Решение № 3520 от 22.10.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 3520 гр. Пловдив, 22.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17845 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, от С.П.М. срещу „Лайпциг - 91” ЕАД – гр. Пловдив.

Ищцата твърди, че е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство, като единствен наследник на Т. В. А., починала на *******г., на следния недвижим имот, а именно: изоставена нива с площ от 10 дка, IV категория, местността „*******”, представляваща поземлен имот № ******по плана за земеразделяне на село ******, при граници: поземлен имот № ******– нива на насл. на ******, поземлен имот № ******– път I клас Държавна пътна мрежа, поземлен имот № *****– вътрешна река на Водно стопанство, поземлен имот № *****– широколистна гора на кметство село ******, който имот бил възстановен с решение № *****г. на ОСЗ *****. Посочва, че имотът бил неправилно заснет в КККР на село ******, одобрени със Заповед № ***** г. като Поземлен имот с идентификатор № *****с площ от 4,099 дка, а останалата част от имота била заснета като част от съседния имот с идентификатор № ***** с площ от 16,109 дка. Поради изложеното предявява настоящия иск, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на част от ПИ с идентификатор № ***** с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с идентификатор № *****, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор № *****, която е неправилно заснета като част от ПИ *****, вместо към ПИ идентификатор № *****. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

С молба-уточнение ищцата пояснява, че процесният имот представлява част от поземлен имот с идентификатор №***** с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с идентификатор № *****, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор № *****, която неправилно била заснета като част от ПИ с идентификатор № ***** вместо към ПИ с идентификатор № *****и която била отразена на скица № 5 от заключението на вещото лице между точки № 1, 2, 7, 6, 1.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Лайпциг – 91” АД – гр. Пловдив, със становище за недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата неоснователност. Твърди, че представеното от ищцата решение № *****г. на ПК, община *****, в частта, засягаща имот № *****, както и нотариалният акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № ***** били обезсилени и нямали правно действие, като се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ. Посочва, че планът за земеразделяне на село ****** претърпял неколкократни преработки в частта, засягаща масив **, като цитира заповедите за преработка: Заповед № ***** на *****, обнародвана в ДВ бр. 69/22.08.2000 г., Заповед № РД-46-1296/06.10.2000 г. на *****, обнародвана в ДВ бр.35/10.04.2001 г., както и Заповед № *****. Допълва, че решението за възстановяване на собствеността му било непротивопоставимо, като резултат от административно производство, в които не участвал. От своя страна, заявява права на собственост върху процесната част от имота, считано от 29.11.1991 г., когато е била преобразувана държавната фирма „Лайпциг 91”, на която бил предоставен за стопанисване и управление целият имот за ***** в местността „*******”, която фирма от своя страна се явявала правоприемник на държавната фирма „Пъдил тур”, последната правоприемник на „Балкантурист”. Заявява, че процесният имот, заедно с редица други имоти, бил част от имуществото, предоставено за стопанисване и оперативно управление на праводателите на „Лайпциг – 91” АД. В тази връзка, навежда твърдения, че с Решение на Градски народен съвет от 05.09.1961 г. и Решение на Министерски съвет от 23.07.1964 г. процесната част от имота била отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по Генералния план от 1978 г., одобрен през 1980 г., било предвидено изграждането на ***** на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано. Посочва, че за построените в имота сгради били издадени актове за държавна собственост през 1966 г. Излага фактически твърдения относно настъпилите във времето преобразувания на „Балкантурист”, като правоприемникът му – държавното еднолично акционерно дружество „Лайпциг – 91” било приватизирано през 1998 г., с което правото на собственост върху процесния имот преминало в ответното дружество, тъй като било част от баланса на приватизираното държавно дружество.

При условията на евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 29.11.1991 г., от която дата твърди непрекъснато да владее и ползва имотът, включващ земя и сгради. Оспорва по реда на чл.193 ГПК истинността на представения Протокол № *****г. за въвод във владение. На следващо място, изтъква, че процесният имот не е следвало да бъде реституиран, поради факта, че бил включен в активите на предприятие с държавно имущество, което от своя страна представлявало пречка за реституирането му.

Възразява срещу законосъобразността на решението на поземлената комисия, поради това, че към датата на издаването му земята не е имала характер на земеделска.

Изтъква, че земята била застроена в изпълнение на комплекс от строителни дейности и включена в активите на търговското дружество. С посочените аргументи, настоява за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото.

С протоколно определение от 26.03.2018 г. съдът е открил по реда на чл.193 ГПК производство по оспорване на истинността, в частност верността на протокол № *****г. за въвод във владение на недвижими имоти, по отношение на факта на осъществяване на въвода в процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От решение № А08В от 27.10.1994 г. за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 08 от 25.09.1992 г. за определяне категориите на земите по преписка № 17345 от 19.02.1992 г. се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. В. А., бивш жител ***, върху следния недвижим имот, а именно: изоставена нива с площ от 10 дка, четвърта категория, местност *******, представляваща имот № ******по плана за земеразделяне на село ******, община *****.

Видно от протокол за въвод № *****г. С. М. е въведена във владение на имота, описан в решение № А08В от 27.10.1994 г. за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, а именно поземлен имот № ******по плана на село ******. Така посоченият документ е оспорен от ответната страна по реда на чл.193 ГПК.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №***** от 06.06.1997 г. е призната С.П.М. на основание влязло в сила решение на поземлена комисия № А08В от 27.10.1994 г. за собственик по наследство от Т. В. А. на описания по-горе недвижим имот № ******с площ от 10 дка.

От удостоверение за наследници изх. №10-08-351/1 от 18.10.2017 г., издадено от кметството на село ******, община *****, област Пловдив се установява, че Т. В.

А. е починала на *****г., като е оставила за свой единствен законен наследник ищцата С.П.М..

От заповед № *****г. на *****, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се установява, че е наредено частичното преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село ******, в частта на масив № ** с площ от 72,90 дка.

Видно от заповед № *****г. на *****, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село ******, община *****, в масив № **, в частта на парцели № *, * и * с площ от 52,70 дка, с която заповед е изменена заповед № *****г.

Видно от заповед № *******г., издадена от

***** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на влязлата в сила карта на възстановената собственост на землището на село ******, община *****, с обща площ от 72,152 дка. Посочената заповед е обнародвана в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.55 от 2004 г.

С решение от 22.06.2011 г., постановено по адм.дело № 367 по описа за 2005 г. на СГС, Административно отделение, по повод жалба на М. Й. Б., Д. Й. Б. и С.П. М., посочената по-горе заповед № *******г. на *******на земеделието е отменена в частта за имоти №* и №* по плана за земеразделяне на село ******. Посоченото съдебно решение е било отменено с решение № 9241 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 13754/2011 г. на ВАС, IV о., като е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото с решение от 08.07.2014 г., постановено по адм. дело № 14 по описа за 2012 г. на СГС, административно отделение, III-Г състав, е отменена по жалба М. Й. Б. и Д. Й. Б. и по жалба на С.П.М. заповед № *******г. на ****** на земеделието, с която е наредено да се преработи частично влязлата в сила карта на възстановената собственост за землището на село ******, община *****, област Пловдив, в масив № **, в частта за имоти

№* и №* по плана за земеразделяне на село ******. Решението е влязло в законна сила на 10.09.2015 г.

От справка по кадастрална карта (л.25 от делото) се установява, че поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в землището на село ******, община *****, е с площ от 15757 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ***, ***, категория на земята при неполивни условия: 4.

По делото са представени актове за държавна собственост № ******и № ******от 08.06.1966 г., видно от които като собственик на *****„*******” сграда на два етажа и ресторант „*******” е посочен ДСП „Балкантурист” Пловдив. И в двата акта е направено отбелязване, че с решение № 9226 от 28.06.1991 г. на Пловдивски окръжен съд е образувана и регистрирана ДФ „Лайпциг 91” Пловдив, която като правоприемник приема от ДФ „Пълдинтур” (Балкантурист) имотите по актовете.

Видно от акт за държавна собственост № **** от 17.03.1994 г. и от акт за държавна собственост № ***от 12.04.1996 г. като собственик на терен с площ от 58705 кв.м. е посочен „Лайпциг – 91” ЕАД – гр.

Пловдив. В актовете изрично е посочено, че сградите в парцела са актувани с описаните по-горе АДС.

С решение № 35 от 10.05.1990 г. на ****** на Комитета по туризма е образувана държавна фирма „Пълдин-тур” на основата на съществуващото ТП „Балкантурист” гр. Пловдив, което прекратява дейността си, а новообразуваното дружество поема съответната част от неговите активи и пасиви.

Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 54 от 06.07.1990 г.

От решение № 143 от 27.06.1991 г. на ****** на Комитета по туризма се установява, че ДФ „Пълдин тур” се прекратява, считано от 27.06.1991 г., като активите и пасивите му се разпределят между общо осем държавни фирми, една от които е ДФ „Лайпциг”.

Видно от решение № 9226 от 28.06.1991 г. по фирмено дело № 8294 от 1991 г. на Пловдивски Окръжен съд е вписана в регистъра на държавните и общински фирми ДФ „Лайпциг – 91” със седалище в гр.

Пловдив, която поема съответната част от активите и пасивите на „Пълдин тур”.

Съгласно разпореждане № 30 на МС от

30.10.1991 г, за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество в списъка на фирмите, които се преобразуват в еднолични акционерни дружества е включена и ДФ „Лайпциг-91” – Пловдив.

С решение № 13055 от 29.11.1991 г. е вписано в Търговски регистър еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като дружеството поема всички активи на ДФ „Лайпциг – 91” гр. Пловдив.

Видно от удостоверение от 05.06.1996 г., издадено от Община *****, отдел ТСУС, към обект комплекс „*******” няма реституционни претенции от бивши собственици, както и претенции по чл.18 ЗППОбП.