делото в общ размер на 586.71лв., като са отхвърлени исковете за лихви върху присъдените размери за разликата над 104.42лв. (26.92лв. + 77.50лв.) до пълния предявен общ размер от 120.78лв. И. В. Б. е осъдена да плати разноски на Министерство на вътрешните работи в общ размер на 4.43лв. Министерство на вътрешните работи е осъдено да плати разноски по сметка на Софийския районен съд в общ размер на 798,7лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на Министерството на вътрешните работи, с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло по съображения, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Конкретни съображения са, че неправилно не било отчетено, че МВР бил с добросъвестно поведение по процедурата по установяване, деклариране пред НОИ и заплащане на трудовата злополука, като допълнително било заплатено и обезщетение от застрахователя на служителите на МВР, а ищцата получила и грижи за възстановяване в Санаториум на МВР. Не бил отчетен фактът, че злополуката била настъпила извън сградата на МВР по независещи от МВР обстоятелства и не или по повод изпълнение на преките задължения на ищцата. Стъпването на криво по улицата било случайно събитие причинено от ищцата. Било възможно да е бързала, защото е закъснявала за работа или не е преценила добре трасето, поради което имало категорично съпричиняване.

Оттук се твърди, че необосновано съдът отчел единствено твърденията на ищцата, без да отчита нейната вида при настъпване на злополуката и добросъвестното поведение на работодателя. Липсвал извод за съпричиняване, защото служителката не била проявила внимание и не следяла за собствената си безопасност и защита на здравето . Неправилно не било отчетено, че на ищцата било изплатено обезщетение за претърпяната от нея трудова злополука, допълнително било изплатено и дължимото обезщетение от застрахователя по предвидения за това ред, положени били и медицински 2 грижи за нея от структурата на МВР. Неправилно не било кредитирано в цялост заключението на вещото лице в частта, в която на ищцата било изплатено и пълното възнаграждение за периода на нетрудоспособност.

Неправилно били кредитирани изцяло показанията на снахата на ищцата, която имала пряк интерес от изхода на делото. Нарушението били и съдопроизводствените правила при решаване на делото с оглед забавяне при произнасянето. Моли се за отмяна на решението, отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението съгласно принципа за справедливост и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от И. В.

Б., в който се оспорва същата и се моли за потвърждаване на решението. СРС правилно съобразил, че чл.238 ЗМВР цели да създаде благоприятен режим, гарантиращо бърз ред за получаване на фиксирано обезщетение, а не да ги лиши от възможност да си търсят правата по общия ред. Безспорно се установявало по делото, че ищцата е служител на МВР, като на 25.06.2019г. при придвижване по обичайни път до месторабота претърпяла трудова злополука по см на чл.55, ал.2 КСО, призната от ТП на НОИ за такава, обуславяща обективната и безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя /ответник/, която можела да се ограничи в изрично посочените по чл.79 ЗДСл хипотези, които не били доказани да са налице. Съгласно събраните по делото /медицински документи и заключение по СМЕ/ доказателства се установявало, че причиненото увреждане се изразява в счупване на пета метатарзална кост в основата на петата, предходилна кост на лявото ходило, причинило на ищцата трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, причинило на ищцата болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата, които са отшумели за малко повече от 2м. Същото се потвърждавало от гласните доказателства, вкл. от същите се установявали душевни страдания във връзка с инцидента. Съвкупно от доказателствата и при правилен анализ на същите съдът правилно уважил претенцията за неимуществени вреди, както и причинените имуществени вреди за разходи за лечение, както и разликата в брутната заплата и полученото обезщетение от ДОО за периода на временната неработоспособност. Моли се за потвърждаване на решението и се претендират разноски в размер на 600лв. за адв. възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото 3 доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба по чл.78 ЗДСл и чл.86 ЗЗД за осъждане МВР да плати имуществени, неимуществени вреди и законна лихва в резултат от претърпяна трудовата злополука на 25.06.2019г.

С исковата молба ищцата твърди, че е държавен служител по ЗДСл в структурата на МВР, като на 25.06.2019г. претърпяла трудова злополука /призната за такава с влязло в сила разпореждане № 23513/03.07.2019г. на ТП на НОИ/ като претърпяла счупване на пета метатарзална кост в основата на петата, предходилна кост на лявото ходило, причинило на ищцата трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, съпроводени с болки и страдания. В периода от 25.06.2019г. до 19.09.2019г. била в болничен. Депозирала заявление с искане за изплащане на обезщетение, което било отказано. Получила обезщетение от застрахователя в размер на 159лв.

С отговора на исковата молба се оспорват исковете по съображения, че ищцата претърпяла трудовата злополука /с оглед разпореждане № 23513/03.07.2019г. на ТП на НОИ/, но на същата било изплатено обезщетение за трудовата злополука, а допълнително било изплатено и обезщетение от застраховател, съответно като акцесорни били неоснователни исковете за мораторни лихви. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на търсеното обезщетение съобразно принципите за справедливост и съразмерност. Други възражения по същество в срока по чл.131 ГПК няма релевирани.

Не е спорно между страните, че ищцата заема длъжност при ответника и на 25.06.2019г. на път за работа претърпяла злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане № 23513/03.07.2019г. на ТП на НОИ.

От извлечение от сметка (л.14) се установява, че по сметка на ищцата е постъпила сума от 159лв. от 04.11.2019г. с основание Животозастрахователен Институт АД превод по щета. Прието е заявление (л.15) и отговор (л.17), с който се отказва изплащане на обезщетение.

Приети са медицински документи и фактури за медикаменти и служебни бонове за плащането им (л.18 и сл.), от които се установяват 4 извършени прегледи, изследвания, лечение и физиотерапия, ползван болничен от 25.06.2019г. до 19.09.2019г., както и закупени медицински изделия /ортеза за 220лв. л.28/ и медикаменти /54.49лв. л.29, 38.16лв. л.30, 14.86лв. л.31, 68.83лв. л.32, 18.58лв. л.33, 9.65лв. л.34/.

Прието е неоспорено от страните заключение на вещо лице по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че след съобщения инцидента на 25.06.2019г. на ищцата било установено счупване в основата на пета предноходилна кост на ляво ходило, което можело да се причини по време и начин съобщение в исковата молба. Травмата се отнасяла към критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Счупването изисквало стандартно лечение с обездвижване на крака с гипсова шина (ботуш) за срок от най-малко 30 дни. След махане на шината се препоръчвало постепенно натоварване на крака за 1,5-2м., както и извършване на рехабилитация с раздвижване за минимум 10 дни, а при персистиране се препоръчвало носене на ортопедични стелки. В конкретния случай при пострадалата въпреки приложено адекватно и своевременно лечение бил протекъл затегнат възстановителен процес, като при последващо контролно образно изследване било установено, че все още счупването не е зараснало, което наложило продължаване на ортезната имобилизация с 35 дни, след изтичане на който период е постъпила за физиотерапия. Към 29.08.2019г. било констатирано наличие на болки и ограничени движения в ляв глезен и ляво ходило и след приложено лечение била изписана на 05.09.2019г. с повлияни субективни оплаквания и обективна симптоматика. След тази дата липсвала медицинска документацията, което позволявало да се приеме, че възстановяването е приключило за малко повече от 2м от датата на инцидента.

След този период ищцата била функционално възстановена, но било възможно да изпива локални болки, като такива болки и неприятни усещания да се засилват при промяна на времето и натоварване на крака.

Прието е неоспорено от страните и заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, от което се установява, че брутното трудово възнаграждение за длъжността на ищцата било 2134лв. към процесния период, за който било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер на 5390.54лв., от които 224.07лв. от работодател и 5166.47лв от НОИ /което се 5 потвърждава от удостоверение от НОИ л.80/, поради което разликата между брутното възнаграждение и изплатеното обезщетение било в размер на 764.37лв. За периода от 25.06.2019г. до 08.08.2019г. ищцата направила медицински разходи в размер на 424.57лв., съгласно представените към исковата молба фактури, по които било платено в брой. Приета е бележка за ведомост за м.07.2019г. (л.50), видно от която е посочена „основна заплата 2134“лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата. От показанията на св. П.-М. се установява, че в резултат на трудовата злополука след пристигане свидетелката на работа видяла ищцата, която се оплаквала от болки в крака, не можела да стъпва на него, сложили му лед, но се подул, поради което извикали близките , които я завели в болница. След това излязла в болничен, междувременно поддържали контакт, при който се оплаквала, че я боли крака, не можела да се обслужва сама. Не помни колко време отсъствала от работа, но бил повече от месец.